15 точки искания от протестите – програма за излизане на България от ЕС

Не е поставен най-важният въпрос – сгрешените сметки за ток и защита от монополите

Протестите срещу сметките за ток в София
Момент от протеста срещу сметките за ток в София. Снимка: Мъртва точка

Никакви комунисти, руснаци или прочее марсианци не са изкарали хората по площадите. Никакви конспирации не са свалили Бойко Борисов, както той самият вчера се опита да убеди обществото.Неговият явен провал изкара хората на улицата. Можеш да се хвалиш 3 и половина години с финансова стабилност и да оставиш хората без пари, но накрая става това, което стана.

Какво обаче следва?
На протестите в София и страната се очертаха 15 точки искания, формулирани в списъци, под които се подписаха неопределен брой хора.
В искането се казва, че тъй като президентът Росен Плевнелиев остава единственият легитимен представител на държавата, от него протестът ще поиска удължаване работата на парламента. “Не искаме предсрочни избори. Не искаме служебен кабинет. Искаме програмно правителство с програма от изредените 15 точки”.
Какво гласят те и какво означават?

1. Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу потребители на ток – клиенти на ЕРП-тата, топлофикациите и ВиК, до установяване на легитимността на сметките.
Б. р. – Това е в правомощията на съдебната власт, не може правителство, парламент или президент да й нареди да спре дела. Освен това делата са от различен характер. В София например около 25% от абонатите на Топлофикация не си плащат сметките и тя има да взима 180 млн. лева от неплатени сметки. Значи ли да спре съдебното преследване срещу длъжниците и наивниците да плащат, а онези, които не искат да плащат, да бъдат опростени? Повечето дела са на длъжници за парното, не за тока. Токът просто го спират за втора неплатена сметка и без дела. Проблемът не е в делата срещу длъжници. Проблемът с тока например не е във високата му цена, а в неточното измерване и грешните сметки – например 3 пъти по-високи спрямо предишния месец. По този въпрос няма искания, няма и проверки на ДКЕВР и Комисията за защита на потребителя.

2. Намаляване на квотите за производство на скъпа електроенергия. 100% от евтиния ток, произведен от АЕЦ “Козлодуй” да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар.
Б. р. – Това искане означава да се изключат няколко ТЕЦ-а (“Бобов дол”, Марица-3) от производителите на ток, от които НЕК купува електроенергия за вътрешния пазар. Изключването им ще доведе до фалит и няколко хиляди безработни. Това е едната страна от искането.
С износа на ток от АЕЦ “Козлодуй” на пазарни цени се реализират приходи, с които централата успява да си покрие загубите от продажбите на занижени цени на вътрешния пазар. Но ако сега 100% от производството на АЕЦ отиде за потребителите, най-вероятно той ще работи на загуба или цените на тока от централата трябва да се вдигнат. Няма безплатен обяд. Искането да се ограничи делът на скъпата електроенергия е погрешно – и сега например делът на Възобновяемите енергийни иизточници (слънце, вятър и др.) е ограничен до 16% до 2020 г. По-малко от това ще означава изключване на европейските изисквания за енергиен микс и развитие на зелената енергия (която в Европа постоянно поевтинява, а тук политиката ще я задържи скъпа). И означава да спрем развитието на разнообразни източници на ток и да се ограничим до АЕЦ, която е изцяло зависима от Русия.

3. Преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви.
Б. р. – Няма европейски норми и директиви, на които да съответства национализирането на ЕРП. Напротив, европейските норми и директиви са да има по-голяма пазарна либерализация и разбиване на монопола, за да паднат цените. Това означава не национализация на ЕРП, а допускане до пазара на повече отделни ЕРП и право на избор на потребителя. Така вместо едно държавно разпределение – Енергото, което пак искат да се върне, потребителят трябва да има избор между няколко. В повечето европейски страни потребителят избира между 5-6 ЕРП-та доставчици и може да ги сменя с едномесечно предизвестие. Доставчиците използват една  и съща ел. мрежа. В България потребителят е крепостен – той е или при ЧЕЗ или при EVN и т. н. И сега иска да продължи да бъде крепостен към един доставчик за цялата държава – вече държавно Енерго. Ще го спаси ли това от надписани сметки? Ще му намалее ли цената? Точно при тотален монопол най-трудно падат цените. Обещанието на Борисов да поевтини тока е нарушение на всякакви пазарни принципи и е красиво обещание, което не може да се осъществи, без това да бъде за сметка на някого. Накрая пак ще е на държавния бюджет и пак ще излезе на всички през носа. В интерес на потребителя е да се задължат ЕРП със закон да пуснат и други доставчици в мрежите си, за да се конкурират.

Таблица със структура на цените на тока за битови потребители.

4. Премахване на всички посредници. НЕК да поеме техните функции.
Б. р. – На практика това искане е да се слее производител и доставчици, НЕК и ЕРП, които сега се явяват посредници. Това е в противоречие с европейските нормативи за премахване на монопола и либерализация на пазара. Такова искане на практика е искане за излизане на България от ЕС. Ако и производители, и доставчици станат държавни, това е най-голямото бетониране на монопол, срещу когото потребителят ще е безсилен. И сега има примери как обикновения българин не може да се пребори с държавни служби и институции. Можеш ли например да не си платиш данъка или осигуровките? В интерес на потребителя е да има избор и конкуренция, а не да има тотално държавен монопол. Под посредници може би се разбира и посредници за износ на ток, което няма отношение към вътрешния пазар.

5. Разсекретяване на всички договори на производители на електроенергия за вътрешния пазар.
Б. р. – Цените, на които се изкупува токът на производителите от държавната НЕК са известни и са на сайта на ДКЕВР. Не е ясно каква полза се очаква от разсекретяване на договори. И въобще има ли секретни договори.

6. Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани.
Б. р. – Трудно е да се определи кои договори ощетяват държавата и гражданите. Демагози могат да нарекат един договор ощетяващ, а той да не е. Освен това, всеки договор предвижда неустойки при прекратяване. Трябва да има законово основание за прекратяването му. Ако става дума за договори с ЕРП, само 9% от крайната цена на тока отива в тези дружества – не като печалба, а общо разходи и др. Тоест – проблемът с цената не е в ЕРП, а другаде.

7. Търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени вреди на държавата от лицата, подписали съответните договори.
Б. р. – Никой не е отменил законите. Ако има нарушение на закона, трябва прокуратурата да търси наказателна отговорност. Ако няма нарушение на закона – трябва ли да се търси отговорност и за какво? И това искане също не е в правомощията на президента и правителството, а на прокуратурата.

8. 50% гражданска квота в ДКЕВР.
Б. р. – Ако се изпълнят горните искания за национализация, няма да има нужда от ДКЕВР. НЕК сам ще си определя цените, или правителството – с постановления, както беше при комунизма.

9. Индивидуални договори с топлофикациите. Всеки клиент да има право да прекрати своя договор с едномесечно предизвестие.
Б. р. – В момента всеки потребител има типов договор с общи условия с Топлофикация и може да го прекрати. Каква точно ще е разликата, ако договорът е индивидуален, с условия за всеки потребител, не е ясно.

Нощна снимка от спътник на Северна Корея (горната част) и Южна Корея. Снимка: НАСА

Но при всички положения, който иска да прекрати договора си, ще продължи да плаща за общи части, ако блокът остане топлофициран. В такава сграда волю-неволю апартамент със спряно парно поема топлина от сградата. Топлината по тръбите се поглъща от цялата бетонна и тухлена или др. конструция. И тази топлина някой трябва да я плати. Изключването на Топлофикация трябва да става за цялата сграда, както е в Европа, а не за отделни апартаменти. Изключването на отделни апартаменти оскъпява сметките на останалите.)

10. Индивидуален уред за измерване на реално изразходваната топлоенергия.
Б. р. – Това може да се осъществи само в нови сгради, които се строят с подобна тръбна инсталация, че да може да се слага индивидуален топломер на всеки апартамент. На старите блокове с вертикални щрангове не може без дялово разпределение, затова всеки радиатор е с уред.

11. Премахване на понятието “прогнозно количество”.
Б. р. – Въпрос на избор на живеещите е да поискат от топлинния счетоводител да им прави отчети месец за месец по реално изразходвана топлинна енергия, а не по прогнозна. Няма наредба или закон, който да го забранява.

12. Ежемесечно отчитане на реално изразходваната топлоенергия.
Б. р. – Това става и сега по избор на живеещите в блока, а не се определя от правителството. Много блокове отчитат топломерите си месец за месец и им се начислява реално изразходваната енергия. Въпрос на желание от страна на живеещите, които трябва да го решат с гласуване според Закона за етажната собственост).

13. Премахване на дружествата за топлинно счетоводство.
Б. р. – Дори да се премахнат дружествата, някой трябва да прави дялово разпределение по апартаменти, защото те не потребяват еднакво. Например доставчикът Топлофикация от повече от 2 години има лиценз за топлинен счетоводител и сам прави дялово разпределение при някои свои клиенти. Много потребители могат да се откажат например от омразния  “Техем” и да си плащат направо на Топлофикация за разпределението. Но това е техен избор, не става с решение на правителство.

14. Разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на вода.
Б. р. – Това искане вероятно е свързано с идеята, че заради концесионери е висока цената на водата. Но цената на водата при комунизма е била ненормално ниска и има естествен процес на поскъпване в последните 20 години, още повече, че България е от най-бедните на вода на Балканите и годините са все по-сушави. Досега отрицателните страни от концесиите са повишаване на цените на водата. Положителните страни са намаляване на загубите на вода и повишаване на качеството на мрежата.

15. Държавата да поеме функциите на концесионните дружества.
Б. р. – Отново национализация. Качеството на обслужване с държавни фирми и служители ще се влоши при всички положения, а дълговете на абонатите, рано или късно, пак ще свършват в съда. Водата не е само доставка до чешмата, а и канализация. Държавата поради недостиг на пари в бюджета няма да поддържа и развива канализационната мрежа и пречиствателни станции (досегашната практика това показваше). По-скоро трябва да има промяна на договорите и условията на концесията, и строг контрол върху концесионера.

Вън от ЕС, назад към комунизма

Повечето искания отразяват идеята държавата и правителството да определят цени и конкретно – да ги намалят. Това е непазарен принцип, точно както при комунизма. Би трябвало цените да са пазарни, а държавата да дава помощи на бедните. В това се състои разликата между комунизъм и социална държава. При комунизма се поддържат изкуствено ниски непазарни цени, а социалдемократическият принцип е помощи.
Исканията за национализация, вместо либерализация, конкуренция и избор, поставят въпроса дали България трябва да остане член на Европейския съюз, който изключва такъв енергиен пазар, какъвто определят изредените искания. И основният проблем – сгрешените сметки за ток и законодателни мерки за защита на потребителя от монополите – въобще не е поставен в исканията. А фокусът е върху цените, при положение, че токът е най-евтин в България от 27 страни в ЕС.

Предстоящите избори могат да се превърнат в неофициален референдум дали България да излезе от Европейския съюз.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.