Споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ може да струва скъпо

в. Файненшъл таймс

Погрешният сигнал бе изпратен в погрешния момент, когато САЩ и ЕС обявиха, че ще преговарят за сключване на споразумение за свободна търговия.

Много се говори за перспективите за сключване на споразумение за свободна търговия (ССТ) между САЩ и ЕС, особено след годишното обръщение на американския президент Барак Обама към нацията „За състоянието на съюза“, произнесено на 12 февруари. Поддръжниците на идеята посочват ползите, които един такъв договор може да донесе и на двете икономики. По всяка вероятност обаче цената ще се окаже по-висока от печалбата. Най-важното, едно трансатлантическо споразумение ще подкопае мултилатерализма, особено при отдавна закъснялото приключване на преговорите за либерализиране на международната търговия от кръга Доха, и ще отслаби многостранни институции като Световната търговска организация (СТО).

Едно ССТ, разбира се, ще донесе известна полза на ЕС и САЩ, увеличавайки двустранния стокообмен. Премахването на търговските бариери може да повиши брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз със 190 милиарда евро, на САЩ – със 100 милиарда евро, според изчисления на German Marshall Fund.

Въпреки че тези цифри не са за пренебрегване, те представляват доста скромни печалби, като увеличават БВП на ЕС и САЩ съответно само с 1,5% и 0,9%. Потенциалната полза номер едно от едно двустранно споразумение за свободна търговия би била засилената конкуренция между компаниите, които ще станат част от един много по-голям общ пазар. Трудно би било обаче тя да бъде измерена в пари.

Дори тези скромни изчисления са основани на надеждата, че може да бъде постигнато едно всеобхватно премахване на търговските бариери. Това е повече от съмнително, особено като се има предвид, че някои от най-високите търговски бариери са издигнати от ЕС за селскостопански продукти, на които САЩ са голям износител.

Само постигнатото неотдавна споразумение за бюджета на Европейския съюз предвижда около 370 милиарда евро за Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващите седем години. Можем ли сега да повярваме, че ЕС ще промени позицията си за селското стопанство и ще позволи едно ССТ да бъде по-значимо постижение?

Най-тежкият отрицателен ефект от сключването на спогодба за свободна търговия между ЕС и САЩ обаче би бил, че тя може да угаси оставащата надежда за постигане на едно наистина многостранно търговско споразумение. Кръгът Доха от преговорите под егидата на СТО, който започна през 2001 година, е парализиран и буксува.

Нежеланието на ЕС да направи компромис за либерализирането на търговията със селскостопански продукти и на САЩ да приемат по-малки намаления на митата за нововъзникващите пазарни икономики изиграха немалка роля за провала на преговорите. Договарянето на споразумение между ЕС и САЩ не само ще обсеби цялото внимание на чиновниците от двете страни на Атлантика в областта на търговията, но и ще позволи на политиците да забравят недовършения си глобален дневен ред.

Двустранният подход освен това подкопава и малкото работещи световни политически институции. СТО е пример за успех като неутрален, безпристрастен и доста ефективен съдия по търговски спорове. Многостранните правила губят своята уместност в един свят, в който доминират двустранните споразумения.

Защо мултилатерализмът е толкова важен за търговията? Първо, защото той дава на всички държави равен шанс да се възползват от глобализацията. Рискът от търговски протекционизъм и войни е друг аргумент в подкрепа на многостранния подход.

Global Trade Alert, независима академична инициатива, установи, че търговският протекционизъм не е призрак от миналото, а се е увеличил рязко вследствие на световната финансова криза в периода 2008-2009 година. Кой ще осигурява в бъдеще съгласуваност и равнопоставеност между многобройните двустранни търговски споразумения? И кой ще бъде неутралният арбитър, когато държавите влизат в спорове заради несъвместими двустранни споразумения?

Във всеки случай нововъзникващите пазарни икономики вече са основният търговски партньор както за Европейския съюз, така и за Съединените щати, докато двустранният стокообмен между ЕС и САЩ намалява. Нека вземем за пример Германия – едва 7% от нейния износ отива за САЩ, докато 25% е в посока Азия. Най-добрият отговор защо сме свидетели на сравнителен упадък на ЕС и САЩ е многостранният подход, а не изолацията.

Вярно е, че и Европейският съюз, и Съединените щати се стремят към двустранни търговски споразумения с голям брой партньори. Двустранната сделка между Брюксел и Вашингтон обаче ще изпрати погрешния сигнал, при това в погрешния момент.

Пропастта между потенциалния икономически растеж на индустриализираните държави и нововъзникващите пазарни икономики се разширява. Правилната стратегия за ЕС и САЩ следователно е да задълбочат своите ангажименти с вторите, сред които са Китай и Индия, и да станат по-отговорни партньори на глобално равнище.

Това, от което световната икономика ще има необходимост през идните години, е по-голямо залагане на многостранния подход. И тя се нуждае от съживяване на силната лидерска роля на Съединените щати и Европа, за да се случи първото. Едно споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ ще намали изгледите за това.

БТА

*Авторът е директор на DIW в Берлин, изследователски институт и мозъчен тръст.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.