Япония вижда в Мианма нов обещаващ партньор

в. Независимая газета

Дълго време след Втората световна война отношенията на Япония с Мианма – една от най-големите държави в Югоизточна Азия, оставаха на ниско равнище. Причината бе, че през последните десетилетия в тази страна управляваше авторитарен военен режим и тя бе затворена за външния свят, най-вече за Запада. През 2011 г. обаче режимът започна умерени реформи в политическия и в икономическия живот. Те отвориха страната към световната общност, международните санкции бяха вдигнати от Мианма и тя престана да бъде „парий“ всред другите държави.

Американският пробив През ноември 2012 г. политическата и икономическа блокада на Мианма бе „пробита“ лично от президента на САЩ Барак Обама, направил светкавично официално посещение в тази страна. Визитата целеше да „реабилитира“ Мианма на международната арена; от друга страна, тя бе и символ на „завоя“ към Азия във външната политика на Вашингтон. Основният мотив САЩ да се обърнат с лице към Мианма явно са били опасенията във връзка с икономическата и политическата експанзия на Китай в тази страна – през управлението на военната хунта там видимо укрепнаха позициите и влиянието на Пекин.

Аналогични са и подбудите на Токио, очевидно изчаквал зелена светлина от столицата на главния си военнополитически съюзник, за да развие активни икономически и дипломатически отношения с управляващия режим.

Така Япония се стреми, първо, да ограничи нарастващото в Мианма влияние на Китай – пръв икономически конкурент и военен съперник на Токио в Азиатско-Тихоокеанския регион; второ – да задейства и стопанските връзки с нея в усилията да изтръгне собствената си икономика от продължителния застой. Същевременно японските политици и бизнесът със сигурност отчитат рисковете, идващи и от сепаратистките действия в тази страна, и от предстоящия неизбежен разцвет на корупцията, която поначало се разраства буйно с отслабването или оттеглянето на всеки авторитарен режим (примерите впрочем са ни под ръка).

Още повече ги тревожи обаче възможността Китай да заеме доминиращи позиции в работата по многообещаващите икономически, главно инфраструктурни проекти, планирани от Мианма за близките години. Както заяви представител на една от водещите търговски компании в Япония, „приоритетна задача на промишлено развитите страни в азиатската дипломация е да не допуснат Китай до лидерската роля в укрепването на отношенията с Мианма“. От място с пълна газ

В началото на януари т. г. в Мианма пристигна на посещение японският вицепремиер Таро Асо; така новата администрация на Шиндзо Абе сложи начало на външноикономическата си дейност. Мианма неслучайно бе избрана за първата визита в чужбина на този ключов член на кабинета (впрочем също бивш премиер). Днешният министър-председател Абе е известен със стремеж да укрепва отношенията с развиващите се азиатски държави, главно за да търси нови възможности за японския бизнес. А Мианма е смятана за последната „неразорана целина“ в икономиката на Азия и правителството на японските либералдемократи, върнало се на власт през декември м. г., се ориентира към тесни връзки с тази държава. Освен това посещението на Асо целеше да демонстрира, че Япония подкрепя „завоя“ на Обама към Азия.

Япония вече играе водеща роля в опрощаването на големия външен дълг на Мианма към редица международни кредитори, също и в притока на нова финансова помощ в тази страна. Дългът на Мианма към самата Япония според оценки е близо 500 милиарда йени. Още предишното японско правителство на демократическата партия през януари 2012 г. обаче й опрости дългове за 300 милиарда йени с условие демократичните преобразования в тази държава да продължат. Правителството на Мианма пък смята да поиска от японски финансови институции нови заеми, с които да рефинансира останалите 200 милиарда йени.

Токио приканва и други заемодатели в чужбина с вземания към Мианма, отдавна просрочила плащанията, да последват японския пример и също да й предоставят нова финансова помощ. Сред тях ще посочим например Световната банка, Азиатската банка за развитие, Германия и Холандия. Както заяви Асо, „Мианма, обременена с тежки дългове, не може да привлича инвестиции. Япония ще премахне тези пречки и ще подкрепи тази страна“.

Японски компании се канят активно да участват в развитието на специалната икономическа зона Тхилава и на пристанищата край Янгон, най-големия град в страната. Те ще насочат усилия предимно към изграждане на индустриален комплекс в тази зона. Токио предвижда да отпусне за целта 50 милиарда йени още преди 31 март, когато ще изтече финансовата 2012 г.

Мианмарски представители заявяват, че страната им би желала възможно по-скоро да получи преки инвестиции от дребни и средни японски фирми, без да изчаква инвестиции от големите корпорации в Япония. И поясняват, че дребният и средният бизнес в Япония вземат решения по-бързо от едрия. Икономически жалони с геополитически подтекст

Едрият японски капитал обаче със сигурност планира да се настани стабилно и трайно в Мианма. Това показва мощният десант, стоварен в тази страна в началото на февруари от федерацията „Кейданрен“ – клуб на капитани от бизнеса, твърде влиятелен в японските делови среди. Делегацията японски предприемачи начело с видния бизнесмен Хиромаса Йонекура безспорно си бе поставила задачата „да огради с колчета“ неусвоен засега от други държави икономически периметър, включващ богати суровинни ресурси, включително солидни запаси от природен газ, и вътрешен пазар с огромен потенциал – 60 милиона потребители.

Делегацията наброяваше 140 души и бе сред най-мащабните мисии, изпращани в чужбина от „Кейданрен“ през цялата й история. Нейни членове бяха ръководители на водещи японски корпорации от най-различни сфери – от железопътния транспорт до застраховането и цветната металургия. Цел на пътуването бе да се положат основите за инвестиционна и друга дейност на японски компании на бързорастящия мианмарски пазар. След Мианма делегацията отпътува със същите намерения за Камбоджа, останала засега наред с нея тера инкогнита за японския предприемачески капитал.

Заради географското си положение и в контекста на азиатския завой на САЩ, също и с оглед все по-активната военна дейност на Китай в Източна Азия, Мианма безспорно може след време на свой ред да стане арена за геополитическо противоборство между Небесната империя и американско-японския тандем. Освен това политическо-икономическият устрем на Япония към Мианма се вписва в курса на Токио, предвиждащ възпиране на Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион. Този курс се очертава все по-ясно на фона на стремителното изостряне в силовата конфронтация между двата съседни икономически гиганта, която всеки момент може да прерасне дори във военен сблъсък заради спорните необитаеми островчета в Източнокитайско море – с непредсказуеми последици и за двете държави, и за целия регион.

През есента на 2010 г. авторът има възможността да посети прословутия шинтоистки храм Ясукуни в Токио. Там се почитат душите на японските войници и офицери, загинали през Втората световна война – най-вече при агресивните действия на императорската армия в страни от Югоизточна Азия главно с цел осигуряване на достъп до огромните им природни и други ресурси. Сред падналите фигурират и 14 военни престъпници, екзекутирани по присъда на Токийския трибунал. Посещения на японски официални лица в Ясукуни до ден-днешен отприщват буря от възмущение в съседни страни.

При обиколка из храма авторът видя между другото малка изложба, отразяваща „похода“ на японските войски в Бирма (днес Мианма). В обяснителните бележки нямаше нито дума в знак на разкаяние или поне съжаление за жертвите на този „поход“.

БТА