Какво следва за Хизбула, Израел, Сирия и Иран?

В един размирен и бързо променящ се регион, Хизбула се оказва изправена пред безпрецедентен набор от заплахи и предизвикателства. Дали ще бъде фатално отслабена, ако нейният стратегически съюзник, сирийският режим, рухне?

Дали ще бъде въвлечена в (или ще предизвика) опустошителна война с Израел, ако Иран, друг неин стратегически съюзник, бъде атакуван заради ядрените му амбиции – или дори ако не бъде атакуван?

Ще се окаже ли въвлечена във фракционна гражданска война със сунитите в Ливан, особено ако Сирия се разпадне и регионът изпадне в процес на религиозна балканизация?

Отгоре на всичкки тези съвсем реални възможности, екстремисткото шиитско движение е изправено пред допълнителна международна критика и изолация след обвинението на България, че стои зад бомбената атака, която уби петима израелски туристи в черноморския курорт Бургас през юли.

Може би също така е трябвало да изтърпи плесница от израелците на 30 януари, когато техни изтребители удариха, както твърдят американски източници, пратка с оръжия, предназначена за Хизбула, във военен център вътре в Сирия. Това породи опасения от по-широк регионален конфликт.

Като се има предвид деликатната, сложна и взривоопасна ситуация, в която се намира Хизбула, не е изненадващо, че и политическите лидери, и официалните лица се въздържат и практически не дават интервюта за медии тези дни, за да споделят мнението си по горните въпроси.

Но мнозина наблюдатели и анализатори изглежда са съгласни, че макар всички тези мрачни сценарии остават повече от възможни, те в никакъв случай не са неизбежни и е напълно възможно да не се случат.

„Няма интерес“ от израелска война

Що се отнася до още една война с Израел, Хизбула без съмнение е увеличила арсенала си след последния конфликт през 2006 г., независимо от това какво ще стане със запасите от ракетни и химически оръжия на Сирия.

Макар някои наблюдатели да смятат, че достигането на „критична маса“ на подготовка и от двете страни може да означава, че конфликтът е неизбежен в крайна сметка, в момента със сигурност липсва усещане, че която и да е от тях си търси повод за война.

Въпреки дисбаланса на силите в този, по общопризнато мнение, асиметричен двубой, западни дипломати са убедени, че при наличието на ракети на Хизбула с голям обсег, разположени в северната част на долината Бекаа, и на ракети с по-малък обсег по на юг, Израел е заплашен от три-четири седмици на опустошителни боеве, ако избухне нова война.

Ако оставим реториката настрана, Хизбула също знае, че ако отново избухне война с Израел, висока цена ще трябва да платят не само предимно шиитските градове и села от Южен Ливан и южните предградия на Бейрут.

Израелските лидери дадоха ясно да се разбере, че инфраструктурни и държавни обекти също ще бъдат смятани за законна мишена, особено сега, когато Хизбула е основната сила зад правителството в Бейрут.

Огромните частни и държавни инвестиции във възстановяването след войната от 2006 г. ще бъдат загубени. Хизбула е наясно, че това не е нещо, в което да се впусне с лека ръка, и че собствената й шиитска общност ще пострада най-силно.

Хизбула стриктно спазва примирието, което сложи край на военните действия през 2006 г.

„Тя няма интерес да започва война, нито пък израелците, които виждат как цялата регионална сцена се развива в тяхна полза,“ заяви един шиитски източник.

Така че щом Хизбула е оставена на мира в чисто ливански контекст, няма причина да се смята, че още една война между нея и Израел непременно ще се случи.

Развитието на събитията в Сирия може би също няма да успее да предизвика още една такава война, ако може да се съди по въздушния удар от 30 януари.

Ако предназначени за Хизбула оръжия действително са били поразени, движението явно е решило да не го възприема като директна провокация. Дипломати казват, че Израел е побързал да ги увери неофициално, че не са били атакувани цели в Ливан.

Но една голяма израелска или американска атака срещу ядрени съоръжения на Иран би направила нов сблъсък между Хизбула и Израел почти (но не напълно) неизбежен, предвид неоспоримия статут на Хизбула като стратегически ирански съюзник.

Въпреки това, някои шиитски анализатори са убедени, че все още е възможно да бъде постигнато американско-иранско разбирателство, което да осуети този сценарий.

Що се отнася до нов рунд на вътрешен конфликт в Ливан, където Хизбула влезе в кървав сблъсък със сунити и друзи през 2008 г., също липсва усещане, че движението се стреми към конфликт, въпреки задълбочаващите се религиозни и политически вражди заради Сирия.

По ирония на съдбата, някои западни дипломати дори стигнаха дотам да смятат Хизбула за фактор за стабилност в ливанското уравнение.

„Нашите интереси не са напълно противоположни,“ заяви един от тях.

Силни съюзи

Хизбула е естествен противовес на вдъхващите повече страхове радикални сунитски джихадисти салафити, които са се окопали дълбоко в Триполи (и по-малко в други сунитски райони) и са смятани за непредвидим фактор.

Изненадващо здравият и устойчив съюз на Хизбула с християнската фракция на бившия генерал Мишел Аун й позволява в известен смисъл да се представя като защитник и на християните, а не само на шиитите.

От началото на 2011 г., групировката е силата зад просирийското ливанско правителство.

Приписва й се заслугата, че ръководи министерствата по-ефективно и некорумпирано от повечето други партии, макар че участието й във властта не й позволи да избегне част от вината за инфлацията, безработицата, прекъсванията на тока и корупцията.

Това може би я е лишило от част от блясъка й на шиитската политическа арена, където въпреки всичко обаче тя остава доминиращата сила.

Някои шиитски наблюдатели виждат в тазгодишните парламентарни избори (очаквани през юни, но все още заложник на неуреден спор за нов изборен закон) „детерминанта“ в усилията на Хизбула да консолидира позицията си на ливанската политическа сцена, за да има солидна база, от която да посрещне бъдещите предизвикателства, каквито и да са те.

„Тя е длъжна да има силна локална база поради регионални съображения. Хизбула заема все по-голяма регионална роля“, заяви един от тях.

Тази регионална роля най-очевидно личи в Сирия, където Хизбула се опитва, възможно най-дискретно, да подпомогне стратегическия си съюзник.

Смята се, че нейни бойци помагат за защитата на шиитски села в провинция Хомс и на важния шиитски храм Саида Зейнаб в южните околности на Дамаск, както и че осигуряват тактически съвети и обучение в градски бой на сирийските сили.

Някои дипломати са изненадани, че Хизбула не е ангажирана повече в помощта за серийския режим.

Те и някои други наблюдатели смятат, че движението не е сериозно отслабено на този етап от събитията в Сирия и че дори ако режимът падне, Хизбула ще продължи да получава оръжия от Иран по други пътища.

„В този момент Сирия се нуждае от Хизбула повече, отколкото обратното“, заяви шиитски наблюдател.

Що се отнася до българското обвинение за отговорността на Хизбула за атентата срещу туристите в Бургас, то вероятно ще се окаже леко политическо неудобство, но няма да промени хода на историята.

Западни дипломати, които се надявали Хизбула да напредне по пътя на умереността и политическия диалог, били разтревожени, когато българското правителство им предоставило, според израза на един от тях, „неопровержими доказателства“ за съпричастността на Хизбула в бомбения атентат.

Вместо да подновят диалога, прекъснат през 2008 г. заради обвиненията, че Хизбула обучава иракски екстремисти, нападащи западните сили в Ирак, британски длъжностни лица сега се оказват начело на онези, които настояват Хизбула да бъде добавена към европейския списък на терористични организации.

Хизбула изглежда едва ли ще загуби съня си заради това.

„Всички тези обвинения срещу Хизбула няма да имат ефект и няма да променят фактите или реалностите на терена“, заяви шейх Наим Касем, заместник-водач на движението.

Още по темата: Маската на Хизбула е свалена

„След повече от шест месеца разследване българското правителство обяви на 5 февруари, че вероятно Хизбула е отговорна за атентата в Бургас. Това е важно, защото държава от Европейския съюз, в случая България, посочи с пръст Хизбула и разбули терористичните дейности на организацията“, коментира съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Барак Обама Томас Донилън в статия за вестник „Ню Йорк таймс“.

„Европа трябва да действа единно и решително и да добави Хизбула в списъка на ЕС с терористични организации, защото само така ще се гарантира, че Бургас е последната успешна операция на движението на европейска земя, пише Донилън.

Според него, ако не е била случайната смърт на атентатора, вероятно още щяло да се обсъжда кой е извършителят на тази ужасяваща атака. Но българското разследване отново показа на света онова, което Хизбула от години се опитва да скрие – че продължава да извършва терористични нападения в чужбина срещу цивилни. Донилън посочва,че през последното десетилетие ливанското шиитско движение старателно е прикривало терористичната си същност и се стремеше да убеди света, че се интересува само от политика, че осигурява социално благоденствие и защитава Ливан.

Илюзия е обаче да се говори за Хизбула като за отговорен политически играч, продължава Томас Донилън. Той подчертава в „Ню Йорк таймс“, че сега, когато българските власти извадиха наяве терористичния дневен ред на организацията, европейските правителства трябва да отговорят бързо. Те трябва да разбият оперативните й мрежи и свързаните с нея престъпни начинания, да пресекат потоците от финансова помощ за нея и да осъдят лидерите й заради терористичната им дейност.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.