Рафаел Кореа – политическият валяк на Еквадор

Асошиейтед прес

Рафаел Кореа. Снимка: латина

На сцената на предизборната кампания Рафаел Кореа е танцуващо, пеещо, вихрещо се торнадо от енергия. Еквадорският президент не дава обещания, той е много над тях.

С характерното си перчене, Корея вместо това припомня на възторжената тълпа в северно предградие на столицата Кито за ремонтираните от него 8000 км пътища, за построените училища и болници по време на шестгодишното му управление.

Мразен от защитниците на гражданските права и на свободния пазар, но обожаван от сънародниците си, облагодетелствани от щедростта на държавата, левият икономист изглежда е готов да бъде преизбран за президент в неделя.

48-годишният Кореа донесе политическа стабилност на традиционно непокорната нация, която бе управлявана от седем президенти за десет години, от 1997 до 2007 година. Ако бъде преизбран, неговият четиригодишен мандат ще бъде последния за него, освен ако конституцията не бъде променена.

„Социализмът на 21-и век“ на Корея е смекчен вариант на практикувания от венецуелския президент Уго Чавес. При все това Кореа се проявява като също толкова нетолерантен към инакомислещите, колкото е и Чавес, като строго контролира обществения дискурс и медиите.

Междувременно Кореа управлява страната с най-щедрите обществени разходи в Латинска Америка и запази подкрепата си висока, като въведе нисколихвени ипотеки за закупуване на ново жилище, държавни стипендии за следване в чужбина и социални плащания, от които вече се ползват почти двайсет процента от населението.

Основната част от неговите привърженици са бедняци или еквадорци под равнището на средната класа, които през 2010 г. представляваха съответно 37 и 40 процента от населението на страната, според Световната банка.

Кореа не смята за гарантирана подкрепата от тези привърженици.

Всяка събота и няколко нощи през седмицата Кореа заема ефира на търговските радио и телевизионни станции, за да разпространи своята „революция на гражданите“ и словесно да пече на шиш своите врагове „олигарси“. Това е същият този прерогатив на властта, упражняван редовно от правителството на Чавес и президентката на Аржентина Кристина Фернандес.

Междувременно опозиционните журналисти са подлагани на съдебно преследване за това, че наричат Кореа диктатор. Индиански лидери биват обвинявани за саботаж, заради протестите им срещу отказа на правителството да се консултира с коренното население за правата върху водата и настояването му да отвори Еквадор за минни компании, които да осъществяват добив на ценни метали.

Кореа върна с двайсет години назад върховенството на закона, като напълни съдилищата с лоялисти и ги политизира, заяви Грейс Харамильо, еквадорски политолог, базиран в Канада.

„Без независима съдебна власт, всеки който се противопоставя на правителството рискува да стане плячка“, заяви Харамильо.

Правозащитни групи, включително Амнести интернешънъл, казват, че Кореа е криминализирал мирния протест. При все това само шепа активисти може да бъдат смятани за политически затворници, и населението им обръща съвсем малко внимание.

Медиите обаче насочват основното си внимание към Кореа. По време на управлението му броят на медиите, преминали в държавни ръце, нарасна от само една Радио Насионал до пет телевизии, четири радиа, два вестника и четири списания.

Кореа обичайно привлича на митингите си огромен брой привърженици. Близо пет хиляди от тях се стекоха на митинга на високия, динамичен лидер през януари в Кито.

„Искате ли отново връщането на старата страна на учителски и лекарски стачки?“, обърна се президентът към тълпата, в типичния си стил на въпроси и отговори. „Искате ли страна, управлявана от същите онези, които я съсипаха?“

„Не-е-е-е-е“, отговориха събралите се.

„Вие знаете, че тук пред вас са хората, които винаги са изпълнявали обещанията си, които никога няма да ви разочароват“, заяви Кореа.

Вероника Бермудес, 53-годишна домакиня, е сред ентусиазираните привърженици на президента.

„Той ни дава пари. Той ни дава безплатно здравеопазване. Той е загрижен за образованието на децата ни“, каза тя. „Как мога да не го обичам?“

Общо 1,9 милиона души получават по 50 долара месечно от държавата: самотни майки, бедни старци и нуждаещи се семейства. Децата получават безплатни учебници и униформи. Медицинските грижи в държавните болници, включително лекарствата, са безплатни за бедните.

Държавните помощи помогнаха да се запази висока популярността на Кореа. В момента тя е 56 процента.

В навечерието на изборите социологическите проучвания сочат Кореа за фаворит сред седемте кандидати, като очакванията са да вземе най-малко 40 процента от гласовете. Неговият най-силен опонент, Гилермо Ласо, не е постигнал 20 процента подкрепа.

Ласо, който се оттегли от поста на президент на Банко де Гуаякил, за да премери сили с Кореа, казва, че ще намали данъците за създаващите работни места фирми и ще премахне петпроцентния данък върху капитала, изнасян от Еквадор – една от убийствените данъчни реформи, въведени през управлението на Кореа, които обезкуражиха чуждите инвеститори и отслабиха банките.

В същото време, безработицата падна от 9,2 процента, когато Кореа встъпи в длъжност през януари 2007, до 4,71 процента през ноември, според последните налични статистически данни. Междувременно икономиката отбеляза 5,2 процентен ръст миналата година.

Цените на петрола, скочили до 100 долара за барел, са благословия за Еквадор, където петролните ресурси съставят над половината от експортните приходи на страната през последните години.

Приходите от петрола, в размер на 5 милиарда долара годишно, съставляват 20 процента от държавния бюджет.

Това позволи на Еквадор да стане първата страна в региона през 2011 г. по държавни разходи, достигнали 11,1 процента от БВП, изпреварвайки Боливия с нейните 10,8 процента, по данни на ООН.

Макар че разходите по социални програми направиха мнозина еквадорци щастливи, Кореа е спъван от неспособността да облекчи нарастващото усещане за уязвимост от престъпността.

Освен това той е критикуван от правозащитни групи, сред които Междуамериканската комисия за човешките права, че е намалил влиянието на опозиционни партии, Римокатолическата църква и банките, след като през 2008 г. накара да бъдат приети конституционни поправки, които му позволиха да направи правителствени промени.

Друг допълнителен закон забрани на собствениците на частни медии да притежават дялове в други фирми.

Яростен критик на банкерите, чието разточителство доведе Еквадор до границата на банкрута в края на 90-те години, Кореа отправи също предизвикателства към международните финансови институции. След като пое президентския пост, той обяви неплатежоспособност по външни задължения от 3,9 милиарда долара.

Той държеше също Съединените щати на разстояние и разгневи Великобритания и Швеция през август, като предостави убежище в еквадорското посолство в Лондон на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж.

Вместо това Кореа предпочете да се сближи със съперниците на САЩ Иран и Китай. Пекин е основният купувач на еквадорски петрол и държи 3,4 милиарда долара от еквадорския дълг, според финансовия министър Патрисио Ривера.

Единствената сериозна криза за Кореа беше от вътрешно естество: еднодневен бунт на полицейски служители през септември 2010 г. заради опит да им ореже привилегиите. Най-малко 12 души бяха убити, а Кореа беше спасен от армейски командоси от болницата, където беше обсаден от разбунтували се полицаи.

Запечаталата се в паметта снимка от този ден показва Корея застанал на прозорец и изложил голата си гръд на полицаите, предизвиквайки ги да го убият.

Подобна дързост заздрави още повече неговата популярност сред хора като Мануел Сигча, 26-годишен продавач на кебаб в Кито.

„Той е най-добрия президент, който сме имали през живота ми“, каза Сигча. „Аз ще гласувам за Кореа, докато умра, защото той е единственият, който си спомня за бедните, единственият, направил нещо за тях“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.