Нагорни Карабах – искаш ли мир, готви се за война
Преди 25 години властите в Нагорно-Карабахската автономна област (НКАО) проведоха референдум; после поискаха от Върховните съвети на Арменската и на Азербайджанската съветска република, също и на Съветския съюз, НКАО да бъде прехвърлена от Азербайджан в състава на Армения.
Скоро след това избухна война, която арменците наричат освободителна, а азербайджанците – сепаратистка. Обръщението на депутатите от НКАО бе поместено на 21 февруари 1988 г. във в. „Съветски Карабах“. Азербайджанските власти отхвърлиха молбата. Същия ден Политбюро на ЦК на КПСС се събра и прие постановление, в което искането за включване на Нагорни Карабах в Армения бе приписано на „екстремисти“ и „националисти“, действащи в разрез с интересите на Азербайджанската и на Арменската съветска република.
Отказът предизвика вълна от протести и митинги. Арменско-азербайджанските отношения рязко се влошиха. В двете републики започнаха сблъсъци на етническа почва. През декември 1988 г. в Сумгаит и други градове в Азербайджан се стигна до арменски погроми. В отговор последваха нападения срещу азербайджанците в Армения и Нагорни Карабах.
През 1991 г. истински бойни действия превърнаха конфликта в най-кръвопролитния, най-жестокия, най-мащабния в цялото постсъветско пространство. По време на войната двете страни дадоха около 25-30 хиляди жертви, близо един милион души станаха бежанци.
След разпадането на Съветския съюз Нагорни Карабах се опита да обяви независимост, но не успя да намери международна подкрепа. През 1994 г. – благодарение на руското посредничество и твърдата декларация на Съвета на държавните лидери от ОНД – Баку, Ереван и Степанакерт подписаха в Бишкек протокол, въз основа на който договориха спиране на огъня.
Оттогава обаче споразумението постоянно се нарушава. С грижата за мирно уреждане бе натоварена същата година Минската група, създадена към ОССЕ; нейни съпредседатели са САЩ, Русия и Франция. В момента Азербайджан де факто не контролира Нагорни Карабах и бъдещето му изглежда обвито в гъста мъгла.
Сегашната позиция на Азербайджан е позиция на страна, изгубила територии – Баку апелира към международната общност (и най-вече САЩ), отправяйки молба да натиснат Армения, за да я накарат да върне „окупираните земи“. Тези дни на сайта на Белия дом бе качена петиция с подписите на 100 хиляди души, които настояват за специално внимание към нагорно-карабахския конфликт и искат да се признае, че са окупирани 20 на сто от територията на Азербайджан.
„Нито Армения, нито сепаратисткият режим в Нагорни Карабах не желаят мирно уреждане на конфликта, за да живеят в мир с азербайджанците“, коментира политологът Фикрет Садихов от Западния университет в Баку пред азербайджанския в. „Тренд“. Според него мирно решение е невъзможно, защото няколко „ислямофобски държави, настроени срещу разцвета и развитието на независим Азербайджан, са избрали страната ни за мишена“.
„Тези сили са общоизвестни – различни ислямофобски центрове, страни, благосклонни към интересите на Армения и проарменските среди. Разбираме добре, че сме се сблъскали с ислямофобски ориентирани държави и твърде силна и богата арменска диаспора“, заявява аналитикът. Той не уточнява кои страни има предвид, но силна арменска диаспора има и във Франция, и в САЩ, и в Русия – затова упрекът може да е насочен към всички съпредседатели на Минската група.
Азербайджан неспирно заплашва с употреба на военна сила и увеличава военните си разходи. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ) през 1998-2007 г. общите военни разходи на Азербайджан са нараснали 5,5 пъти и през 2012 г. са достигнали около 3,2 милиарда долара. Това представлява почти една пета от държавния бюджет на страната.
„Азербайджан ще възстанови териториалната си цялост, Нагорни Карабах е наша родна, отколешна земя“, заяви президентът Илхам Алиев на погребението на военнослужещ, загинал в сблъсък на границата с региона. Позицията на Армения предполага тя на всяка цена да управлява де факто и занапред Нагорни Карабах, а в историческа перспектива той да бъде признат от световната общност де юре.
Ереван обаче схваща, че Баку всеки момент може да започне „освободителна война“ и ще бъде подкрепен от ООН – в резолюция 822 на Съвета за сигурност от 1993 г. световната организация споменава за „незабавно“, „пълно“, и „безусловно“ изтегляне на окупационните сили от азербайджанските райони, където са разположени арменско-карабахски войски, и за завръщане на бежанците там.
Ереван също се готви за нова война, но иска да воюва „с чужди ръце“ – с ръцете на Русия. Армения се присъедини към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и през 2010 г. бившият президент Дмитрий Медведев подписа с арменското ръководство „Протокол за промени в двустранния договор за руската 102-ра военна база в Гюмри от 1995 г.“. Според този договор Русия вече не само пази границите на Армения с Иран и Турция, но гарантира и сигурността на цялата й територия.
През 2011 г. Русия разположи край Горис няколко батареи С-300 и те поеха контрола върху небето над Карабах. Неотдавна руското ръководство спря да използва радарната станция в Габала, с което фактически заяви, че отношенията с Армения вече не са разменна монета в отношенията на Русия с Азербайджан и федерацията е готова да изпълнява ангажиментите си в ОДКС.
Това потвърждават и думи на Игор Семенченко, главен съветник на комисията по отбрана и сигурност в руския сенат – Съвета на федерацията. Той заяви пред азербайджанската агенция АПА, че „ако в Нагорни Карабах започне война, Москва може да подпомогне Армения в рамките на ОДКС“.
Да разгледаме и позицията на третата страна в конфликта – Степанакерт. За Нагорни Карабах е от значение да получи статут на независима държава. Баку настоява да се върне предвоенното положение и не желае да обсъжда статута преди това. Ереван пък отдавна няма собствена политика във връзка със спорния регион, смята Ашот Манучарян, член на комитета „Карабах“.
Наистина Ереван заяви, че конфликтът трябва да бъде уреден, като се признае, че народът му е осъществил правото си на самоопределение – обаче прехвърли отговорността на „големите батковци“. „Батковците измислиха Минския процес. Щом се подчинихме на тази логика, щом приехме техните правила на играта – цялата политика свърши дотук“, заяви Манучарян пред „Гласът на Армения“.
Според Владимир Захаров, директор на Института за политически и социални проучвания на Черноморско-Каспийския регион, мирът в региона е заплашен от голяма катастрофа – евентуален военен конфликт с участието на Иран, в чиято орбита ще бъде въвлечен и Нагорни Карабах. „Ситуацията е твърде опасна – смята Захаров. – Армения трябва спешно да признае Нагорни Карабах за самостоятелна държава, в противен случай той ще остане беззащитен.“
Друг руски политолог, Анатолий Циганок – шеф на Центъра за военно прогнозиране, твърди, че Русия също трябва да признае независимостта на Нагорни Карабах, доколкото обстановката в региона ще се влоши след изтеглянето на американските войски от Афганистан. Ще се наложи да подсилим военната си групировка, за да се противопоставим на Азербайджан, който стремително се въоръжава и е на път да стане основен пункт за претоварване в хода на предислокацията на войските от НАТО.
Но да признаят едностранно независимостта на Нагорни Карабах изглежда би било неразумна стъпка и за Русия, и за Армения – това ще провокира ескалация на конфликта от страна на Азербайджан. Затова нека по-добре споделим мнението на Ашот Манучарян, че „още дълго май ще се движим според Бишкекския договор“.
БТА