Силата на Великобритания – нейната слаба валута

Ройтерс

Великобритания е ясният победител в световната валутна война, но нейната сила крие и рискове.

„Огледалце, огледалце, я кажи коя е най-слабата от тях?“ В момент, когато министрите на финансите на страните от Г-20 ще предупреждават за заплаха от „глобална валутна война“ на своята среща днес и утре в Москва, има тенденция да се пренебрегват две странни характеристики на този задаващ се конфликт.

Първата е, че целта на всяка страна в тази война е да „загуби“, като отслаби своята собствена валута. Това е така, тъй като слабата валута по принцип подпомага износа, заетостта и икономическия растеж (ако всички други условия са еднакви, което никога не се случва напълно). Второто странно нещо е, че ясният победител в тази световна валутна война е не Япония, Швейцария, Китай или някой от другите обичайни заподозрени, а една страна, която рядко бива обвинявана във финансова агресия: Великобритания.

Откакто глобалната финансова криза започна в средата на 2007 година, британската лира, с голяма преднина, е най-слабата водеща валута. Индексът на Bank of England (BoE) за британската национална валута спадна с рекордните 30% в началото на 2009 година и въпреки скромното си възстановяване през периода 2010-2012 година, остава с 24% под своето равнище от средата на 2007 година.

Япония пък понесе повишаване на индекса на своята национална валута с 60% от юли 2007 година до края на миналата година, когато новият премиер Шиндзо Абе пое ангажимент да постигне по-конкурентен курс на йената. Япония следователно има пълното право да се възмущава от обвиненията на други страни, че води валутна война, при условие че на практика тя е отдавна страдащ пацифист, чиито експортно ориентирани компании понасят цялата тежест на следкризисните изкуствени корекции на валутните курсове на други държави.

Нека обаче се върнем на най-големия „победител“ от следкризисните валутни войни – Великобритания.

Девалвацията на лирата очевидно не е панацея. От 2008 година почти във всяко отношение Великобритания отчита по-лоши икономически показатели от всички страни от Г-7 с изключение на Италия. Това обаче може да е било неизбежно.

Доминиращата позиция на Лондон в международните финанси направи Великобритания по-уязвима от всяка друга голяма икономика за най-тежката банкова криза в историята. И когато последната бе преодоляна, британският премиер Дейвид Камерън наложи на своята страна най-суровите мерки за икономии в Г-7. Дали неговата политика бе мъдра е интересен въпрос, обсъден в няколко предишни мои статии. По-важен въпрос днес обаче е какво ще се случи в близко бъдеще с Великобритания.

Последните събития на валутните пазари дават възможен отговор. От края на миналата година лирата отслабна драстично спрямо всички останали световни валути с изключение на йената. Британската и японската валута изглежда поевтиняват по сходни причини. Икономиките и на двете страни почти не бележат растеж от 2009 година и техните правителства започват да се опитват все по-отчаяно да сложат край на тази дългосрочна стагнация.

В резултат и Bank of England, и Bank of Japan претърпяват радикални промени в своите ръководства. Първоначално немислими идеи за паричната и фискалната политика изведнъж стават открити за дебат. Това пролича от предложението на Шиндзо Абе паричната експанзия на японската централна банка да финансира пряко рекордните нови държавни инвестиционни програми и от речта на председателя на британската Financial Services Authority Адам Търнър от миналата седмица за „хеликоптерни пари“, т. е. за своеобразно количествено облекчаване. Всички тези политически и финансови размествания на пластовете стават във Великобритания и Япония точно когато политическата несигурност в САЩ, Китай и еврозоната отминава.

За Япония, която е имала шестима премиери през последните пет години, политическата несигурност и катаклизми, разбира се, са нещо обичайно. За инвеститорите и компаниите във Великобритания обаче новата непредсказуемост на политическото управление и икономическата политика може да дойде като внезапен шок.

Като започнем от паричната политика, има три причини да очакваме, че Марк Карни, бъдещият управител на Bank of England, ще експериментира с нови и потенциално по-агресивни варианти, когато поеме поста през юли.

Първо, Карни, който в момента оглавява Bank of Canada, каза многократно, че паричната политика може да направи повече за икономическия растеж на Великобритания, в рязък контраст със сегашния управител на британската централна банка Мървин Кинг, според когото ефективността на паричния стимул е изчерпана.

Второ, Камерън, както може да се предположи, взе безпрецедентното решение да назначи чужденец за управител на Bank of England, най-вероятно, за да има възможността да обвинява старото ръководство на BoE за разочароващото представяне на националната икономика. За да звучат обвиненията на британския премиер достоверно, новата управа на централната банка ще трябва да възприеме видимо различна парична политика.

И накрая, известно е, че самият Карни има амбиции за политическа кариера в Канада. Неговите шансове за успех ще нараснат значително, ако се завърне в Отава като радикалния спасител на британската икономика, а не като анонимен централен банкер.

Що се отнася до фискалната политика, в момента е почти невъзможно за британското правителство да постигне своите бюджетни цели и политическите рискове от по-нататъшни повишавания на данъци и съкращения на разходи са прекалено големи с наближаването на парламентарните избори. Пътят на фискалната политика сега е по-несигурен във Великобритания, отколкото в Съединените щати и повечето страни от еврозоната – и по-голямата част от пазарните анализатори очакват Великобритания да загуби своя максимален кредитен рейтинг AAA по някое време тази година.

В заключение, засилването на политическата несигурност във Великобритания е предопределено, макар в останалата част от Европа и в САЩ тя да намалява. През трите години, откакто Камерън бе избран за премиер през май 2010 година, Великобритания има най-стабилното и предсказуемо правителство в Европа. Това ще се промени с наближаването на изборите, разцепването на управляващата консервативно-либерална коалиция и предвид перспективата за много трансформации на консервативни, лейбъристки или коалиционни кабинети с техните безбройни политически планове.

С две думи, Великобритания е в процес на преобразяване от убежище на политическа и икономическа стабилност в една от най-непредсказуемите икономики в света. Нищо чудно тогава, че лирата започна отново да поевтинява след скромното си поскъпване от 2010 година. Това дава поне един повод за утеха при цялата нова несигурност: Великобритания може още веднъж да се окаже тих победител в световната валутна война.

БТА

* б. аг.: Анатол Калецки пише периодично коментари за Ройтерс, но мненията, които изразява, са лично негови. Авторът е отличаван с награди за журналист и икономист, специализиран по финансовите въпроси. Преди да се присъедини към агенция Ройтерс, от 1976 година той пише за сп. „Икономист“, в. „Файненшъл таймс“ и в. „Таймс“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.