Как Обама може да предотврати нова Студена война

Путин срещу Обама. Колаж: рийдингийгъл

Вътрешните проблеми, пред които се изправя президентът Обама, засенчиха една не по-малко сериозна криза – развиващите се като пo времето на Студената война отношения между Вашингтон и Москва. Неотдавнашната вълна от наказателни закони и отменени споразумения и от двете страни е отражение на по-голямата и увеличаваща се враждебност.

Една нова Студена война ще отслаби, ако не сложи край изобщо, на сътрудничеството на Русия в жизненоважни области за националната сигурност на САЩ – не само по отношение на Северна Корея, Китай, Афганистан и Близкия изток, но и по отношение на борбата срещу международния тероризъм и неразпространението на ядрено оръжие. Това също така почти сигурно ще предизвика нова ядрена надпревара – вместо сериозните ограничения (в ядрения арсенал – бел. прев.), които Обама иска – със съпътстващите опасности и натоварване за бюджета.

Защо е възможна нова Студена война две десетилетия след края на Съветския съюз? Американският политически елит отнася причините за това към утвърждаването на властта на руския президент Владимир Путин преди 10 години, обвинявайки неговите политики. Един по-исторически ориентиран анализ обаче би датирал основните фактори през 90-те години и би ги намерил във Вашингтон.

Москва твърдо негодува срещу четири компонента на американската политика, откакто те бяха подети от администрацията на Клинтън: разширяването на НАТО (а сега и европейските съоръжения за противоракетна отбрана) към границите на Русия; „селективно сътрудничество“, което означаваше придобиване на значими отстъпки от Кремъл без реципрочност от страна на Белия дом; „насърчаването на демокрацията“ в руската вътрешна политика, което се възприема от руските лидери като вмешателство; и битуващото общо усещане, многократно изразявано от висши кръгове в Москва, че „американците не ги е грижа за националната им сигурност“.

Добре осведомени наблюдатели с право могат да не се съгласят с политиката на Путин, както у дома, така и навън, но обективните изследователи на американско-руските отношения не могат с лека ръка да отхвърлят четирите постоянни повода за недоволство от страна на Москва. Ако тези компоненти на американската политика не се променят – те не бяха преразгледани дори и при „рестарта“ в отношенията на Обама – новата Студена война става много по-вероятна.

Обама разполага с историческа възможност. Трансформирайки политиката спрямо Русия по четири фундаментални начина, той може да предотврати нова Студена война, като същевременно в значителна степен увеличи американската национална сигурност и своите успехи:

– От 90-те години насам създаването на сфера на военно и политическо влияние на НАТО все по-близо до Русия предизвика най-големия и най-опасен конфликт. Уверяването на Москва, че НАТО няма повече да се разширява към бившите съветски републики Грузия и Украйна, които Кремъл обяви за „червени линии“, ще е просто едно признаване на реалностите: нито една от двете страни не покрива изискванията на НАТО. Грузия не контролира две области на своя територия – Южна Осетия и Абхазия – които обявиха независимост; в Украйна няма достатъчно демократично управление, както и подкрепа сред народа за членство в НАТО.

– Путин не е забравил, че жизненоважната му подкрепа за американската война в Афганистан през 2001 г. „бе възнаградена“ от президента Джордж Буш-младши с ново разширяване на НАТО и оттегляне от Съветско-американския договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО). Замяната на „селективното сътрудничество“ с истински преговори трябва да започне със съоръженията за противоракетна отбрана, които Вашингтон и Брюксел разполагат близо до Русия.

Официално те са предпазна мярка срещу бъдеща заплаха от Иран, но Москва се страхува, че те могат в крайна сметка да изложат на опасност ядрената й сигурност. Програмата е изключително скъпа, съпътствана е от технически проблеми и е ненужно провокативна.

Москва настоя за поне минимално участие в европейската система или, ако не това, то поне писмена гаранция, че тя никога няма да бъде насочвана срещу Русия. Администрацията на Обама многократно отказа и двете искания. Москва казва, че ще отговори с нови ядрени оръжия. Удовлетворяването поне донякъде на Кремъл ще премахне най-милитаризирания проблем днес и ще предотврати ядреното въоръжаване и на двете страни.

– Прекратяването на прякото „насърчаване на демокрацията“ в Русия от страна на САЩ, и с Националния фонд в подкрепа на демокрацията, е може би най-трудно променимата политика. Но занимавайки се с руските демократи още от съветското дисидентско движение през 70-те години, не мога да се сетя за нито една американска намеса, която да е спомогнала в някаква значителна степен за демократизацията на Русия, а само за такива, които не са променили нищо или са попречили това да се случи.

Американци – и официални, и частни лица – могат да критикуват практиките на Кремъл. Но спонсорирането от американското правителство на неправителствени организации, участващи в политическия живот на Русия, е контрапродуктивна практика, която отдавна предизвиква негодувание у руската политическа класа и наскоро бе забранена от Путин. Едва ли американците биха толерирали подобно вмешателство, ако ролите бяха разменени.

– Тези промени ще допринесат в значителна степен за премахването на четвъртия повод за недоволство от страна на Москва – че Вашингтон не взима под внимание легитимните руски опасения за националната сигурност, особено в близост до границите й.

Има достатъчно основания да се смята, че Путин би реагирал позитивно на подобни инициативи от страна на САЩ: реактивното по своята същност естество на неговата външна политика; подкрепата му за американските войници в Афганистан от 2001 г. насам; подкрепата му през 2010 г. за по-строги санкции срещу Иран; често изразяваното от него предпочитание към „взаимноизгодно сътрудничество“ с Вашингтон; и собствените му сериозни икономически проблеми. Резултатът от това определено може да е именно партньорството след Студената война, което се очакваше преди повече от 20 години, но което бе загубено някъде по пътя.

За да стане това обаче, Обама ще трябва да възприеме онзи вид ревизионистко мислене и смело лидерство, предприети от президенти като Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща, които постигнаха заедно със съветския лидер Михаил Горбачов такива исторически промени, че и тримата вярваха, че са сложили край на Студената война завинаги.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.