Северна Корея или изпитание за търпението

Северна Корея извърши ядрен опит, като отново потвърди, че се придържа към имиджа си на страна, на която никой не може да налага условия. Това раздразни всички до крайност, дори Китай, смятан за основен благодетел на Пхенян. И ясно защо: решавайки собствена задача (да демонстрира възможности, та никой да не я закача), КНДР създава главоболия на Пекин.

Защото активизирането на Северна Корея, наплашила не на шега съседките си – Южна Корея и Япония, дава на САЩ, гарант за сигурността на Токио и Сеул, чудесен предлог да увеличават военното си присъствие в Източна Азия. Кой би посмял да възрази, че не им трябва защита, щом „страната на чучхе“ бълва проклятия и взривява атомни бомби. Впрочем, тя е единствената страна в света, която прави това – днес никоя друга не извършва ядрени опити.

Между другото главната цел на Вашингтон в тази част от света безспорно не е „крепостта на социализма“ в северната част на Корейския полуостров, а КНР. Растежът на Китай, включително военният, буди все повече опасения, макар че напоследък западният интелектуален поток за пореден път смени посоката – стана модно да се разсъждава как китайското развитие се забавя и страната е застрашена от сътресения.

Но решението на САЩ от 2011 г. за „ребалансиране към Азия“, сиреч укрепване на военнополитическите позиции в Тихия океан, остава в сила и се претворява в дела. Никой обаче не заявява официално, че това е насочено срещу Пекин, севернокорейските изпълнения са добре дошли – в региона има заплаха и на нея трябва да се реагира.

Отношенията между Китай и КНДР са парадоксални. Погледнато отстрани, всичко е ясно и недвусмислено. Една световна сила, чиято благосклонност търсят всички, току-що изпреварила САЩ по общ стокооборот – и нейният партньор, притисната в ъгъла мизерстваща държавица, поминуваща главно за сметка на огромния си съсед. И всеки път, когато Пхенян прави нещо, всички погледи се насочват към Пекин: повлияйте на своя сателит, заплашете го със спиране на помощта, поискайте да се откаже от ядрената си програма.

Китай не го прави, воден според всички от егоистични подбуди. Наистина днешното статукво на Корейския полуостров е най-приемливо за КНР. Всяка промяна ще влоши нещата. Опит за смяна на режима в Северна Корея ще означава война досами китайските граници.

Евентуален крах на КНДР по вътрешни причини крие риск от непредсказуеми последици – бежанци, катаклизми… Едно управляемо обединение на двете корейски държави пък най-вероятно ще разпространи американското влияние из целия полуостров и ще приближи въоръжените сили на САЩ към територията на Китай. Тъй че е по-добре да запазим днешното статукво, ще ни излезе по-евтино, смятат в Пекин.

Освен напълно разумното нежелание да лансира някакви промени на Китай липсва и възможност да ги извърши. Китайците добре познават своите съседи и някогашни съмишленици. Няма смисъл да ги натискат – това предизвиква обратния ефект, провокира агресия и стремеж да си потвърдят реномето в стил „не ме закачай, че съм психически неуравновесен“. Северна Корея на практика е неуязвима за санкции: трудно е да ощетиш отвън една страна в най-жестока самоизолация – всъщност тя се е санкционирала сама.

Ако пък някакви натрапени ограничения наистина влошат ситуацията в КНДР, ще се наложи, както през 90-те, страната да бъде подпомагана вече от чисто хуманитарни съображения, за да се избегнат масови страдания. Изобщо става ясно, че при явна диспропорция в прилагането на сила Китай не може сериозно да повлияе на Северна Корея, въздействието му се свежда до внушения и увещания.

КНДР дължи тази непристъпност на необяснимата си вътрешна стабилност. Според всички канони затвореният сталинистки режим би трябвало да рухне твърде отдавна – веднага след този в СССР или малко по-късно. Той обаче надживя „големия си брат“ вече с над 20 години, успешно оцеля при две смени на властта, мина през глад, остри конфликти със съседите, устоя под натиска на най-могъщите страни в света.

Тайната е само една: Пхенян реагира срещу вътрешните и външните предизвикателства не със смекчаване на режима, не с повече гъвкавост, а с втвърдяване. Севернокорейското ръководство почерпи тази поука от опита на останалия соцлагер, главно на Съветския съюз. Отвориш ли малка пролука, през нея тутакси нахлува „разлагащо влияние“, разпростира се като рак и вече не можеш да го спреш. Само напълно херметичното затваряне гарантира добро запазване на консервираното вещество.

По всичко личи, че този подход наистина е ефикасен. И надеждите на благосклонни към Северна Корея експерти и коментатори, че ако вместо натиск върху Пхенян се положат усилия за контакти с него, това ще предизвика промени в либерална посока, най-вероятно са безпочвени. Естествено, на този свят става какво ли не – може да видим и ръководител, петимен за международни почести и възможност да се поотпусне.

Но дори ако младият Ким Чен-ун има такъв потенциал, днес никой няма да му позволи да го реализира – опитните другари наоколо знаят чудесно, че да охлабиш хватката е смъртоносен риск. Ясно е, че страната не може да остане запечатана до безкрай – и най-дисциплинираният народ, възпитан с конфуцианските традиции, рано или късно ще си потърси правата. Но засега такива признаци няма.

От гледна точка на международните отношения като цяло севернокорейската експлозия напомни още веднъж, че системата за неразпространение на ядреното оръжие се пука по шевовете. И не само заради дръзкия, безразсъден „непукизъм“ на Северна Корея, използваща твърде специфичната ситуация в региона. В един свят, където йерархията ерозира и на авансцената внезапно излизат страни, чиито калибър никога преди не им е давал шанс за видима роля, става все по-трудно да обосновеш защо едни държави имат право да притежават ядрено оръжие, а други – не.

Изобщо тази година се очертава едва ли не като решаваща за съдбата на неразпространението на ядрените оръжия – Иран уж е застанал вече на прага, а Северна Корея обещава фойерверките да продължат.

Ако съдим по това, че „законните“ ядрени сили не подготвят никакви мощни съгласувани мерки в защита на своите привилегии, равноправието все пак ще възтържествува.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.