Ще подаде ли оставка премиерът Дачич заради срещите с мафиоти?

Скоро ще се навършат десет години откакто на политическата сцена на Сърбия го няма Зоран Джинджич. През тези години липсваха неговата яснота, голямата му работна енергия, сръчност и ловкост в местната и международната политика и куража да се противопостави в един момент на политическо-криминалните структури на Сърбия.

За съжаление той плати за тази смелост с главата си. Едва тогава повечето граждани повярваха, че е бил искрен, когато тръгна към схватка с мафиотите. Това се видя по невижданото масово поклонение до мястото на вечното му пребиваване.

Демократическата партия и Борис Тадич съумяха да превърнат моралния капитал, който Джинджич остави, в политически. Това, което не успяха, е да се изправят на пътя на местните монополи, на крупния капитал, който прави от Сърбия още по-бедна страна, отколкото е.

И до ден днешен потребителите в Сърбия купуват по-скъпи стоки в магазините, отколкото в Германия. Ако от пролетта тук нямаше относително по-евтин зеленчуков пазар, хората масово щяха да умират от глад. Гражданите търпяха, надявайки се, че Демократическата партия ще събере сили и смелост за схватка с онези, които Съветът за борба с корупцията, начело на който се намираше смелата и уважавана, а днес за жалост покойна Верица Барач, нарече главни производители на корупция.

Нямаше обаче не само смелост, но и желание за такава схватка, тъй като твърде много от хората от тази партия, а като цяло и от всички останали партии, бяха в служба на крупния капитал. Икономическо-политическата олигархия пусна корени и завладя Сърбия.

Това е нещо, което в по-голяма или по-малка степен знаят всички в Сърбия и затова Демократическата партия в края на краищата изгуби миналите избори. Онова което обаче донеотдавна не бе известно, поне на пишещия тези редове, бе фактът, че ръководителят на Социалистическата партия на Сърбия СПС се е срещал с хора, заподозрени, че са сред мафиотите от световна величина и това ръководството на Демократическата партия го е знаело от години и нищо не е предприело по този повод.

Нещо повече, и някои от политиците по върховете на Демократическата партия, сред най-уважаваните политици на местната политическа сцена, признаха, че са се виждали със същите хора. Естествено, срещите с мафиоти не означават, че този, който се вижда с тях, е мафиот, но политическа цена за това трябва да се плати, пък дори и в Сърбия, която прощава и непростимите неща.

Освен това, дали някой се е виждал с мафиот един път, повече пъти или често пъти? По принцип, когат един политик признава, че се е виждал с мафиоти един или два пъти, може да се предположи, че това е било по-често.

Но дали става дума само за „виждане“? Кои хора на политическата сцена в Сърбия са се виждали с известния богаташ от Котор и защо? Защо обществеността е запозната само с това, че Дачич се е виждал с него, а не и с останалите? Съдържанието на онези 130 диска трябва да се представи пред обществеността, дори и цялата политическа система да се разбие на пух и прах. Такава, каквато е тя, няма да има никаква вреда, ако изчезне.

Поставените въпроси занимават обществеността и на тях в близките дни, седмици и месеци ще се отговаря. Това, което е известно сега, се отнася за факта, че премиерът Дачич се е виждал с корабособственика и търговец на банани, но и че въпросният търговец също е тъпчел с банани най-близките сътрудници на Дачич, т.е шефовете на кабинета и премиерския съветник за национална сигурност.

Дали премиерът би трябвало да подаде оставка само заради тези факти? Значи, нима първо като министър на вътрешните работи и първи вицепремиер 2008- 2012 , а след това като премиер и министър на вътрешните работи е застрашил националната сигурност, ако първо лично се е виждал с потенциален мафиот от най-висш ранг, а след това ако и неговият съветник за национална сигурност се е срещал често със същия този човек.

Не е ли застрашена сигурността на страната, ако министърът на вътрешните работи подарява на същия човек мобилен телефон, който не може да се подслушва? Изобщо, защо министър на вътрешните работи да подарява такъв телефон на когото и да било? За банани? Наистина, премиерът и министър на вътрешните работи, заедно със своя съветник за национална сигурност и шефовете на кабинета, предизвиква страх в обществеността.

Най-малкото, което нашият „Чърчил или Де Гол“, както го нарече неотдавна Весна Пешич, би могъл да направи, е да признае политическата си смърт, да подаде оставка от всички държавни постове и като обикновен гражданин да изчака възможно предявяване на обвинение.

Наистина и за социалистите би било добре възможно по-скоро да изберат нов лидер на партията, тъй като не е препоръчително да ви води политически покойник. Дори обвинение против Дачич по някаква причина да не бъде повдигнато, посочените факти са толкова компрометиращи, че продължаването на неговата политическа кариера в която и да било цивилизована държава би било крайно невероятно.

За съжаление, винаги се поставя въпросът – Дали Сърбия е достатъчно цивилизована?

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.