Раздор между творци заради Путин – по руска традиция

Асошиейтед прес

Портрет на Путин от изложбата „Президентът – човекът с най-добрата душа“ на Алексей Сергиенко. Снимка: ридус

Когато прочутият цигулар Юрий Башмет заяви, че „обожава“ президента Владимир Путин, не предизвика спор в страната, в която класическите музиканти често са търсили благоволението на политическия елит.

Политическа драма обаче се разигра миналия месец на музикалната сцена, когато Башмет отказа да осъди новия закон, забраняващ на американци да осиновяват руски деца, и в отговор популярният певец Сергей Никитин отмени участието си в концерт в чест на 60-ия рожден ден на цигуларя.

Свадата се вписва в дългогодишна руска традиция на артисти, които са се гмурнали (или са били тласнати) в бурните води на политиката. От композитора Дмитрий Шостакович, живял в страх от арест при диктатора Йосиф Сталин, до виолончелиста Мстислав Ростропович, който се завръща в либерализиращия се Съветски съюз през 1991 г. и се изправя срещу комунистическите хардлайнери, руските музиканти и други хора на изкуството са имали имали навика да стават политизирани фигури.

В сърцевината на дебата днес е въпросът каква трябва да бъде ролята на твореца в Путинова Русия: да привлича щедро държавно спонсориране за по-големи и по-добри артистични проекти? Или да се опълчи на политическата система по начин, който повечето обикновени граждани не могат да си позволят?

Някои от руските културни дейци впрегнаха звездната си сила в митингите против Путин, които разтърсиха Москва миналата зима. Други бяха вербувани да подкрепят Путин, който се кандидатира за трети президентски мандат. Както е казано: „Поетът в Русия е повече от поет“. („Поэт в России больше, чем поэт“ – Евгений Евтушенко).

Актьорът и театрален режисьор Евгений Миронов се появи в рекламен клип на кампанията на Путин, в която сърдечно благодари на Путин за това, че е спасил Русия (и неговия московски театър). Някои от неговите колеги актьори гръмко отказаха.

Актрисата Чулпан Хаматова, която разчита на държавна подкрепа за благотворителната си работа за деца, засне подобна реклама в подкрепа на Путин, но изпълнението беше измъчено, сякаш тя говореше насила. Тя бе и една от многото културни дейци, които подписаха петиция против закона за осиновяването.

Забраната, която влезе в сила на 1 януари, предизвика спорове дори сред мнозина Путинови лоялисти сред интелигенцията, според които Кремъл води политическа игра за сметка на руските сираци. Десетки хиляди хора взеха участие в протестния марш на 13 януари в Москва, една от най-големите демонстрации против Путин, която градът беше виждал от месеци.

Забраната на осиновяването бе в отговор на американския Закон Магнитски, който налага санкции срещу руснаци, обвинени в съпричастност за смъртта в ареста на юриста Сергей Магнитски и в други нарушения на човешките права.

Най-популярният аниматор в Русия Юрий Норщейн упрекна Путин за Магнитски по време на церемония за връчване на награди на 19 януари. Норщейн каза, че Путин е приписал смъртта на Магнитски на сърдечна недостатъчност, но всъщност адвокатът е починал заради „недостатъчност в сърцето на Путин“.

Публиката избухна в бурни аплодисменти.

Разногласията заради закона за осиновяването нахлуха в света на класическата музика на пресконференцията на Башмет преди юбилейния му концерт на 24 януари. прочутият солист и диригент на два московски оркестъра даде двусмислен отговор, когато бе запитан за позицията му за забраната за осиновяването, отказвайки да осъди категорично закона.

В интервю за Асошиейтед прес от 27 януари Башмет заяви, че според него съдбата на деца не бива да бъде решавана от антиамериканско законодателство, но настоя, че забраната в крайна сметка ще помогне на руските сираци, като привлече общественото внимание в страната към десетките хиляди деца, нуждаещи се от семейство.

„Има неща, които трябва да бъдат решени вътре в страната, и стана добре, че този въпрос бе повдигнат по такъв спорен начин. Президентът заяви, че сега това ще бъде в центъра на вниманието. Сега нашето правителство реагира на проблема, за доброто на тези деца“, каза Башмет за АП.

Това мнение не се хареса на любимия на руснаците бард и композитор Никитин. Той каза, че не му пречи, ако „Башмет обожава президента“, но двусмисленото му оправдаване на закона за осиновяването е било прекалено.

„Това няма нищо общо с политиката. Става дума за хуманност, човечност, морал“, каза той.

Башмет може би е краен пример за творец, показващ симпатия към Путин, но класическите музиканти рядко са били имунизирани срещу политиката.

Валерий Георгиев, директор на Мариинския театър в Санкт Петербург, открито е изразявал подкрепа за режима на Путин. След кратката война между Русия и Грузия през 2008 г. заради отцепилата се грузинска област Южна Осетия, той дирижира концерт пред разрушена правителствена сграда в южносетинската столица.

Челистът Ростропович, чиято подкрепа за съветските дисиденти доведе до неговото изгнание в САЩ през 70-те години, се завърна в Съветския съюз, когато комунистическият режим се разпадаше. С Калашников в ръка той се нареди сред демонстрантите на страната на Борис Елцин, изправили се срещу комунистическите хардлайнери, които опитаха да вземат властта с преврат през август 1991 г.

Други музиканти са били доста по-неохотни участници, когато е ставало дума за политика, стараейки се да избегнат политическите раздори. Това важеше особено когато рисковете бяха по-големи, както по съветско време, когато дори една нота в дисонанс или многозначителен музикален мотив можеха да навлекат на автора обвинения в отклонение от политическата линия.

Композиторът Шостакович получи унищожителна критика за своя експериментализъм през 1936 г. в печално известната статия „Хаос вместо музика“, публикувана в най-важния вестник в Съветския съюз. Докато сталинистките чистки се вихреха с пълна сила, Шостакович се отказа от част от по-авангардната си музика, внимавайки повече да спазва политическата линия.

Но Шостакович, също като съвременникът му Сергей Прокофиев, бе и защитен от статута си. Големите музиканти от съветския период се превръщаха в източник на патриотизъм и средство за предизвикателство към доминацията на Запада. Въпреки тежкото бреме на сталинистките репресии, Шостакович и Прокофиев са създали някои от най-ценените, експериментални и на моменти критични музикални произведения на 20 век.

След смъртта на Сталин много от композициите на Шостакович и Прокофиев, интерпретирани като антифашистки приживе на диктатора, бяха преизтълкувани като артистични протести срещу сталинисткия терор.

Никитин вярва в примера на Шостакович и Прокофиев – велики творци, които са били сред малцината, осмелили се да се противопоставят, макар и само чрез музиката си, на съществуващия режим.

„Правителството и държавните служители, включително президентът, трябва да са благодарни на тези творци, че им дават възможността да преживеят подобно изкуство и по този начин правят живота в нашата страна по-богат“, каза той.

В съветско време киното също беше подложено на строга правителствена цензура. Когато Сталин е на власт, той лично е решавал кои филми да бъдат показани и кои да бъдат складирани „на рафта“. Въпреки това съветската епоха се помни като върха на руското филмово изкуство, от ранния експериментализъм на Сергей Айзенщайн до очарователния, достоен за „Оскар“ филм „Москва не вярва на сълзи“.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. нещата се променят драстично за филмовата индустрия. Мрачният стил „чернуха“ стана мода за много руски кинотворци, които правеха мрачни филми, пълни с насилие, показващи съвременния живот като тъмен морален вакуум. Други, като режисьорът Никита Михалков, поеха по друг път, произвеждайки приповдигнати патриотични филми, привличайки щедри субсидии в процеса на производството.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.