Сред криза и разделение Кипър избира президент

Франс прес

Сонда за газ край бреговете на Кипър. Снимка: грийнпрофет

Кипърците избират в неделя нов президент с надеждата бързо да получат международен спасителен план за средиземноморския остров, потънал в много сериозна икономическа криза.

За първи път от обявяването на независимостта на Кипър от Великобритания през 1960 г. оживеният дебат за начина за повторно обединение на страната, разделена от близо 40 години, е преминал на втори план по време на предизборната кампания, докато преговорите за спасителен план са в задънена улица.

Президентът комунист Димитрис Христофиас, избран през 2008 г., който превърна уреждането на кипърския „проблем“ в свой приоритет, реши да не се кандидатира за втори мандат.

Никос Анастасиадис, 66-годишен, лидер на най-голямата опозиционна партия ДИСИ дясна е сочен за фаворит за негов наследник след изборите, на които са призовани да гласуват 545 000 кипърски граждани.

Според последните социологически проучвания той се очаква да получи 15 процента преднина пред независимия кандидат Ставрос Малас, подкрепен от комунистическата партия АКЕЛ. Ако Анастасиадис не събере над 50 процента от гласовете на първия тур, ще бъде организиран втори тур на изборите на 24 февруари.

Анастасиадис, който заяви, че е готов на значителни реформи с цел подем на икономиката, подкрепя план за икономии в замяна на международен спасителен план.

Бившият премиер Георгиос Лиликас, независим, подкрепен от социалистите, който се нарежда на трето място в социалистическите проучвания, е единственият от тримата основни кандидати от общо 11 , който води кампания срещу този план.

Той иска да се използват големите запаси на природен газ, открити край бреговете на острова, за да се съживи икономиката, макар че експлоатацията им ще отнеме години.

„Който и да е избраният президент, той ще трябва да подпише спасителния план или ще бъде изправен пред фалит на държавата (…) Няма трети вариант“, подчертава Хуберт Фаусман, преподавател по политически науки в университета в Никозия.

Кипър води преговори от юни с Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка във връзка с този план. Страната смята, че се нуждае от около 17 милиарда евро, включително 10 милиарда евро за рекапитализация на банките си, които имат голяма експозиция към гръцкия дълг.

Но преговорите се бавят: властите приеха през последните месеци мерки за икономии като повишаване на ДДС, но отказаха да пристъпят към исканите приватизации.

Еврозоната предпочете да изчака изхода от президентските избори, за да се произнесе за серия помощи за тази страна, където равнището на безработица нарасна повече от два пъти за последните две години и достигна 14,7 процента през 2012 г.

Другият повтарящ се въпрос в Кипър е този за разделението: през 1974 г. турската армия окупира една трета от острова след държавен преврат на кипърски гърци, подкрепени от Атина, които искаха да присъединят страната към Гърция.

Само Република Кипър, която де факто упражнява властта си над южната, гръцка част на острова, е призната от международната общност.

Анастасиадис подкрепи плана на ООН за повторно обединение на острова, предложен на референдум през април 2004 г., но този план бе отхвърлен от мнозинството от кипърските гърци, въпреки че кипърските турци го подкрепиха.

След това островът влезе в ЕС през май същата година.

Анастасиадис се разглежда от международната общност като политическата фигура, вдъхваща най-голямо доверие за намиране на решение на проблема с разделението на острова.

Според политическия анализатор Софронис Софрониу той има най-големи шансове за победа, тъй като кипърците искат да обърнат страницата след пет години „догматично“ управление на комунистите.

„Те не видяха идването на икономическата криза“, подчертава той пред АФП. „Те имат чувството, че с по-различен икономически подход, е възможно икономическо възстановяване“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.