Иранската икономика се държи въпреки санкциите

Ройтерс

Хосеин Ахмад, иранец, който управлява бижутериен магазин в богатото емирство Дубай, се възхищава на покупателната сила, която вижда при пътувания си всеки месец до Техеран – година, след като американските санкции до голяма степен изключиха Иран от световната банкова система. Магазините в иранската столица са претъпкани. Да намериш място в добър ресторант може да се окаже трудна задача. А ски курортите в планините северно от Техеран продължават да привличат звездите и богаташите.

„Да, икономиката има проблеми заради санкциите, но все още работи. Не е толкова лошо, колкото мислят хората в чужбина“, отбелязва бизнесменът. Санкциите определено оказват влияние – петролните приходи на страната се стопиха, а други търговски сфери също страдат. Слабата валута доведе до скок на цените на някои вносни стоки, унищожавайки работни места в заводи, използващи вносни компоненти.

Ограниченията обаче далеч не оказват „парализиращия ефект“, предвиждан от Вашингтон. Иранското правителство е намерило начини да смекчи последиците, а иранската икономика е голяма и достатъчно диверсифицирана, за да поеме голяма част от наказателния удар.

Така че при преговорите с водещите световни сили идната седмица в Алмати, Казахстан, изгледите са слаби Иран да се почувства подложен на смазващ натиск да се откаже от ядрената си програма, за която Западът подозира, че прикрива разработване на атомно оръжие.

„Правителството разполагаше с много време да се подготви за икономическата война“, отбелязва Мохамад Али Шабани, ирански политически анализатор, който работи в Лондон. „Ако говорите за колапс, то това няма да се случи“, допълва той.

Златно-валутни резерви

Петролният и газов износ на Иран, който по-рано бе около 75 % от общия износ, миналата година се срина заради международните санкции, които могат да станат още по-строги, тъй като Вашингтон ще затрудни още повече Техеран да получава плащанията за изнасяните суровини.

Миналата седмица Международната агенция за енергия (МАЕ) разпространи оценка, според която иранският петролен износ може би е спаднал под 1 милиона барела дневно през януари спрямо 2,2 милиона барела дневно в края на 2011 година, което през 2012 година е струвало на страната над 40 милиарда долара загубени приходи.

Тази липса обаче е управляема при икономика с обем близо 500 милиарда долара, а миналата година Иран взе мерки да пренасочи икономиката към „извънреден режим“, компенсирайки отчасти спада в притока на средства чрез намаляване на изтичането на капитали.

Вносът на луксозни стоки като чуждестранни автомобили и мобилни телефони е забранен, съобщи държавната медия, а правителството е намалило субсидиите за студентите, следващи в чужбина. Износът на злато се контролира, за да се затрудни изтичането на капитали от страната.

По-важно е, че правителството миналата година овладя срива в курса на риала, който загуби около две трети от стойността си спрямо долара на свободния пазар преди да се стабилизира на равнище около 36 500 риала за долар. Не е ясно дали властите преднамерено са дирижирали поевтиняването, което причини паника сред бизнесмените и кратковременни улични протести в Техеран, но крайният резултат е положителен за правителството, което се готви да устои на санкции още години.

Тъй като държавата контролира петролния сектор, то тя може да насочи твърдите валутни приходи,с които все още разполага, накъдето поиска. Властите използват специални валутни центрове, за да продават долари при по-нисък курс за вносителите на основни хранителни продукти, лекарства и други стоки от първа необходимост.

Междувременно повечето иранци, които искат долари за други цели (като внос на луксозни стоки, пътувания в чужбина или за да прехвърлят активите си в чужди страни) трябва да купуват щатската валута при високия пазарен курс. Това намалява желанието да се изпращат пари извън страната.

Резултатът според анализаторите е, че Иран може да предотврати крайни кризи в плащанията, дори ако износът на петрол продължи да намалява. Златно-валутните резерви на страната според независими експерти са се свили до около 70-80 милиарда долара спрямо малко над 100 милиарда долара в края на 2011 година. Понижението може бъде забавено и в крайна сметка да секне със спирането на обезценяването на националната валута и други спешни мерки.

Според икономиста от ирански произход Мехрдад Емади от лондонската консултантска компания Betamatrix изказвания на ирански длъжностни лица навеждат на мисълта, че е определен минимален сигурен праг на резервите от 60 милиарда долара като и че ако е необходимо, ще бъдат взети нови мерки за затрудняване на вноса, за да се запази това равнище. „Не сме дори близо до критична ситуация за платежния баланс“, отбелязва той.

По-рано петролът носеше около две трети от приходите в хазната, така че санкциите засегнаха тежко държавните финанси. Но още веднъж слабият риал се притече на помощ на правителството, давайки му възможност да прави пари, продавайки част от петролните си долари на частния сектор при цени, много по-високи от преди година.

Според оценка на Международния валутен фонд (МВФ) от октомври през текущата година Иран ще има общ бюджетен дефицит от 3,9 % от брутния вътрешен продукт (БВП) – нещо, което лесно може да бъде понесено от правителството с брутен дълг от едва 9 % процента от БВП.

Жизнен стандарт

Санкциите обаче подкопават жизнения стандарт на иранците, тъй като слабият риал ускорява инфлацията чрез по-високите цени на вноса. Цените на пилешкото месо, например, скочиха почти тройно за една година, тъй като силно се увеличиха разходите за закупуване на фуражи от чужбина. Официалното равнище на инфлацията достигна 27,4 % в края на 2012 година. С отчитане на вносните стоки обаче реалната инфлация вероятно е два пъти по-висока.

Малко бурканче на Nescafe сега струва около 230 000 риала (6,30 долара по курса на свободния пазар) в магазин в Техеран спрямо 120 000 риала преди няколко месеца. По-високите цени на вноса както и неефективното управление затрудниха снабдяването с някои лекарства. Болниците съобщават за недостиг на медикаменти за рак, диабет и други болести.

Автомобилостроителният сектор, който през 2010 година произведе над 1,6 милиона автомобила, е разорен заради по-скъпите вносни части. Производството се е свило почти наполовина през последната година, а хиляди хора загубиха работата си заради затварянето на някои заводи за части, съобщават местни медии.

Картината обаче е по-нюансирана. Някои компании като производителите на домакински електроуреди, чиято дейност бе подкопавана от евтиния внос, сега отчитат силен растеж, тъй като обезценяването на риала ги направи по-конкурентоспособни, посочва Шабани.

Иранците, които се опитват да избегнат инфлацията и не могат да изнасят парите си от страната, строят нови жилища, стимулирайки строителния и дърводелския сектор. Тези мини-бумове намират израз в новите автомобили, движещи се по улиците на Техеран и луксозните жилища, издигани в богатите квартали на столицата.

Тази седмица пък фондовата борса достигна рекорден максимум. Според оценките на Емади докато някои от водещите промишлени центрове на Иран губят работни места заради свиването на петролната и автомобилостроителната промишленост, то икономиката като цяло едва ли ще се свие с повече от 2 или 3 % тази година.

Междувременно се очаква, че държавните субсидии и помощи ще продължат да смекчават ефекта от инфлацията за по-бедните семейства в страната, задържайки цените на основните храни като хляба, ориза, захарта и олиото на равнище, което те могат да си позволят. Миналия месец парламентът одобри още 2 милиарда долара в подкрепа на семействата с ниски доходи.

Обезценяването на риала стопи наполовина спестяванията на средната класа и унищожи част от бизнеса й, но „тези на върха и на дъното на пирамидата, не се сблъскаха с драматични промени“, казва Емад Мостакве, стратег за Иран в лондонската компания NOAH Capital Markets.

Това неравномерно разпределение на тежестта от санкциите обаче може да не даде ефекта, желан от Вашингтон, тъй като те вредят най-много на социалната група, от която се очаква да окаже натиск за политически промени в страната. „Средната класа, хората с твърди доходи, пенсионерите, са подложени на най-силен натиск. Те са твърде изтощени, за да се надигнат“, казва Шабани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.