Големият страх на Западна Европа – човешката вълна от Изток
сп. Шпигел
Британски, френски и германски политици заедно бият тревога. През 2014 г. на румънските и българските граждани ще бъде дадено правото на свободно движение в европейския пазар на труда. Западът се страхува от имиграционна вълна, но въпреки това повечето желаещи да се отправят на запад, най-вероятно вече са там.
За Европейския съюз 1 януари 2014 г. вероятно ще бъде тежък ден. На този ден на румънците и българите ще се даде свободен, неограничен достъп до европейския пазар на труда. И двете страни са пълноправни членки на ЕС от 2007 г., но според условията на присъединяването не им бе дадена пълна свобода на движение на трудовия пазар за преходен период от седем години.
По график тази бариера ще падне след по-малко от година и в момента се разгръща голям общоевропейски дебат за имиграцията. Нервите са особено обтегнати във Великобритания.
За следващата седмица са насрочени допълнителни избори в Истли за вакантно място в Камарата на представителите и управляващите консерватори подчертано засилиха реториката срещу онова, което те наричат „туризъм за социални помощи“.
„Ние не сме достатъчно твърди към хора, които идват от другия край на света и решават да използват нашето здравеопазване,“ заяви неотдавна премиерът Дейвид Камерън. „Те не са допринасяли със своите данъци. Те трябва да плащат, когато използват нашето национално здравеопазване.“
Британският министър на труда и пенсиите Иън Дънкан Смит се разгневи на другите европейци, които „се възползват от правилата за свободно движение за да пътуват насам-натам, търсейки най-добрите социални плащания, които могат да получат.“
Тази реторика е отговор на натиска от таблоидния печат. Вестници като Сън и други таблоиди подклаждат страховете он наплив на бедни имигранти от Югоизточна Европа. „И така, стоим и наблюдаваме идващия към нас влак, но сме напълно безсилни,“ твърди статия във в. „Дейли Мейл“.
С приближаването на това „потенциално огромно политическо и социално бедствие, движещо се с грохот към нас,“ предупреждава вестникът, Камерън и правителството му стоят „заслепени от фаровете и чакат катастрофата през януари.“ Статията е илюстрирана със снимка на група роми, стоящи пред контейнер за боклук.
Камерън иска да премахне социалните облаги
Камерън обяви намерението си да ореже социалните облаги за имигранти във Великобритания от други страни от ЕС. Работна група на високо равнище на Даунинг стрийт 10 в момента работи по предложения как да стане това. Сред обсъжданите мерки е план да се въведат такси за новодошлите за националното здравеопазване във Великобритания, което сега е безплатно. Но други предложения, като обмисляната за кратко идея за рекламна кампания в България и Румъния, която да разубеди потенциални имигранти да поемат към Англия, бяха отхвърлени.
Великобритания не е единствената страна от ЕС, в която политиците вдигат тревога. Във Франций, крайната десница използва проблема, за да мобилизира избирателите си.
След като социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд миналата есен увеличи от 150 на 291 сферите, в които е позволено на румънци и българи да работят във Франция , Марин Льо Пен от партията Национален фронт (FN) заяви, че това е „скандално решение, особено имайки предвид, че Франция страда от масова безработица.“
При високата безработица, която може да достигне рекордните 10 процента в средата на годината, профсъюзите също наблюдават с подозрение пристигането на потенциална конкуренция на трудовия пазар от Изток. Самото правителство е разделено по въпроса.
Френският Сенат отхвърли с гласовете на социалистите и опозицията предложение на Зелената партия да се премахнат ограниченията по-рано от планираното, през есента.
Германски градове предупреждават за „имиграция на бедността“
В Германия дебатите протичат под лозунга „имиграция на бедността“. Германската асоциация на градовете написа в доклад миналия месец, че общините не са способни сами да решават проблемите, свързани с растящия брой имигранти.
Президентът на асоциацията Кристиян Уде поиска допълнителна финансова подкрепа от федералното правителство. „Ако най-после не бъдат взети контрамерки, ситуацията ще се усложни след 1 януари 2014 г.“, предупреди Гунтрам Шнайдер, министър на труда в гъстонаселената провинция Северен Рейн-Вестфалия пред неделното издание на в. „Франкфуртер алгемайне“.
Но едва ли премахването на последните бариери на трудовия пазар ще промени съществено ситуацията. В германското министерство на труда служители на драго сърце цитират опита от премахването на ограниченията на трудовия пазар за жители на съседна Полша.
В началото на 2012 г. на полски граждани бе даден неограничен достъп до пазара на труда в ЕС, но нямаше внезапен наплив от имигранти. Повечето поляци, които са искали да имигрират в други държави, вече го бяха сторили.
Фиксирането върху 2014 г. не отчита факта, че на мнозина румънци и българи вече е позволено да работят в Германия. Освен за хората с висше образование, това се отнася и за хора с висока квалификация и стажанти. И всеки един румънец и българин има правото да започне бизнес в Германия или да работи на свободен договор.
Единствената останала бариера пред пазара на труда важи за неквалифицирани работници. Сега те могат да влизат в страната за по шест месеца като сезонни работници.
Подобен преход се случва и във Франция. От миналата есен повечето области на заетост са отворени за хора от Югоизточна Европа. Силно бюрократичните процедури за получаване на разрешително за работа бяха опростени. Единственото, което румънският или българският работник трябва да направи във Франция днес, е да плати 700 евро такса и получава разрешително от местната община. Целта е да се опрости интеграцията на новите имигранти.
Румънците и българите, които се готвят да напуснат домовете си и да поемат към Западна Европа, имаха тази възможност и досега – и мнозина се възползваха от нея.
Над един милион румънци работят в момента в Италия, а в Испания те са 900 000. Езиковата близост направи тези две страни предпочитана дестинация за румънците.
Според Федералната служба за миграция и бежанци, в Германия сега живеят 209 000 румънци и 121 000 българи. Колко от тях са роми не е документирано.
Хиляди допълнителни имигранти от Югоизточна Европа идват всеки месец. Някои градове съобщават за шесторно увеличение откакто двете страни станаха членки на ЕС.
Миграцията ще продължава докато има липса на работни места и възможности за кариера в двете държави. Но правителствата в Букурещ и София предупреждават, че се насаждат страхове.
Дебатите във Великобритания се натъкват на неразбиране. „Повечето (българи), които търсят работа във Великобритания, вече са го направили,“ заяви българският посланик в Лондон Константин Димитров за в. „Ивнинг стандарт“ миналата седмица.
Той се опита да разсее страховете за наплив от негови сънародници, които евентуално ще дойдат в Обединеното кралство през 2014 г. Посланикът допълни, че „някои политици са виновни за безпросветна пропаганда.“
Конфликтът напомня на дебатите за имиграцията, който избухна в Германия след разширяването на Европейския съюз на изток през 2004 г. Клишето за „полския водопроводчик“, който ще доведе германските дребни търговци до банкрут, в крайна сметка стана символ на злобна ксенофобия. Варшава успя да превърне страха в хумористична рекламна кампания, използвайки мускулест водопроводчик, за да насърчи чуждестранни фирми да инвестират в Полша.
В Германия сегашната дискусия се фокусира към въпроса кой да е отговорен за цената на интегрирането на новодошлите. Средно сред румънските и българските имигранти безработните не са повече, отколкото сред другите източноевропейци. Но ромите издигат уникални предизвикателства пред училищата, общините и благотворителните организации.
Местните власти се оплакват, че в момента са принудени да поемат разходите за разширяването на ЕС – притеснения, които досега федералното правителство в Берлин игнорира. Вместо това, министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих настоява Европейският съюз да осигури повече пари за интеграцията на ромите в техните родни държави.
Още по темата: „Бежанци от мизерията“ – повечето цигани от Румъния и България – вече заливат Германия
Вълна „бежанци от мизерията“ залива Германия, повечето са цигани от Румъния и България, пише руският електронен вестник НюзБалт. Германски медии „политкоректно“ наричат тези пришълци мигранти, бягащи от мизерията. Всъщност повечето са синти и рома, но това също е „политкоректно“ наименование. Защото попиташ ли мигрантите дали са синти или рома, те с недоумение ще вдигнат рамене и ще отвърнат, че са цигани, посочва изданието.
През 2007 г. в Германия са живели 64 000 бежанци и мигранти от България и Румъния. През 2011 г. те са 147 000. Само през първото тримесечие на 2012 г. са пристигнали с 24 на сто повече пришълци от двете държави, отколкото през същия период на 2011 г. Никой не знае със сигурност колко са етническите цигани сред тези мигранти, посочва информационният портал.
НюзБалт пише за „проблемния блок“ в един от жилищните квартали на Дуйсбург в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където са се заселили „300, може би повече“ мигранти от Румъния и България. Те постоянно се карали с хората от околните блокове, защото пришълците правели бунища на поляните и по градинките, изобщо не спазвали германските закони – само през 2012 г. полицията образувала срещу тях 350 дела. Такива „проблемни блокове“ има и в Берлин, и във Франкфурт на Майн, и в други германски големи градове, отбелязва НюзБалт.
Огромното мнозинство мигранти от Румъния и България нямат професия, мнозина са неграмотни – точно те са реалното бреме и реалният проблем, констатира според изданието Обединението на германските градове. НюзБалт напомня редица проблеми на германските власти, свързани с тази категория мигранти – изплащането на детски помощи, осигуряването на образование за децата им, на медицинско обслужване и т. н.
До неотдавна циганите от България и Румъния чергаруваха, насочвайки се главно към топли страни като Испания и Италия. Икономическата криза промени посоката и основният поток тече в момента към Германия, се казва в материала.
Криминални банди превозват „бежанците от мизерията“ до районите, където мошеници ги заселват в къщи, готвени за събаряне. Често пъти мигрантите се налага да плащат за „услугата“ чрез „строго организирана просия, проституция, джебчийство или кражби по домовете“, разказва сайтът.
Синдикатът на германските полицаи предупреди чрез медиите, че на пощенски кутии и врати в големите градове се появяват отдавна забравени сякаш тайни знаци – крадците се предупреждават взаимно: ето, тук има добра плячка, а там пък недей стъпва, че стопанинът е взел зло куче и тутакси ще викне полиция, посочва НюзБалт.
Градските власти в Дуисбург изтъкват в доклад, че крайнодесни групировки в Германия се опитват да използват ситуацията за идеологически цели. Никой обаче не вижда решение за проблема, добавя електронният вестник.
БТА