Свещеник бунтар критикува потайния избор на папа

Ройтерс

Папа Бенедикт Шестнайсети. Снимка: официален сайт

Виден инакомислещ австрийски свещенник, който миналата година бе смъмрен от папа Бенедикт Шестнайсети, след като призова за незачитане на някой учения на Римокатолическата църква, прикани църковните лидери да изоставят потайността и да се допитат до вярващите кой би трябвало да е следващият им водач.

Преподобният Хелмут Шюлер, водач на група свещеннослужители, които открито оспорват позициите на католическата църква по някои теми табу, като обета за целомъдрие на свещенниците и ръкополагането на жени, заяви, че избирането на приемник на Бенедикт Шестнадесети е шанс да започне обществен дебат по тези теми.

Шюлер твърди, че неговата група представлява 10 процента от австрийското духовенство и се радва на широка обществена подкрепа заради обета си да нарушава църковния канон, като причестява протестанти и разведени католици, които сключват нов брак.

„Ако нещата наистина бяха наред, отците от конклава поне щяха да отидат сред хората и да свикат срещи, за да разберат какво очакват в действителност вярващите“, казал той в телефонно интервю за Ройтерс.

„Намирам за неуместен целия този метод, при който кардиналите се оттеглят във вътрешния си кръг и оттам от време на време изтича нещо около евентуалните кандидати /за папа/“, казва Шюлер, чиято група се радва на все по-голямо внимание извън Австрия. „Повечето от правоверните не знаят почти нищо за тези хора“, добавя той.

В средата на март конклав от около 117 кардинали ще заседава при закрити врати във Ватикана, за да избере приемника на Бенедикт, който в понеделник шокира 1,2 милиарда католици по света, обявявайки, че ще се оттегли от папския си пост на 28 февруари. Няма открити кампании или обявени кандидати за поста, а църковен закон забранява на кардиналите да разкриват за кого са гласували. Много от кардиналите избират своя фаворит едва след поредица дискретни разговори в дните преди конклава.

Кодиран език

Един от фаворитите е кардинал Кристоф Шонборн, на когото Шюлер някога бе заместник във Виенската архиепископска епархия. Решението му да дискутира със свещенниците дисиденти, вместо да ги накаже дисциплинарно, може да му донесе „черни точки“ пред по-консервативните кардинали.

Според Шюлер решение от такава величина /за избора на нов папа – бел.ред./ изисква отделяне на време и усилия за постигане на широк консенсус, вместо да се оставя малка група висши духовници да решава това в пълна тайна. „Един милиард католици слушат какво (се обсъжда) на някакъв напълно таен, закодиран език“, оплака се той, наричайки недостоен факта, че миряните научават за процеса единствено от журналистите във Ватикана.

„Това пасивно очакване е противно. Наистина вече е време, с оглед и на достойнството на вярващите, (кардиналите) да сложат картите на масата“, казва той.

От десетилетия насам австрийските католици реформатори отправят предизвикателство към консервативните политики на Бенедикт Шестнайсти и на неговия предшественик папа Йоан Павел Втори, като организират протестни движения и защитават промени, които Ватиканът категорично отхвърля.

Бенедикт Шестнайсти, който в продължение на над две десетилетия преди да стане папа през 2005 г. бе главният пазител на католическата доктрина във Ватикана /префект на Конгрегацията на доктрината за вярата – бел.ред./ разкритикува австрийските бунтари през април миналата година, като същевременно поднови църковната забрана върху ръкополагането на жени за свещенници. Роденият в Германия Свети отец заяви, че няма да толерира открит бунт от духовници и миряни.

Ватиканът управлява безконтролно

Според Шюлер аутсайдер от Африка или Латинска Америка ще трябва задължително да си постави за цел да се справи с номенклатурата на Ватикана.

Две трети от днешните католици живеят в Латинска Америка, Африка и Азия, а кардинал Питър Търксън от Гана и кардинал Одило Шерер от Бразилия са сред спряганите кандидати за папския пост, уточнява Ройтерс.

„Най-големият проблем е, че Ватиканът управлява световната църква, без да бъде контролиран. И всеки папа, който се заеме с този проблем, трябва да бъде добре поставен /…/ трябва да действа стратегически и да получи голямо съдействие от епископите по света“, казва Шюлер. Но дори подкрепа от широка база може да не се окаже достатъчна за новоизбрания папа да остави отпечатъка си върху Църквата, добавя той.

„Каква е ползата от (подобни) правомощия на папата, ако системата го превърне бързо в заложник? Това все повече се забелязва в анализите и може би е било значителен фактор за оттеглянето“ на Бенедикт, коментира Шюлер.

Още по темата: Кампанията за папския престол

Никол Уинфийлд
Асошиейтед прес

Тази политическа кампания по нищо не прилича на другите – в нея няма ясни кандидати или фаворити и се спазва забраната да се демонстрира борба за поста. Но ден след като папа Бенедикт Шестнайсети смая света, обявявайки, че на 28 февруари се оттегля, вече бяха започнали маневрите около избора на следващия папа.

Онзи ден претендент от Африка заяви, че е дошло времето папата да е от Третия свят и каза, че ако е рекъл Господ, той е на разположение.

Архиепископът на Берлин призова за милост към победителя, имайки предвид тежкото бреме на поста, а кардиналът на град Мексико Норберто Ривера призова хората да се молят да спечели най-добрият.

Всичко това е част от ритуала по избиране на папа – забулен в тайна процес, развиващ се при закрити врата в Сикстинската капела, където идния месец 117-тима кардинали под 80-годишна възраст ще гласуват на конклава.

След като се уединят, те гласуват тайно до постигане на мнозинство от две трети, за да изберат новия водач на 1,2 милиарда католици по света, като с пушек от комина на капелата възвестяват на света дали са избрали папа (бял дим), или не (с черен).

В дните преди конклава кардиналите изпълняват деликатен „танц“, говорейки най-общо за качествата на бъдещия папа и за проблемите на Църквата. Рядко някой назовава имена, а още по-рядко предлага себе си за кандидат.

Попитат ли ги за прогноза, повечето кардинали обикновено отвръщат със заученото изречение: „Който отива на конклав като папа, си тръгва оттам като кардинал“.

Но този тип префърцунени банални фрази създават погрешно впечатление, защото съществуват съвсем реални клики в Кардиналската колегия, която определя изхода от гласуването.

Това, че всички кардинали носят еднакви червени одежди и редят еднакви молитви, не значи, че мислят еднакво. Те имат различни схващания за това, както е необходимо на Църквата, различни разбирания по критични въпроси и различна „зависимост“ – от географска, сантиментална и теологическа гледна точка.

А изглежда, че този път географията е и фронт, и централна тема, поне в обществените дебати, развихрили се с пълна сила още във вторник – първия ден от кампанията за конклава.

Една от най-големите африкански надежди за папа – кардиналът от Гана Питър Търксън – заяви, че е дошло време Църквата да бъде оглавена от представител на развиващите се страни, и че той е готов за този пост, „ако такава е волята Божия“.

В интервю за Асошиейтед прес, дадено от канцеларията му във Ватикана, Търксън отбеляза, че „младите църкви“ на Африка и Азия вече са достатъчно укрепнали и вече има „зрели свещеници и прелати, способни да поемат ръководството и на тази световна институция“.

Католиците в развиващите се страни имат нужда от папа от техния район, не за да се облагодетелстват от това и да процъфтяват. Те са си добре и бележат видим растеж и с понтифи европейци. Търксън, който оглавява папския Съвет по правосъдие и мир, все пак, отбеляза, че папа от южната част на света, „ще трябва да свърши доста работа, за да укрепи тяхната решимост“.

Въпросът дали Търксън ще се прицели в папския престол обаче остава открит. На световна среща на епископите миналата година той показа паникьорско видео, предупреждаващо за набези на исляма в Европа и по света.

Той се извини, но този гаф може да му коства шанса да стане папа. Дори Радио Ватикана нарече широко критикувания филм „паникьорска статистика за четиригодишни“.

Венецуелският кардинал Хорхе Уроса на свой ред изрази надежда, че следващият папа ще е от Латинска Америка, където живеят 40 процента от католиците по света.

Берлинският архиепископ, кардинал Райнер Мария Вьолки, заяви, че за него няма значение дали папата е „африканец или азиатец, латиноамериканец или европеец“.

По-важното е според Вьолки „да имаме милост към човека, което ще поеме тази служба, и да не очакваме от него да я заема 20, 25 или дори повече години“.

Този пост е изтощителен, отбеляза той, хвалейки Бенедикт Шестнайсети, че с оттеглянето си е създал съвременен прецедент.

Такава сигурно е и преценката на чилийския кардинал Франсиско Хавиер Ерасурис, който категорично се изключи от надпреварата. Пред чилийското радио „Кооператива“ той заяви, че на 79-годишна възраст вече не е претендентът, какъвто е бил през 2005 г.

„Тогава бях председател на Латиноамериканска епископална конференция. Естествено беше сред латиноамериканските имена да бъде включено и това на председателя на тази институция“, каза той. Сега обаче съм кардинал в пенсия и ме чака друг път“, добави той.

Мексиканският кардинал Ривера също се изказа в дух на смирение и призова вярващите да се молят „Светият Дух да помогне да бъде избран най-добрият кандидат за водач на Църквата“.

Трябва да отбележим, че дори само като говорят публично, кардиналите може „да урочасат“ шансовете си – каквото може всъщност и да е намерението им, предвид факта, че папската служба е работа, към която на практика малцина се стремят. Но в днешния свят,в който медиите играят толкова голяма роля, в който кардиналите и дори папата си имат акаунт в Туитър, да запазиш мълчание е невъзможно – поне докато кардиналите не влязат в покритата с фрески Сикстинска капела.

Оттам нататък, онова, което се случва в Сикстинската капела, си остава там. Нарушаването на правилата за секретност на конклава води до отлъчване от Църквата.

Пастор Томас Рийз, който описа процедурата в конклава в книгата си от 1996 г. „Ватикана отвътре“, казва, че всеки кардинал търси три неща в кандидатите за папския престол.

„Някой, който споделя същите ценности и разбирания за Църквата като него… някой, с когото е в добри отношения. Всички искат за папа човек, който им е приятел и който ще се вслушва в мнението им…, а също човек, който ще е добре приет в собствената си страна, или поне няма да ги поставя в неудобно положение“.

В имейл Рийз казва, че американските кардинали например искат папа, който се отнася с разбиране към кризата със сексуалните злоупотреби в Църквата. Кардинал от мюсюлманска държава не би искал папа, говорил провокативно за исляма.

Предвид тези изисквания, съвсем нормално е да има дебати преди конклава и след като той се събере.

„Нещата не са като при американските избори с речи при издигането на кандидатите“, заяви Кристофър Белито, специалист по история на Църквата в Университета „Кийн“ в Ню Джърси. След като започне конклавът, кардиналите „могат единствено да гласуват, така че политиканстването става по време на обяд или през почивката за кафе и цигара“, обяснява той.

Белито отбелязва, че този конклав ще е уникален, тъй като кардиналите няма да са принудени да се въздържат от коментар за фаворитите си преди съвещанието. В миналото подобни дискусии се смятаха за неуместни, тъй като папата е бил на смъртно легло. Така беше и при продължителното, изтощително боледуване на папа Йоан-Павел Втори.

Но щом Бенедикт сам обяви оттеглянето си, няма особени причини преговорите да не започнат веднага, допълва той.

„Сега те имат двуседмично предизвестие – повече време за кардиналите да започна преговори. Може би те ще разговарят по-открито помежду си“, казва Белито.

Да не забравяме, че – казано на езика на теологията – известна роля в процеса ще изиграе и Светият Дух. Изборът на папа не е само човешко дело, а и божествено.

Бенедикт засегна този въпрос през 1997 г. в интервю за баварска телевизия, когато все още беше кардинал Йозеф Рацингер и главен теолог на Ватикана.

Светият дух, каза той, всъщност не избира папата, тъй като „има твърде много примери за папи, които Светият дух със сигурност не би избрал“.

„Бих казал, че Светият дух не толкова контролира процеса, колкото, като добър възпитател и учител, ни дава повече простор, повече свобода, без изцяло да ни изоставя“.

В бележките, препечатани в книгата „Конклавът“ на ветерана анализатор на Ватикана Джон Алан младши, бъдещият папа казва още: „Ролята на духа би трябвало да се разбира в много по-общ смисъл, а не че той диктува за кой кандидат да се гласува. Вероятно единствената гаранция, която предлага, е че в това отношение не може да има пълен провал“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.