Тлеещият бунт в Бахрейн скоро ще пламне

Взгляд.ру

Сблъсъците между силите на реда и опозицията в Бахрейн може да станат повратна точка, която ще тласне събитията в арабския свят в крайно нежелана посока. Ситуацията може всеки момент да се изплъзне от контрола на властите.

Бахрейн е препъникамък между Иран и Саудитска Арабия. Страна, в която сунитското семейство Ал Халифа, съюзник на кралството, от 13 поколения управлява значителното шиитско мнозинство на малкия остров. За Ислямската република обаче са от принципно значение не само верските интереси, но също и кръвните, роднински връзки между шиитите в Бахрейн и континентален Иран: повечето са иранци по произход.

Стратегическото положение на острова в Залива и очевидната нервност на фамилията Ал Сауд във връзка със ситуацията в Бахрейн обуславят извънредната му важност като място на сблъсък между интересите на Иран и на кралството.

Иран признава засега, че Саудитска Арабия има право да подпомага династията Ал Халифа. Макар и неохотно, Техеран прие изпращането на саудитски войски в Бахрейн през 2011 г. Контингентът не е многоброен, но съвсем достатъчен за територия с население колкото в Химки край Москва – е, малко повече. Иранските тайни служби развиват бурна дейност из всички шиитски земи в Близкия изток; ще е грехота пред Аллах да подминат Бахрейн. Със сигурност те не само следят, а и въздействат върху редица аспекти от ситуацията на острова като цяло.

По всичко личи, че това донейде е добре дошло за всички играчи в Залива – докато Иран няма интерес от сблъсък със Саудитска Арабия, за него ще е изгодно да поддържа ситуацията в Бахрейн в тлеещо състояние. Без да позволява никому да угаси тлеещото въгленче, но и без да го раздухва.

Твърде вероятно е обаче тъкмо Бахрейн да стане повод за истински, сериозен сблъсък между Иран и Саудитска Арабия.

За саудитците революция в Бахрейн, която би свалила династията Ал Халифа, е нещо немислимо – тя ще е поражение, и то много болезнено. След това пламъкът неизбежно ще се прехвърли в Източната провинция (Аш Шаркия), съвсем вероятно е също да подпали югозападните провинции Асир, Наджран и Джизан, чието шиитско население, макар формално примирено с поглъщането им от кралството, всеки момент може да си спомни старите обиди. Всъщност кралството брани в Бахрейн не толкова някакви идеалистични принципи, колкото собствената си реална териториална цялост.

Жестокото и кърваво потушаване на евентуално въстание в Бахрейн (няма как да мине без това) е също тъй нежелателно и за Иран – шиитите от Залива може да го обвинят в предателство на интересите им. Точно затова днес нито Саудитска Арабия, нито Иран нямат желание нито да гасят, нито да разпалват пожар в Бахрейн – все още не са подготвени той да избухне.

Проблемът е, че на шиитите в Бахрейн не им се ще много-много да играят игрите на регионалните сили – те живеят тук и сега, те настояват за справедливост. Крал Хамад бен Иса Ал Халифа по принцип няма как да намери изход: Бахрейн е първата страна от Залива, където на практика е изчерпан петролът – източник на благоденствието.

Монархът няма с какво да залее недоволството сред мнозинството без риск да събуди недоволство у сунитското малцинство и собственото си алчно семейство. Наистина ловът на бисери – традиционен местен занаят, последните капки петрол по дънцето на находищата и туризмът спасяват положението. Но само толкова – за развитие на икономиката в тези условия не може и дума да става.

И нищо чудно огънят на бунта (или на революцията – въпрос на вкус и терминология) да пламне, без изобщо да го желаят саудитците или иранците. Моментът със сигурност наближава. Това е само въпрос на време.

БТА

*Бележка на изданието: Анатолий „Ел Мюрид“ е блогър, експерт по близкоизточните въпроси.