Народ, протест, рестарт, аборт, безизходица

Протестът на 19 февруари в София. Снимка: Десислава Алексова, фейсбук

Основният политически извод от днешните протести не е, че ГЕРБ са пътници. Това не е новина, не е и много оригинално. Лишено е дори от патос.

Новото е, че БСП е на път да поеме нова роля в българската политика. След 23 години тъпчене на едно място.

Винаги досега народът сваляше БСП от власт с шутове: протести, улични блокади, стачки и революция.

Винаги досега имаше някоя политическа сила, която печелеше минимален кредит на доверие, колкото да облече в политическа форма изхвърлянето на БСП и да поеме властта.

Винаги досега БСП се завръщаше на власт, когато алтернативната политическа сила изчерпи доверието към себе си и се спихне като балон на абитуриентска кола.

Хората отвратени от управлението решават да не гласуват. БСП изкарва своите военизирани антифашисти, като хиена се захранват с народното отвращение от политиката и идват на власт.

Днес е различно. Много различно. Различното е, че за пръв път БСП може да дойде на власт не след кротко спихване на своя опонент, а на гребена на масови протести.

Различно е и защото се поизчерпиха спасителите. Видяхме спасителя – Цар. Видяхме и спасителя – хайдутин. Остава Йоло Денев да дойде с Бог Тангра? Поради липса на спасители, по снизхождение тази роля ще поеме Ламята.

БСП ще бъде изхвърлена на власт от гнева на милион хора и безизходицата им. Ще изгоним нещо, което стана нетърпимо, с ясното съзнание, че след него ще дойде нещо, което е кошмарно.

Като в онзи виц, в който полякът поискал от златната рибка два пъти подред да дойдат китайците. Дошли китайците, убили мъжете, изнасилили жените, изяли добитъка, разорали земята и я посипали със сол. Когато полякът поискал същото нещо трети път, рибката не издържала и му казала:
– Абе ти си луд, как можеш да искаш това трети път, не видя ли какво става като дойдат…
– В Полша ще дойдат три пъти, но през Русия ще минат 6 пъти.

Нещо такова става и в момента. Всички сме събрали толкова много гняв и огорчение от ГЕРБ, от тяхната простотия, простащина, популизъм и безобразия, че тържествуваме при мисълта, че може народът да ги измете. И някак потулваме мисълта, че отдолу се задава Станишев. Ще ни се да се изметат тези бандити, пък после ще я мислим…

Всъщност никой не знае какво точно ще стане.
Този протест очевидно е манипулиран.
Този протест обаче очевидно е автентичен, истински.

Това са десетки хиляди хора, които вероятно след една седмица ще бъдат милион.
Това са хора от всички възрасти, но сред тях и много на брой млади.
Това са хора с тъпи физиономии, рошави коси или бръснати глави, хора с анцузи, но също и хора с красиви лица, одухотворени погледи и книга в раницата. Мъже и жени. Старци, готини мацки, юноши бледни.
Това са прекалено много и прекалено разнообразни хора, за да могат да бъдат организирани „по команда“, колкото и на любителите на конспирации да им се иска да видят дългата ръка на тоя-оня.
И нещо много важно: това не са претенциозните хора, които водени от гражданската си позиция искат да бранят дюните, птичките и пчеличките.
Това са различни хора, но еднакви в едно. Кротки и пасивни са, но от вчера са изригнали от нетърпимо възмущение и отчаяние.

Това са героите на Гео Милев:

Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв –

величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

из гладни поля

из кални паланки

села

градове

дворове

из хижи, колиби

из фабрики, складове, гари

хамбари

чифлици

воденици

работилници

юзини

заводи:

….
изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

– без рози

и песни

на гърба с парцаливи торби

в ръцете – не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи

с пръсти

с копрали

с търнокопи

с вили

с брадви

с топори

с коси

и слънчогледи

– стари и млади –

се спуснаха всички отвред

– като отприщено стадо

от слепи животни,

безброй

яростни бикове –

с викове

с вой

(зад тях – на нощта вкаменения свод)

полетяха напред

без ред

неудържими

страхотни

велики:

НАРОД!

Това са хора, докарани до отчаяние. Бесни от години наглост, несправедливост, безочлив крабеж. Това са хора, на които им е омръзнал стресът от мизерията, нямат какво да губят, преминали са някаква граница.
От три различни града показаха жени, които не говореха за сметки за ток, а крещяха
– Изгониха ни децата.

Конгречулейшън, това е революция!

Ако днес някой опозиционен на Борисов потрива ръце и казва „Народът възстана срещу олигархичният модел на ГЕРБ“, да пробва да се появи пред народа.

Народът възстана не срещу ЕРП-тата, не срещу монополите и не срещу олигархичния модел….

Народът като суверен абортира прехода и политическата система въобще. Парламент, правителство, демокрация, избори, пазарна икономика, вече не са валидни. Няма вече такъв обществен договор. Тези хора не искат ГЕРБ да си ходи, а рестарт на държавата.
Това се казва „революционна обстановка“.
В такива времена се раждат чудовища, спасители, човешки права, Робеспиер, Ленин, Хитлер, Стамболийски, Ивайло, Спартак, Йоло Денев….

Народът иска национализация, съд за всички политици (не за ГЕРБ, а за всички, наши и чужди), народно управление, от небето да завалят кремвирши. И е прав.

Наивно е да обвиняваме народа, че не знае какво точно да иска, че иска нереалистични неща или че не уважава частната собственост на Чешката република (ЧЕЗ). Народът е прав. Не защото нещата, които иска са правилни, а защото не му е работа да формулира политически дневен ред. Работата му е да мечтае. Формулирането на дневния ред винаги, във всички времена и във всяко общество го правят лидерите, политиците, народните водачи.
Днес няма легитимни, признати от хората лидери и народни водачи. Затова няма да има смислен дневен ред. Ще има хаос.

Днес разумните, причинно-следствени връзки, аргументи и предложения не работят. Защото когато хората са на улицата, те не искат да слушат. Ако искаха да слушат някого, те щяха да гласуват за него, а не да излизат на улицата да хвърлят камъни.

Вина за този напълно абортиран обществен договор и за тази напълно делигитимирана политическа система, парламент, демокрация и икономически модел имат лидерите и народните водачи, които не са били на нужната висота. От 1789г. до днес. Провалили са се. В управлението. Или в начина, по който го обясняват. Или и в двете.

В тази ситуация, БСП вероятно ще успее да мобилизира достатъчно от своя най-твърд комунистически електорат, за да може на фона на общото отвращение и омерзение да вземе най-много гласове. И в комбинация с разни шмекери да състави „правителство на националното … (съгласие, спасение, възраждане… все тая).

Ситуацията е непредвидима. Може да се появи нова сила, която да се основе утре от никому неизвестен водач и до изборите да помете всичко. А може и да не се появи. Най-вероятно няма да се появи, щото у нас новите сили не се появяват току -тъй. Те се появяват или от чужди посолства, или се изпльокват от дребни шмекери, или като Янето – и двете едновременно.

Има разбира се възможност Бойко Борисов да отиграе ситуацията в своя полза. Не бих го подценил като играч. Както е свършил курса, така утре ще „отмени“ сметките за ток, ще „уволни“ ЕРП-тата, ще увеличи пенсиите с 30%, ще изкара гей-скандал със Станишев и ще спечели изборите. Като стой_та_гледай. Но е страхлив и нерешителен, така че е малко вероятно.

По-вероятно е все пак да дойдат комунистите. Да дойдат на вълната на искреното отвращение и възмущение на отчаяните хора и на скъсания и отхвърлен обществен договор. И да върнат лакърдиите от социализма. Не защото народът наистина ги иска, а защото са последното, което помни, преди това гнусното, дето в начлото с копнеж наричахме демокрация, а после с отвращение занаричахме преход.
Като дойдат комунистите ще се оплескат отново. Както винаги досега. След 2 години Станишев (или експерти, подкрепени от него) ще си спомняме за Борисов като за любим дядо от слънчевото детство, който ни е давал шекерчета.

И тогава ще изгоним комунистите с камъни.

От блога на Темплар

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.