Улеснете купуването на американски компании от Китай

Тази седмица администрацията на американския президент Барак Обама одобри значима бизнес сделка, в която участва китайска компания: придобиването на световната енергийна компания Nexen Inc. от Китайска национална офшорна петролна корпорация (CNOOC Ltd.).

През последните няколко месеца администрацията одобри китайски изкупувания на американска биотехнологична компания и американски производител на батерии. За онези, които се интересуват от свободна търговия, просперитет и мир, това е добра новина.

За съжаление тези одобрения дойдоха на фона на трудности. Все по-често китайските инвестиции попадат в кръга на опасенията на САЩ за националната сигурност, след като Комисията за чуждестранни инвестиции (КЧИ) в Съединените щати провали няколко придобивания, включително едно в края на миналата година.

Бунтът на КЧИ е в разгара си. Без последователни и очевидни одобрения на китайските инвестиции това може да влоши отношенията между САЩ и Китай, които са от решаващо значение за по-стабилен и проспериращ 21-и век.

Комисията прави преглед на търговските сделки, когато чуждестранни инвеститори – от Канада, Израел, Русия, Великобритания, Венецуела или другаде – получат контрол над американски компании. САЩ имат политика на добър прием на чуждестранните инвеститори, а и изследвания сочат, че отворената инвестиционна среда подпомага икономическия растеж. Само че Комисията за чуждестранни инвестиции има проблем с тази отворена политика.

Обикновено е безболезнено

Съставена от много американски правителствени агенции, под председателството на финансовото министерство, КЧИ помага да се гарантира, че чуждестранните инвестиции не застрашават националната сигурност. В исторически план комисията е откривала проблеми със сигурността само в малък процент от чуждестранните инвестиции.

И решението за такива случай обикновено е било безболезнено: КЧИ е изисквала от чуждестранните купувачи да поемат ангажименти – настоявайки, например, даден чуждестранен купувач да изготви план за сигурност – в 5 до 10 случая годишно. Комисията се е опитвала да отхвърли сделка средно не повече от няколко пъти на година.

Периодично обаче обстоятелствата са я принуждавали да застраши отворения инвестиционен климат или международните търговски отношения. Аз (авторът на статията – бел. пр.) работех в комисията от 2006 до 2010 година и изиграх роля в по-малък бунт. Сегашният бунт обаче, засягащ китайските инвестиции, е особено злъчен и труден за овладяване.

Първият бунт бе в края на 80-те години на миналия век. Японските инвестиции в САЩ и японският бизнес успех в по-широк план предизвикаха завист и страх (през 1989 година изкупуването от Mitsubishi на емблематичния център Рокфелер породи размисли за края на империята от американския елит). Това доведе до първите закони, даващи възможност на комисията да прави оценка на чуждестранните инвестиции и да препоръчва на президента да блокира дадена сделка или да отнема права, ако се налага да защити националната сигурност.

За щастие строгите мерки в този период бяха въздържани. Самият факт, че КЧИ ще оценява инвестициите с оглед на националната сигурност разсея опасенията около японските инвестиции. А икономическото забавяне в Япония, съчетано с възраждането на САЩ в средата на 90-те години, сложи край на възприеманата заплаха.

Вторият бунт започна с терористичните атаки от 11 септември и разбираемите страхове, които възникнаха. През 2006 година комисията одобри придобиване на американска компания за управление на пристанища от DP World Ltd., собственост на дубайското правителство в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Въпреки че ОАЕ е близък съюзник на САЩ, а компанията е определяна като една от най-добрите в управлението на пристанища в света, Конгресът побесня. Обществените настроения се разгорещиха от идеята, че арабска компания може да управлява американските пристанища.

Чуждестранни ангажименти

Под натиска на Конгреса комисията започна да изисква много ангажименти от чуждестранните купувачи – да разработват план за сигурност, да проучват внимателно ключовия персонал, да предоставят данни на комисията и други подобни – като условия за одобряване на придобиванията. Въпреки че КЧИ налагаше тези ангажименти за сигурност преди, ние (точно тук изиграх активна роля) изисквахме такива споразумения много по-често. Тя заплаши да препоръча на президента да блокира сделката, ако тези ангажименти не са налице. Пред бдителния Конгрес и обществеността КЧИ просто показа колко трудно би могло да бъде.

И все пак чуждестранните инвестиции в американски компании на практика нямаха нищо общо с терористичната заплаха. Що се отнася до бунта срещу японците, този епизод до голяма степен се дължеше на възприятия, а не на действителността. За щастие проявената наново твърдост от КЧИ помогна да се разсеят опасенията. Това направиха и по-големите успехи срещу терористи и създаването на институции за национална сигурност. Щетите за инвестиционната политика на САЩ бяха малко.

През това време обаче назряваше третият бунт. Китайската икономика се развиваше с хипер динамика. Китайският шпионаж срещу САЩ и американският шпионаж срещу Китай бързо набираха скорост. До края на първото десетилетие на 21-и век безпокойството за неспособността на САЩ да подсигурят киберпространството, особено спрямо Китай, достигна връхна точка. Точно тук се намираме днес.

КЧИ се отнася към китайските инвестиции с дълбок скептицизъм. И докато предишните бунтове бяха резултат от възприемани (обикновено погрешно възприемани) заплахи, сега ситуацията е тревожна отчасти защото е налице нещо повече от възприятие. САЩ не грешат, като виждат заплаха.

Комисията обаче е доста слаб инструмент срещу опасенията от китайски шпионаж. Нейната власт е ограничена до сделки, които водят до чуждестранен контрол над американски компании и не обхваща продажби на оборудване или услуги, вземане под наем, развитие на нов бизнес или безброй други начини за участие в шпионаж.

Комисията твърде често изгражда линия Мажино (система френски укрепления, строени от 1929-1934 година и усъвършенствани през 1940 година, разположени по границата с Германия от Белфор до Лонгюйон – бел. пр.), което води до висока цена на американско-китайските отношения, но само до малка полза за американската сигурност.

Отхвърлени сделки

През 2009 година Комисията попречи на китайска компания да купи златна мина в Невада под предлог, че мястото е твърде близо до американско отбранително съоръжение. Оттогава още няколко сделки в различни части на САЩ са провалени поради такива опасения за „близост“. И все пак за всеки е възможно да постигне същата близост до дадено отбранително съоръжение в САЩ по начини, които Комисията не може да контролира, включително чрез наемане на сграда, посещаване на недвижим имот и шофиране на камиони по съседни обществени пътища.

Вместо това КЧИ трябва да използва балансиращ тест. Трябва да зададе въпроса: „Ползата за сигурността от предотвратяване на това придобиване незначителна и косвена ли е или е достатъчно значима, за да надделее над потенциалната вреда за американско-китайските отношения?“. Липсата на всякакъв вид балансиращ тест е допринесла за сегашния бунт.

В дългосрочен план напрежението между САЩ и Китай във връзка с шпионажа ще трябва да бъде успокоено чрез сътрудничество и доверие. Продължителното развитие на взаимно изгодни институции като Световната търговска организация (СТО) и все по-близките междуправителствени отношения могат да намалят ролята на взаимния шпионаж. Сегашният бунт застрашава с реална вреда, като затруднява засилването на сътрудничеството и доверието.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.