Колко гласа носи снимка с папата
Асошиейтед прес
Доколко наистина би могла да повлияе подкрепата на оттеглящия се папа на предстоящите избори в Италия?
Не, не става дума за изборите за определяне на новия глава на Католическата църква. Задава се друг ключов вот в неделя, на които италианците ще избират нов премиер. На фона на тежкото настроение в Италия в резултат на историческата оставка на папа Бенедикт Шестнайсети, „нравствената визия“ на настоящия министър-председател Марио Монти може да получи подкрепа в ущърб на екстравагантния, забъркан в скандали Силвио Берлускони.
Въпреки че преобладаващата част от италианските католици не ходят редовно на неделна литургия, Ватиканът по традиция упражнява влияние върху политиката в Италия – държава, в която християндемократите държат кормилото от десетилетия. Всяко нещо, което папата направи или каже, е голяма новина, а папа Бенедикт Шестнайсети не крие предпочитанието си към Монти – ревностен католик, когото топло приветства на последната си частна аудиенция, дадена на италиански политически лидер, на 16 февруари.
От друга страна Ватиканът изрази потрес от поредицата секс и корупционни скандали, вихрещи се около медийния магнат и милиардер Берлускони. А предвид колко важна за италианците е темата за предаването на папския престол, ясното предпочитание на папата към Монти може да се окаже фактор, който да накара избирателите да размислят дали да подкрепят човек, превърнал се в синоним на аморалност и себичност.
Експертите наистина предупреждават: Не очаквайте папският фактор да повлияе на изборите. Очевидно е обаче, че кандидатите адаптират реториката си в духа на времето.
Основният претендент Пиерлуиджи Берсани, ветеран на италианската левица, прегръща по-светски тип нравствени виждания, потвърдени и с коментари за „нравствеността“ на предизборен митинг в ключовата област Ломбардия. Макар Берсани да представлява различна от десноцентриста Монти политическа традиция, двамата споделят общ приоритет – икономическата реформа, което може да ги превърне в добър тандем в бъдеща управляваща коалиция.
Италианското законодателство забранява публикуването на социологически проучвания в последните две седмици преди изборите, така че е трудно да се каже дали внезапното фокусиране върху религиозната тематика е накарало католиците, които още не са решили за кого да дадат гласа си, да се насочат към Монти, единственият ревностен католик сред основните кандидати.
Снимка с папата обаче е мечта за всеки италиански претендент, а като премиер, Монти получи възможността за навременна среща на четири очи с Бенедикт в последните дни на Светия отец на престола. Това, че Бенедикт отдели време за частен разговор с Монти показа както важността, която придава на отношенията между Италия и Светия престол, така и предпочитанието на Ватикана към Монти.
В събота вечерта пред камерите оттеглящият се папа и временният премиер си стиснаха ръцете и се усмихваха сърдечно един на друг в пищно украсения Апостолически дворец.
Ако съперниците на Монти са се разгневили, то това не е станало публично.
По повод сбогуването между Бенедикт и Монти миланският в. „Кориере дела сера“ отбеляза, че нито един политик не е посмял да недоволства публично, че съперникът им получава нечестна подкрепа, страхувайки се от ефекта „на бумеранга“ от страна на благочестивите католици.
И все пак, „мълчанието на партиите не заличава раздразнението в някои щабове от срещата в навечерието на изборите“, отбелязва „Кориере дела сера“.
На неделния митинг на Берсани – последният от кампанията му – се появи неочакван оратор – бившият премиер Романи Проди, също ревностен католик, който някога срази Берлускони и на когото Ватиканът гледаше благосклонно и двата пъти, когато управляваше Италия. Съвпадение ли е това или пресметнат ход?
Международно уважаваният икономист Монти със сигурност има благословията на Ватикана.
Когато на Коледа Бенедикт Шестнайсети призова в благопожеланията си към множеството на пл. „Свети Петър“ италианците да помислят върху „йерархията на ценностите“, когато правят важен избор, медиите в страната изтълкуваха папското послание, изречено от централния балкон на базиликата „Сан Пиетро“, на практика като подкрепа за втори мандат на Монти.
Три дни по-късно, Монти обяви, че оглавява изборна коалиция, съставена от центристи, бизнес лидери и други симпатизиращи на Ватикана сили, които подкрепят неговото „нравствено виждане“ за политиката.
В края на януари допитване, поръчано от италианския католически седмичник „Фамилия кристиана“, установи, че над една трета от анкетираните ревностни католици не са решили за кого да гласуват, което до голяма степен съвпада с броя на италианците, които не са решил кого да подкрепят, като цяло. Същото допитване обаче установи обаче, че значителна част от подкрепата за Монти идва от ревностните католици.
Общо взето сондажите показват, че Монти ще се нуждае от чудо, за да финишира пръв, но той е в достатъчно добра позиция да спечели достатъчно гласове, за да наклони везните в новата коалиция, където впоследствие ще се очаква да придобие значително влияние.
Бенедикт не коментира публично последната си аудиенция с Монти, но Ватиканът съобщи, че двамата са имали „изключително сърдечна и емоционална среща“. Папата ще се види и с италианския президент, но не преди приключването на изборите.
„Всяка поява на Монти в медиите е от полза за него“, казва Джеймс Уолстън, преподавател по политология в Американския университет в Рим, за възможния ефект от аудиенцията при папата. Дори политическите анализатори, които се съмняват, че Католическата църква има особено влияние върху италианските избиратели, са единодушни, че основните кандидати се съобразяват с католическата чувствителност.
„Политическите партии в Италия – предвид това, че сме в Италия, с религиозните й традиции и историческото присъствие на Църквата – се опитват да не изглеждат антикатолически настроени“, отбелязва Пиетро Грили ди Кортона, преподавател по политология в римският държавен университет „Рома тре“.
Когато беше връхлетян от сексскандал преди време, дори Берлускони се опита да звучи благочестиво, възлагайки на Бенедикт надежди за политическа подкрепа.
През 2009 г., по време на третия си мандат като премиер, след като станаха известни флиртовете му със скъпа проститутка, Берлускони изпрати коледно послание до Бенедикт Шестнайсети, уверявайки, че в работата си правителството му се ръководи от християнските ценности.
Макар Берсани да е придобил първоначалния си политически опит във вече несъществуващата италианска комунистическа партия, коалицията му включва няколко бивши християндемократи. В коалицията на Берсани „присъства силен католически елемент“, отбеляза Уолстън.
Още по темата: Пиерлуиджи Берсани – бивш комунист, изкушен от либерализма и почитател на пурите
Дарио Тюбюрн, Франс прес
Пиерлуиджи Берсани е сочен в социологическите анкети за фаворит за следващ италиански премиер след парламентарните избори тази седмица. Той е бивш комунист, изкушен от либерализма и любител на тосканото (традиционна тосканска фина пура).
Този 61-годишен политик, почитател на рок музиката, който изглежда сериозен дори когато се усмихва, може да успее да победи своя противник Силвио Берлускони – подвиг, който в редиците на италианската левица само Романо Проди успя да постигне досега.
Берсани не е много харизматичен с кръглото си лице и полуоплешивяла глава. Той произхожда от областта Емилия-Романя, в североизточната част на страната – район, смятан за бастион на левицата. Берсани се гордее със скромния си произход. Роден е на 29 септември 1951 г. в село Бетола, където баща му, който е механик, държи бензиностанция. Самият Берсани е работил там, докато е бил ученик.
Именно в това планинско село на Емилия-Романя той започна сега предизборната си кампания.
Без корени, дървото не може да роди нови листа, заяви той на своите привърженици по повод началото на предизборната кампания.
Според допитване, извършено от института Чизе Луис Берсани въплъщава идентичността на левицата. Той сам се определя като поостарял, но надежден политик.
Берсани е завършил философия. За кратко работи като учител. После се посвещава изцяло на политиката във влиятелната по онова време Комунистическа партия, която изчезва от небосклона през 1991 г. с разпадането на СССР. Подобно на бившите членове на партията, Берсани става член на тогавашната Демократическа партия на левицата, която през 2007 г. се преименува на Демократическа партия и става неин лидер през 2009 г.
Берсани е бил регионален съветник, а през 1993 г. става областен управител на родната си област – пост, който напуска, за да стане министър на промишлеността в първото правителство на Романо Проди през 1996 година. Той е министър на транспорта във второто правителство на Проди, а после и министър на икономическото развитие в периода 2006 г.-2008 г., когато левицата претърпява поражение от десницата на Берлускони на парламентарните избори.
Ценен събеседник в икономическите и промишлените среди, сега Берсани обещава приватизационна вълна в най-разнородни сектори, като например производството на електроенергия или продажбата на медикаменти в супермаркетите.
В международен план Берсани е доста по-малко известен от Силвио Берлускони или Марио Монти, но неотдавна той получи подкрепата на френския президент Франсоа Оланд, както и на няколко други европейски лидери, по-специално белгийския премиер Елио Ди Рупо или председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.
В неотдавнашните си предизборни речи Берсани обеща да запази курса на мерките за икономии и връщане на доверието в италианската икономика. Този курс беше приоритетен за премиера в оставка Марио Монти. Същевременно Берсани постави акцента върху създаването на нови работни места, равнопоставеността, пазара на труда и смъртността.
Берсани е ловък тактик, който спечели няколко вътрешнопартийни избори в Демократическата партия, в частност срещу младия си противник, кмета на Флоренция Матео Ренци. Но Ренци все пак го подтикна да се опитва да компенсира имиджа си на апаратчик и резултатът беше, че той се обкръжи от младоци, издигна жените в партийните структури и дори започна да се появява само по риза подобно на Ренци.
Работя повече за страната, отколкото за партията, уверяваше Берсани по време на предизборната кампания.
Той се опита да спечели и симпатиите на католиците, като подчерта, че сред неговите модели за подражание е папа Йоан Двайсет и трети 1958-1963 г. , който е все още много популярен в Италия. Берсани е женен от 1980 г. за Даниела Ферари, фармацевтка, с която имат две дъщери – Елиза и Маргерита.
БТА