Непотизмът е жив и процъфтява в Италия

Би Би Си нюз мегазин

Семейството може и да заема централно място в италианския бизнес живот, но много икономисти са на мнение, че непотизмът – практиката да се дава работа на членове на фамилията – пречи на талантливите млади хора да си намират работа, и дърпа страната назад.

Кое е важно, за да получиш работа в Италия? Какво знаеш или кого познаваш? Тук това е обичайно задаван въпрос – и то такъв с очевиден отговор, ако се вярва на повечето млади висшисти, шляещи се из университетските градчета. Всъщност много се учудиха защо дори си правя труда да питам.

„Ако имаш връзки, познаваш правилните хора, можеш да имаш работата, която искаш“, свива рамене Джорджо от Университета в Геноа, който ми каза, че планира да отиде в чужбина, за да продължи следването си. „Да, от решаващо значение е да познаваш някого, за да бъдеш препоръчан“, допълва друг.

Никой от младежите, които срещнах, изглежда не мисли, че връзките на собственото му семейство са особено силни и всички казаха, че за тях това е тежко и демотивиращо с наближаване на последните им изпити. Твърди се, че десетки хиляди млади висшисти напускат Италия всяка година в търсене на по-добри възможности навън.

Презумпцията, че връзките имат значение датира отдавна. Самият термин непотизъм – фаворизиране на членове на собственото семейство пред други – води началото си от тази страна, произхождайки от традицията средновековните папи да раздават висши духовни постове на свои племенници – „nipote“ на италиански.

Разбира се, много се е променило от Средновековието досега, но критиците твърдят, че то не е достатъчно, макар намирането на решение да се окаже жизнено важно, ако Италия излезе от икономическото блато. В момента страната понася една от най-дългите си рецесии в следвоенната история.

„Откривате го при много професии“, отбелязва икономистът професор Роберто Пероти, написал книга за културата на непотизъм в Италия … „Повечето нотариуси са синове на нотариуси. По-лесно е за роднините на магистрати да вземат нужните изпити, както и при докторите“, казва той.

Проф. Пероти, наред с други, публикува изобличаващи изследвания на университетски преподаватели, които показват удивителна концентрация на фамилни имена в много факултети. Има недостиг на разнообразие на фамилни имена, което е необяснимо, коментира научният сътрудник Стефано Алезина. Шансът да има такова съвпадение в толкова много факултети е едно на милион, допълва той.

Да вземем университета в Бари, където пет фамилии от години владеят десетки високопоставени позиции във факултета по Бизнес и икономика. Или пък университета в Палермо, където поне един роднина на над 50 % от цялото академично съсловие работи в институцията.

И тъй като изследванията не разкриват всички форми на покровителстване – на любовни партньори или сватове например (които могат да носят различни презимена) – анализаторите изследователите твърдят, че изследването на презимената определено не представя добре проблема.

Луиджи Фрати, ректор на университета Ла Сапиенца в Рим, стана една от фигурите с най-лоша слава в скандала, който местните медии нарекоха „Parentopoli“ (непотизъм в университетите – бел. пр.) или на английски „Parent-gate“. Лекар по образование, професор Фрати ръководеше – и като ректор, и като бивш ръководител на медицинския факултет на университета – издигането на съпругата си от гимназиален преподавател по история до професор по медицинска история.

Дъщеря му също получи място като професор по съдебна медицина – без някакво специфично медицинско образование. А синът му бе направен доцент по кардиология едва на 31-годишна възраст – един от най-младите италианци, сдобили се с такова научна степен.

Той отхвърля твърденията за непотизъм, настоявайки, че просто се е случило всички членове на неговото семейство да имат най-добрата квалификация. В отговор на подозренията, той заяви следното пред италианска телевизия: „В Италия не сме свикнали да бъдем меритократични (издигане според собствените способности и заслуги – бел. пр.). Свикнали сме да го правим по наш си начин“.

Трудно е да не се съгласим. Върховният съд направи технически незаконни непотични назначения в италианския държавен сектор, макар че никой никога не е бил успешно съден за тях.

Най-обезпокоителни вероятно са признаците, че откакто е започнала финансовата криза, проблемът всъщност се задълбочи и сред частните компании. Изследване, направено неотдавна от министерството на труда, сочи, че 61% от фирмите разчитат на личните препоръки за набиране на персонал, повишение спрямо 50% година по-рано. Има и поредица от добре рекламирани споразумения със синдикатите, при които в замяна на ранно пенсиониране на служители компаниите имат преференциално отношение към децата им за започване на работа.

Проф. Пероти се отчайва, когато прави сравнение с времето на Нерон – известният с лудостта си римски император постановява, че никой гражданин не може да напусне професията, възложена на семейството му. „Как може нашият най-голям актив, нашият интелектуален капитал, да се развива в тази страна, когато на таланта и заслугите не се позволява да преуспяват?“, пита той.

На фона на предстоящите избори в Италия перспективата някое ново правителство да се захване с този проблем е слаба. Критиците изтъкват, че самата политическа класа е опетнена, отчасти благодарение на избирателната система, в която гласоподавателите избират партии, а не кандидати. Това дава възможност на партийните барони да избират роднини или лични фаворити за парламентарните места.

Роберто Джакети, депутат от Демократическата партия, е един малкото известни политици, повдигнал този въпрос в кампанията си. Миналата година той обяви гладна стачка, настоявайки парламентът да одобри изборна реформа – без резултат. „Сред обществеността има желание за промяна“, посочва той. „Сред политическата класа обаче все още не – дори и в собствената ми партия … Така стоят нещата“. „Не очаквам нещо да се промени скоро“, допълва той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.