Македония – последният „флирт“ на Бойко Борисов

в. Утрински весник

Никола Груевски и Бойко Борисов. Снимка: Министерски съвет

Какво ще се случи с опита за сближаване между Македония и България след оставката на премиера Бойко Борисов, подадена няколко дни след посещението му в Скопие? Еврокомисарят Щефан Фюле поздрави срещата между премиерите на Македония и България като положителна стъпка. Той подчерта в Туитър, че в период, когато няма много добри вести, посещението на Бойко Борисов в Скопие е било позитивна и добредошла стъпка.

Ненадейното посещение на българския премиер в Скопие, или както той го представи – среща без много помпозност, в Гърция мина без големи анализи. За гръцките анализатори, които следят балканските отношения, тази среща беше възможен предвестник на нова пролет в македонско-българските отношения, които през имниналите месеци не минаваха в най-блестящата си фаза. За други това е резултат от натиска от ЕС да се сложи край на неразбирателството между Скопие и София.

Ненадейната оставка на Борисов след протестите в България поставиха въпросителна на успеха на тази инициатива за счупване на леда между Скопие и София, въпреки че според сегашното разположение на силите в България е възможно довчерашният премиер да се върне и и да бъде на срещата с Македония на правителствено равнище.

Анализирайки посещението на Борисов в Скопие, университетският професор Аристотелис Дзиамбирис коментира, че посещенията на лидери на съседни държави са нормални, желателни и обикновено продуктивни. „Срещата, разбира се, е сигнал, че напрежението намалява. Това, че срещата на двамата премиери предизвика толкова коментари, сочи до каква степен бяха влошени двустранните отношения“, отбелязва той, коментирайки медийния интерес в Македония към посещението.

Той прави оценката, че на тази среща трябва да се гледа като на първа крачка към приноса на двете държави за подобряване на регионалната стабилност. Все пак според него не може да се очаква неразбирателствата и напрежението в отношенията да изчезнат за една нощ. „Това, което ще става по-нататък с България, ще бъде най-добрия показател за това, което е било утвърдено по време на срещата“, коментира Дзиамбирис.

Други обяснения на ненадейния характер на посещението на Борисов са, че зад това може да се крие натиск от страна на ЕС. Журналистът от „Катимерини“ Ставрос Дзимас, който от години следи събитията в региона, оценява срещата като опит да се затвори фронтът между Скопие и София.

Този фронт се появи като нов проблем за Македония покрай спора за името с Гърция, както стана ясно в заключенията на Съвета на ЕС през декември. Той казва, че не обича тайните срещи, каквато почти беше и срещата на Борисов с премиера Никола Груевски, коментирайки, че секретността означава, че и двамата не са искали нещо да излезе в обществеността.

„Моята оценка е, че имаше натиск от ЕС както върху Борисов, така и върху Груевски, за да се затвори този фронт между Скопие и София. Смятам, че тази среща беше първата стъпка към постигането на тази цел. Без да имам някакви информации, мисля, че натискът ще продължи, докато не се подпише договор за добросъседство, който ще се основава на Декларацията от 1999 г., с което се очаква да се приключи проблемът с България“, смята Дзимас.

Според него няма никаква връзка или таен договор между Гърция и България против европейския път на Македония. Тази стъпка, направена чрез посещението на Борисов, смята той, е опит на ЕС и София да разбият негативните мнения в Македония за съществуването на някакъв общ фронт на Гърция и България.

„Такова сътрудничество не може да има по много причини, но главно за това, че България заяви, че не е съгласна с предложението за име с географско определение, а добре знаем, че географското определение е официална гръцка позиция, която правителството постоянно изтъква“, казва Дзимас.

Според него тази инициатива за сближаване на македонското и българското правителство може да остане недовършена заради най-новото развитие на събитията и падането на правителството на Борисов. Той прави оценката, че това не би било добре за нашата държава, защото ако инициативата доведеше до добри резултати, македонското правителство щеше да може да покаже пред ЕС, че е направена голяма крачка за подобряване на съседските отношения с една от страните, които реагираха срещу неспазване на принципа на добросъседски отношения.

Според него обаче, дори да бъде решен този проблем с България и да има добри резултати за премиера Груевски, все пак остава пречката, наречена открит и нерешен спор за името. Дзимас подчертава, че декемврийските решения за нашата държава, с които се искаше подобряване на добросъседските отношения, не се отнасяли само за България, а и за Гърция. Оценката му е, че няма такива стъпки от страна на нашето правителство към гръцката страна, т.е. няма раздвижване на правителствата в Скопие и Атина в тази посока.

„Задължително е да се направят стъпки в тази посока, за да има положителен доклад през април. Но с вътрешната политическа криза в БЮРМ смятам, че трудно ще има положителен доклад. Страхувам се, че този шанс ще бъде изгубен, а това няма да бъде добре нито за нас, т.е. за Гърция, нито за нашите съседи“, отбелязва той. Дзимас подчертава мнението си, че трудно може да се очаква решение, ако и двете страни не се решат да направят отстъпки от червените си линии.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.