Изгряващата сила Катар притеснява съседите

Ройтерс

Безредиците в Кайро. Снимка: от тв екрана

В центъра на Кайро млади мъже държат горящо знаме пред камерите, за да покажат своя гняв към страна, за която смятат, че се намесва в тяхната държава и въобще в Близкия изток.

Това е позната картина. Но знамето не е американското, а на Катар, държавата от Персийския залив, която използваше милиардите си, за да разпространи своето влияние веднага след Арабската пролет.

За повечето западни правителства и политици влиянието на правителството на катарския емир Шейх Хамад бин Халифа Ал Тани се възприема като цяло положително.

Съседите на Катар обаче са притеснени.

В Египет, Либия и Сирия, където Катар се опита да играе роля след Арабската пролет, той се оказа обвинен за много от нещата, които се объркаха на местно ниво. Близките връзки с новите водачи на Египет – Мюсюлманските братя, обезпокоиха страни като Обединените арабски емирства, където ислямистката групировка все още е забранена и която заяви през януари, че е предотвратила свързан с братята опит за преврат.

Висши служители в ОАЕ отдавна смятат, че Катар има дългосрочна стратегия да използва братята, за да преначертае региона.

„Има едновременно по-голямо разбиране и признание за Катар две години след пробуждането на арабите в региона, “ заяви Тауфик Рахим, изпълнителен директор на базираната в Дубай геополитическа консултантска агенция Глоубсайт.

„Докато преди революциите на Катар се гледаше повече като на посредник, сега неговата външна политика е станала много инициативна и в някои случаи пристрастна.“

Някои западни анализатори и дипломати смятат, че лидерите на Катар успешно лавират в новия пейзаж, правейки експерименти, за да видят какво могат да постигнат с огромното богатство, натрупано от резервите от природен газ през последните 15 години. Запаси от природен газ на стойност около 17 трилиона долара все още се намират под земята.

Други виждат много по-преднамерена стратегия.

„Това, което наблюдаваме тук, е игра на покер с високи залози за бъдещето на Близкия изток“, заяви базиран в Залива западен дипломат, пожелал да остане анонимен.

Дори поддръжници са притеснени, че страната може би прекрачва границите и си създава репутация, че играе в полза на своите фаворити.

„Има широко признание за положителната роля, която Катар играе в региона“, заяви Ари Ратнър, бивш съветник за Близкия изток в Държавния департамент на САЩ, в момента член на базирания във Вашингтон Проект за национална сигурност „Труман“.

„В същото време има и широк консенсус, че за самите катарци ще е по-добре, ако изпълнят обещанията си за подкрепа и работят заедно с властите, вместо с предпочитаните от тях фракции.“

Емирството отдавна е известно като страна на понякога озадачаващи противоречия. Докато в много отношения е една от най-консервативните държави от Залива, то също така се доказа като най-ентусиазираното за промените, донесени от Арабската пролет.

От 1,9 милиона души, които живеят там, само около 250 000 са етнически катарци, повечето от които практикуват уахабизъм, строгата форма на исляма, която се практикува също така в Саудитска Арабия.

Шейх Хамад и неговата очарователна втора жена Шейха Мозах обаче си спечелиха репутацията на модернизатори през последните години, подобрявайки имиджа на страната значително с пускането на телевизионната мрежа Ал Джазира и успешното домакинство на Азиатските игри през 2006 г., както и с кандидатстването на страната за домакин на световното първенство по футбол.

Емирството винаги е показвало, че държи отворени колкото е възможно повече дипломатически врати и се наслаждава на ролята си на център на регионалната дипломация. От всички членове на регионалния Съвет за сътрудничество в Залива Катар най-дълго време беше близък с Иран, дори и когато ухажваше Вашингтон и приютяваше американски военни. Емирството се опитва да вкара нов живот в преговорите за мир между Судан и бунтовническите групировки в Дарфур с оферти за помощи за развитие.

Връзките му с Мюсюлманските братя може би са също толкова прагматични и гъвкави. Някои обаче смятат, че Катар е направил рискован залог, като е поставил движението в центъра на регионалната си стратегия.

Емирството явно се явява нещо като координационен център за групировката, първоначално създадена в Египет през 1928 г. и сега имаща национални представителства в голяма част от ислямския свят.

Няколко ключови настоящи или бивши членове, включително телевизионният проповедник Юсеф ал Карадуи, бивш високопоставен член на братята, гледан от значителен брой хора в региона, живее в страната, след като напусна други държави. Западни представители, работили заедно с катарците в Либия и Сирия, казват, че те неизменно предпочитат групи, свързани с Мюсюлманските братя.

Получил обучение в Кралската военна академия Сандхърст във Великобритания, Шейх Хамад се смята от мнозина за симпатизиращ на движението, казват дипломати, като за престолонаследника Тамим бин Хамад Ал Тани се смята, че е още по-близък.

Още през 2009 г. висши служители на ОАЕ са информирали партньорите си от САЩ, че владетелите на Доха според тях използват групировката, за да дестабилизират своите съседи. Според дипломатическите грами, изтекли от Уикилийкс, престолонаследникът на Абу Даби Мохамед бин Зайед Ал Нахаян е разкрил пред американски представители, че Катар е просто „част от Братството“.

Висши членове на Братството отричат каквато и да е регионална конспирация. Национални представителства в различни страни казват, че в Катар споделят идеологията, но нямат директна връзка.

В много редките си публични изявления катарски служители отричат каквото и да е специално отношение с групировката. Министър-председателят Хамад бин Джасим бин Джабар също отрече предположенията, че Катар преследва по-широки регионални цели.

„Ние имаме ясна политика, която е да не се намесваме във вътрешните дела на която и да е страна“, заяви той за кувейтския вестник „Раи“ през септември 2012 г.

Малко хора приемат това изявление буквално обаче.

Катарското финансиране и пряка помощ, включително оръжия и разполагане на специални части, бяха ключови за изграждането на боеспособността на опозиционните бойци първо в Либия.

Докато правителството на президента Мохамед Морси в Египет се бори с нарастващите икономически проблеми, Катар се изявява като все по-важен финансов помощник. В Сирия той е водещ снабдител на оръжия за бунтовниците.

Но вече Катар започва да усеща последиците от своите действия. В Либия Катар е обвиняван за все по-дестабилизиращото увеличаване на ислямистката нетърпимост и насилие. В Египет той се озова в капана на масовото неодобрение на Морси и обвиненията в икономически империализъм – мултимилиардна инвестиционна сделка за Суецкия канал се описва от протестиращите като чуждестранен опит за контрол над ключови държавни активи.

В Сирия критиците казват, че доставките на оръжия за бунтовниците са станали абсолютно безразборни. Настоящи и бивши западни служители казват, че катарски представители и богати араби от Саудитска Арабия и други държави сключват набързо сделки на турско-сирийската граница с най-различни опозиционни групировки.

Дори Ал Джазира, която изигра ключова роля в разпространяването на новината за бунтовете от 2011 г., е критикувана за нарастващо и често насочено към Мюсюлманските братя пристрастие. Докато англоезичната версия се разглежда като по-неутрална, арабската версия на телевизията масово се възприема като открито подкрепяща Мюсюлманските братя.

Дипломати заявяват, че катарските служители са изненадани от реакциите.

Един от проблемите, според наблюдаващите отблизо Катар, е, че тъй като само няколко висши монархически особи и държавни служители контролират политиката, е почти невъзможно за външния свят да знае каква е тяхната стратегия.

Държавните служители рядко отговарят на исканията на медиите за информация и в страната няма външно министерство или официален говорител. За няколкото чуждестранни медии, разположени в Доха, единственият начин да получат официален коментар е да заговорят държавните служители на публични събития, но и тогава те се въздържат да отговарят.

Нито един катарски официален представител не беше на разположение, за да коментира този материал.

„Те просто не обясняват както трябва какво правят,“ заявява един анализатор в Доха, пожелал да остане анонимен. „Теориите на конспирацията се ширят.“

Западните правителства и корпорации, хвърлили око на огромното газово богатство и инвестиционно портфолио на Катар, засега предпочитат да не обръщат внимание на различни аспекти от неговата политика.

Арестът и доживотната присъда на местен поет в края на миналата година за критични писания срещу правителството предизвикаха масово международно осъждане и обвинения в двойни стандарти.

Наистина, проблемите на Катар с неговите съседи може да са само началото.

„Хората задават въпроси, които са посрещани със стена от мълчание“, казва базираният в Доха анализатор. „Това не се посреща много добре от египтянин, който току-що е бил прострелян в крака на площад Тахрир.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.