Войната шиити-сунити и фаталната грешка на Запада

сп. Атлантико

Бахрейнският вътрешен министър заяви, че полицията в страната е задържала осмина заподозрени като участници в терористична група, свързана с Иран. Според тези подозрения терористите са получавали инструкции и средства от Иран, Ирак и Ливан. Основна задача на групата вероятно е да подкрепя шиитите, живеещи в Бахрейн.

През уикенда сунитската династия, управляваща в Бахрейн (страна от Залива, където сунитите са малцинство), за пореден път предприе гонения срещу шиитската опозиция (подозирана с основания или не, че е под контрола на Техеран). Опозиционерите отбелязваха годишнина от въстанието през февруари 2011 г., удавено в кръв с благословията на Саудитска Арабия и на Съвета за сътрудничество в Залива (включващ „прозападните“ сунитски монархии, които са против шиитски Иран и против всякаква демократизация).

Сунитските режими от Залива (начело със Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и емирствата), доставящи оръжия и войници на Бахрейн, за да потиска шиитската демократична опозиция, наистина се страхуват от „шиитско-иранската заплаха“. Особено след намесата на Запада в Ирак през 2003 г., която позволи на шиитското мнозинство в Ирак да дойде на власт след дългогодишно надмощие на сунитския режим на Саддам Хюсеин, смятан за „укрепление“, издигащо се пред силите на шиитски Иран. Тази фобия от „шиитската ос“ се споделя и от други арабски държави като Йордания или Египет, бастион на сунитските Мюсюлмански братя – там буди тревога броят на приемащите шиизма.

Този „шиитски полумесец“, проточил се от Иран до Ливан, има Ирак за историческа сърцевина и се простира чак до Източна Саудитска Арабия и Кувейт, където живеят значителни шиитски малцинства, често по-бедни, по-активни в демографски план и твърде чувствителни за революционната пропаганда на Техеран. Шиитската дъга обаче включва и Сирия – алауитска страна (докато трае надмощието на клана Асад); естествено и ливанската шиитска проиранска организация Хизбула, същинският господар на Страната на кедрите.

Хизбула е популярна до голяма степен за това, че използва като инструмент антиизраелската кауза, целяща да омае арабските маси, та да забравят, че шиитско-иранската ядрена бомба е насочена срещу сунитските монархии . . . Оттук иде и желанието на (сунитски) Катар да поеме отново (като му предоставя средства) контрола над палестинското движение Хамас в Газа, дълго време повлиявано от Хизбула и финансирано от Иран.

Кои са шиитите?

Медиите често представят сунитите като „умерени“, защото са „официални“ и са „мнозинство“ (80 на сто), а шиитите като „фанатици“, тъй като са малцинство и „еретици“ (15-20 на сто). Фактически понятието шиизъм идва от арабското „Шиату Али“, сиреч последователи на Али (зет и братовчед на Мохамед, четвърти негов приемник или „халиф“, детрониран от свои врагове сунити чрез манипулиран съдебен процес).

Изгонени съответно от халифата по заповед на сунитския кандидат Моавия (родоначалник на омейядската империя), но първоначално в не по-малка степен мюсюлмани от сунитите – дори повече, шиитите намират убежище също като суфитите в един съзерцателен ислям, после в строго структурирана духовна йерархия, издигащ в особено голям култ наследниците на 12-те имами, които почитат след явяването на Али, и ред собствени „светии“. Шиитите прославят като мъченици Али (убит през 661 г.), чийто мавзолей се намира в Аджаф (Ирак), и сина му Хюсеин – „третия имам“, убит от сунитите, чийто мавзолей пък е разположен в иракския град Кербала.

Колкото до сунитите, името им произтича от арабското „Ахл ал суна“ („Хора на суната“, т. е. на традицията), което сочи, че са гаранти на „традиционната “ ислямска догма (Суната, чиято основа са хадисите, т. е. коментарите на Мохамед). Всъщност най-нетолерантните школи в исляма произтичат от сунизма – шиитите никога не са спирали да интерпретират Корана (в рамките на т. нар. иджтихад), а сунитите, оглавили халифата, са „затворили вратите“ на иджтихада през 10-и век, забранявайки либералните и неортодоксалните течения – суфиите, шиитите и рационалистическите секти (като мутазилитите), при все че тъкмо те властват над Багдад през златния век на исляма.

А тази обсебеност от догмата и гоненията срещу другите мюсюлмански течения са далечна първопричина и предвестник на салафисткия ислям (който е уахабитски – талибани, салафисти и др.), дори на Мюсюлманските братя. Накратко – на политическия и ортодоксален ислям, един ретрограден ислям, успял с подкрепата на сунитските петролни монархии от Залива да подкопае позициите на светските и шиитските групировки. Задача, която Катар преследва с „модерни“ средства, подкрепяйки от Арабската пролет насам ислямистките опозиции от Мароко до Сирия, без да забравяме и Мали . . .

Екстремисти шиити срещу умерени сунити?

Всъщност бетонираната на Запад клиширана представа за „лоши шиити“ и „умерени сунити“, както и навикът шиитите да бъдат свързвани с различни „юродиви“, се дължи на факта, че най-голямото шиитско течение, с по-теократичен характер, наречено „дванайсетници“ (заради почитането на 12-те имама), бе оглавено от аятолах Хомейни и Ислямската република Иран. Д

окато фактически мнозина шиитски йерарси заклеймиха хомейнистката идеология, а най-отворените и светски течения в исляма произтичат от шиизма и сунитските ортодокси се борят срещу тях. След отворените секти, породени от шиизма – малцинствени, но твърде влиятелни, ще споменем исмаилитите, признаващи за светци потомците на седем имами и популярни заради твърде почитания си водач – Ага Хан, финансист и благотворител.

Установили се главно в Средна Азия, по-специално в Пакистан, исмаилитите управляват множество медицински центрове. Да не забравяме алауитите в Сирия, друзите в Ливан, Сирия и Израел, алевитите в Турция (20 на сто). Алевитите са мразени от сунитите, защото винаги са подкрепяли светските партии или националистите кемалисти в борбата им срещу привържениците на шериата, който им отрежда по-долно място сред правоверните. Днес те се боят от неоосманския ислямизъм на турския премиер Ердоган, лидер на Партията на справедливостта и развитието, близка до Мюсюлманските братя.

Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан, Ливан и Бахрейн; те са на власт в Сирия (засега) – чрез алауитите, към които спада семейство Асад и срещу които се опълчва 70-процентното мнозинство сирийски сунити, обзети от жажда за реванш. Шиити има и в Йемен, където сунитската власт оприличава всички тях вкупом на сепаратистките въстаници – шиити заидити.

Значителни шиитски малцинства живеят впрочем и в целия Арабски полуостров: в Катар, Хаса – район в Саудитска Арабия, Кувейт – все зони, където щедро блика петрол . . . Навсякъде, където са малцинство, шиитите са обект на омраза, гаври или дори нападения от страна на сунитски групи – в Пакистан, Афганистан, Ирак, Кувейт, Бахрейн, Саудитска Арабия или Ирак, където шиитско-сунитска война бушува още от свалянето на Саддам Хюсеин.

Битката между шиити и сунити и новата студена война между Запада и останалия свят

От стратегическа гледна точка проиранската шиитска ос получава подкрепа най-вече от Китай, Русия и страни, враждебни спрямо НАТО или САЩ, каквито са и „боливаристите“ – латиноамериканските лидери, близки до Уго Чавес или до Куба. С цел противодействие, следвайки логиката на една „нова студена война“, Западът подкрепя глобално ислямистката сунитска ос, насочена срещу Сирия и нейните съюзници Иран и Хизбула.

С изключение на Ирак, където САЩ поне веднъж постъпиха разумно, разигравайки шиитската карта. Но тази омраза между сунитските страни в Залива и шиитските малцинства, обвинявани, че са близки до Иран, не е само стратегическа: още през 1927 г. крал Ибн Сауд издаде под натиска на уахабитските си съюзници – прочутите „ихуани“ („братя“), фетва, с която задължи шиитите да последват сунизма или да напуснат страната…

А Пакистан, важен съюзник на Саудитска Арабия и на САЩ, също така покровител на талибаните и на ислямистките движения, допринесли за експанзията на салафизма след студената война, прилага шериата, с което де факто репресира и шиитите, и християните, и индуистите, определяни като „помагачи“ на неверниците.

Само един пример: на 16 февруари 52-ма шиити намериха смъртта си в поредния бомбен атентат, извършен от салафисти в Югозападен Пакистан. Според „Хюман райтс уоч“ през 2012 г. в Пакистан са убити 400 шиити, но „прогнозите“ за 2013 г. изглеждат белязани с още повече кръв: 165 жертви само през януари . . .

Уви, вместо да заложи (както в Ирак) на антисалафистките шиитски течения или на светските малцинства, родени от шиизма, като алауитите в Сирия или алевитите в Турция, вместо да брани правата на шиитските малцинства в Залива или в Пакистан, а най-вече на християните от Изтока, също преследвани почти навсякъде в сунитските земи, Западът, движен единствено от петролни и краткосрочни интереси, продължава политиката на сделки със сунитски фанатични сили като Саудитска Арабия, Пакистан, Кувейт и др. И е отстъпил пред всички техни мракобесни, дори неоимпериалистически искания.

Защото Западът никога не е заклеймявал, дори не се е противопоставял на целта, открито заявявана от тези страни – да завоюват (наново да ислямизират) всички мюсюлмански държави, после (да ислямизират) Запада, като спонсорират – с благословията на НАТО, чиито членки все още вярват, че заплахата иде от Русия – радикалните ислямистки сдружения, които се борят против ценностите на „неверните страни“ и срещу интеграцията на мюсюлманските малцинства в техните общества.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.