Педофилията тегне върху наследството на папата

ДПА

Жертвите на злоупотреби и насилие от страна на католически духовници гледат на предстоящото оттегляне на папа Бенедикт Шестнайсети със смесени чувства.

Някои от хората, твърдящи, че са жертва на посегателства, се радват на пенсионирането на човека, който според тях така и не обърна достатъчно внимание на причинените им страдания, докато други се тревожат, че никога няма да получат отговорите или справедливостта, която търсят.

„Най-голямата услуга, която направи на всички ни, е да си иде“, казва Кристин Бъкли, жертва на насилие от страна на ирландски свещеници и участник в разобличителната кампания.

„Той много добре знаеше за сексуалните злоупотреби в страната си – Германия – е въпреки това издигна един педофил, казва Бъкли, основателка и директор на Центъра за подкрепа и образование „Ейслин“.

Самият Бенедикт никога не е бил обвиняван в посегателства, но имаше многобройни твърдения, че той – като папа или преди това, като висш служител на Ватикана – си е затварял очите за обвиненията, като понякога е премествал другаде обвинения духовник, за да го предпази от съдебно преследване.

Обвиненията се простират от Ирландия до САЩ и родната на папата Германия, а и отвъд.

В САЩ скандалите се съсредоточиха в бостънската епархия, където бившият архиепископ Бърнард Ло преместил, както твърдят, в нови енории свещеници, обвинени в насилие над деца, без да предупреди родителите в новите църковни общности.

По-късно Ло бил прехвърлен в Рим и станал кардинал. Както Бенедикт, така и предшественикът му Йоан-Павел Втори, бяха критикувани, че не са взели публично отношение по въпроса.

През 2010 г. в „Ню Йорк таймс“ бе публикувана информация, че като кардинал Бенедикт и други висши представители на Ватикана не са наказали и дори не са дали на съд в лоното на Католическата църква свещеник от Уисконсин, заподозрян в блудство с не по-малко от 200 глухи деца.

Праз 2010 г. в няколко ръководени от църквата училища в Германия избухна скандал, при който множество църковни служители бяха обвинени във физическо и сексуално насилие над деца. За крайно неудобство на папата, сред историите за посегателства имаше и такива, според които брат му Георг Рацингер (също свещеник) шамаросвал деца.

Репутацията на Бенедикт пострада допълнително след появата на информация, че като архиепископ в Германия е позволил свещеник да бъде преместен в Мюнхен от друга епархия, където бил обвинен в сексуален тормоз над деца.

Отношенията с Църквата претърпяха най-радикален обрат вероятно в Ирландия – страна, известна някога със силната си привързаност към католицизма, а сега – с често избиващото на повърхността напрежение между властите и Светия престол.

След докладите на Мърфи и Райън от 2009 г. които разкриха ширещи се сексуални злоупотреби от страна на духовенството в ирландските католически институции от края на тридесетте години на 20-и век насам, папата написа до ирландците писмо във връзка с посегателствата, вършени от духовни лица.

Въпреки че папата се извини на жертвите, много от пострадалите ирландци бяха разочаровани, че Рим не е признал отговорността си за прикриването на злоупотребите.

След писмото Андрю Мадън, жертва на такова насилие и активист в кампанията, призова папата да подаде оставка заради „дълбокото си разочарование“ от неспособността му да се справи с проблема.

В писмото папата разкритикува ирландските епископи за „пораженията“, които са нанесли върху вярата на ирландците.

Въпреки това мнозина в Ирландия смятат, че епископите са следвали нарежданията на Ватикана.

„Бях силно разочарован, че папата не посети Ирландия, след като разкритията за посегателствата излязоха наяве. Вместо това той нареди някои висши представители на духовенството да бъдат пратени в Рим. Мисля, че не беше в течение“, казва Бъкли пред ДПА.

Предприемайки безпрецедентна стъпка, ирландският премиер Енда Кени разкритикува открито пред парламента „елитисткото, неадекватно и нарцистично“ поведение на Ватикана.

„Насилването и изтезаването на деца беше омаловажено“ или „управлявано“, з ада се запази авторитетът на институцията, влиянието, положение и „репутацията“ й, заяви Кени след появата през 2010 г. на друг изобличителен доклад за посегателства в югозападната епархия Клойн

Отношенията между Ирландия и Светия престол преживяха срив със закриването през 2011 г. на ирландското посолство във Ватикана. Макар да бе аргументирана с намерение за икономии, мнозина съзряха в тази стъпка съзнателно дистанциране от Ватикана.

Според Андрю Мадън, посегателствата са толкова разпространено явление, че трудно ще се намери нов папа, който не е съпричастен към прикриването му.

„Ще успеят ли да открият водач, чието минало не е свързано с прикриването на сексуалното насилване на деца?“, пита Мадън. „Хората, които говорят открито за злодеянията, не напредват в кариерата“, заяви той пред ирландския таблоид „Дейли стар“.

Бъкли храни надежда оттеглянето на папата да донесе положителна промяна. „Надявам се, че сред кардиналите има поне един или двама, които желаят промяна“, казва тя. „Не можем да допуснем това високомерие и авторитарно отношение да продължават“, допълва Бъкли.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.