Фалитът на Тартарини или как традициите спасяват италианците

Асошиейтед прес

Амедео Тартарини. Снимка: АП/БТА

Италианци като Амедео Тартарини, които сами са се издигнали, никога не са очаквали, че ще се нуждаят от помощ. Златарският бизнес на Тартарини процъфтявал по време на десетилетията икономически подем в Италия след войната. Той е един от плеядата малки бизнесмени, които правят Италия индустриална сила.

С къща, пари в банката и кипящо от работа ателие, приветливият занаятчия никога не е поставял под въпрос финансовата си сигурност – докато не било вече твърде късно.

Докато финансовата криза в Италия се задълбочавала, Тартарини не обръщал внимание на знаците, че бизнесът му пропада, а изповядвал вярата, че майсторлъкът ще победи по-евтината китайска конкуренция. Той бил убеден, че усилената работа и качеството могат да го защитят от силите на глобализацията. Но за съжаление те не успяват.

„Винаги съм вярвал, че нещата няма да свършат за мен по този начин“, каза Тартарини и очите му потъмняват от скръб. „Трябваше да продам всичко, трябваше да продължа, надявайки се, че ще успея.“

В редица богати страни някой като Тартарини, който е загубил дома си, бизнеса и всичките си спестявания, вероятно щеше да свърши на улицата. Наместо това Тартарини успява да се задържи на крака благодарение на приятели и на подкрепата, която получава от обществото.

Изключителните „социално икономически спасителни мрежи“ в Италия, основани на вековна традиция, предпазват народа от сцените на размирици, които сполетяха други пострадали от кризата страни в южна Европа. Италия се отправи към парламентарните избори през уикенда с нагласата, че резултатите от тях ще определя каква ще е бъдещата форма на тези кризисни буфери.

Институции като семейството, лоялната местна общност и активната църква са обединили сили с щедрата социално ориентирана държава, за да поддържат обществения мир, въпреки зачестилите случаи на индивидуални финансови сривове.

Междувременно италианската мания за перфектен външен вид на всяка цена – запазена марка на местната култура, позната като „la bella figura“ или „красива фигура“ – ги е направила алергични към публичните прояви на мизерия, карайки ги да замаскират истинските граници на националното страдание.

У дома при мама и тати

Фактор номер едно за италианското социално равновесие е семейството. Поколението разсъдливи спестовници по време на икономическия подем след войната с любов се грижи за наследниците си. Баби и дядовци се грижат за внуците си, а родители помагат за финансите, или дори купуват дома за току-що сключилите им брак деца. И младите италианци са доста склонни да живеят при мама и татко и след като са станали на 30 г., без страх от обществен присмех.

Естественото продължение на семейството е „campanilisimo“, което значи, че италианците се грижат един за друг в общностите по родните си места, които често се справят по-добре от държавата в намирането на най-добрия начин за помагане на изпадналите в нужда.

Ескперти виждат както добрите, така и лошите страни в този италиански начин на живот. От една страна той помага не само да се поддържа социалната стабилност, но и високи стандарти на живот по време, когато Италия се намира в периода на най-ужасната си икономическа криза след края на Втората световна война.

От друга – той е социална опора, която пречи на конкуренцията, ограничава възможностите за младите хора и е възможно да изкара Италия на пътя на дългосрочен – меко казано – упадък. Реалните сцени на житейски истории в италианските градчета и градове са предостатъчно доказателство за действащите „социални буфери“.

Обширната мрежа от доброволци в Италия, които предлагат услугите си за малко или никакви пари, от организации като пенсионираните корпуси на алпийски войници, които работят в центровете за рециклиране или се грижат за паркирането на колите по време на обществени събития, работят срещу частица от заплащането, което им се полага, ако сключат трудов договор.

Ако в работен ден посетите която и да е детска площадка, по-специално в богатия север, ще видите, че за децата се грижат бабата или дядото, помагайки заради недостига на дневни грижи за деца под 3-годишна възраст и осигурявайки следучилищни грижи за по-големите деца – най-вече, за да могат майките им да работят.

Бабите и дядовците бутат икономиката

Изследване на мозъчния тръст IRES установи, че именно тази помощ поддържа заетостта на 800 000 жени – които на свой ред отговарят за 2.4 процента от БВП на страната. В заключение изследването разкри, че приносът на бабите и дядовците не само поддържа и задълбочава фамилните връзки, „но и че те са фундаментално свързани с икономическата система на социалните услуги.“

По-възрастните италианци, т.е. на възраст над 54 г. според тукашните разбирания, съдействат на италианската икономика с около 18,3 милиарда евро (24,5 милиарда долара) годишно, или 1,2 процента от БВП, твърди IRES. Тази сума възлиза грубо на годишния растеж на италианската икономика за последните две десетилетия.

„Съвсем резонно е за 35-годишните да живеят с родителите си и цели семейства да разчитат на пенсиите на възрастните. Един или два прихода могат да издържат четири или пет души, и това не се смята за нефункционално“, заяви Радж Бадиани, анализатор за HIS Global Insight.

Други икономически фактори също са пуснати в действие, за да се предотвратят обществени безредици, въпреки достигналата 37 процента безработица сред младите хора. Пример за това е силно развитата „ъндърграунд кеш икономика“ в Италия дава възможност на много млади хора да работят по четири или пет месеца годишно в сектори като туризма, позволявайки им да напълнят джобовете си с пари в брой – макар че това има унищожителни последици за данъчните приходи на държавата.

При това, противно на Испания, Италия успя да избегне балона в жилищния сектор. Цените на недвижимите имоти са стабилни в страна с 80 процента жилищна собственост. Това значи, че безброй семейства, повечето с доста скромни средства, могат да имат дом в града и друг някъде в провинцията, вероятно там, откъдето по принцип идва семейството им, което им позволява да имат такъв вид почивка, за която чужденците само мечтаят – да прекарат дни в красива местност и да пируват с евтини местни специалитети.

Спестяванията = 4 пъти външния дълг

Италианците са и образцови спестовници, не като тяхното правителство, което е подложено на строго наблюдение от международната общност заради неубедителния си подход към държавния дълг, който сега възлиза на над 126 процента от БВП, и който се очаква да се влоши.

Според ново изследване на „Пайъниър инвестмънт“ и банка „Уникредит“ италианските спестявания са четири пъти по-големи от държавния дълг, или 8.5 трилиона евро, докато дългът възлиза на близо 2 трилиона евро. С други думи държавният дълг на Италия е 22 процента от частното й благосъстояние – което я поставя на една линия с Германия и САЩ. През 2011 г. Италия имаше по-високи финансови активи на населението, отколкото Франция и Германия, и беше над средностатистическите нива в еврозоната, твърди Италианската банкова асоциация.

„Именно това високо ниво на финансово благосъстояние и способността на италианските семейства да спестяват, в сравнение с други европейски страни, е нещото, което предпази Италия от кризата“, каза генералният-директор на Италианската банкова асоциация Джовани Сабатини.

С протакането на кризата, казва Сабатини, „дълговете на семействата нарастват, и капиталът намалява . . . Но началната точка бе много висока, което все още гарантира стабилността на системата.“

Геронтокрация по италиански

Има обаче и обратна страна на монетата: докато семейното благосъстояние омекотява удара, то не позволява ефективно разпределение на ресурсите и оставя по-младите поколения на милостта на дошлите преди тях. Не случайно Италия е позната като геронтокрация, където връзките се дърпат от по-възрастните – от най-високите етажи на правителството през едрия бизнес до малките общности.

„Ако имаше начин да се институционализира пътят на това богатство, нещата щяха да са по-естествени в сравнение със сегашното положение, което е силно обвързано с щедростта“, твърди Марчело Калабро, ръководител на изследването за „Пайъниър“.

„Социалните буфери“ също така окуражават много хора като Тартарини да игнорират признаците на кризата и да продължат с надеждата, че ще могат да я надживеят. А „красивата фигура“ може да създаде илюзията, че всичко е наред, докато всъщност всичко се разпада.

„Това е криза на индентичността“, каза преподобният Джовани Сандона, координатор за католическата благотворителна организация „Каритас“ в североизточна Италия. „Не е само икономическа криза.“

Тези дни Тартарини се захваща с каквато най-обща работа му намерят монахините от Виченската енория. А негови приятели го взимат със себе си на пазар до хранителния магазин, където плащат и за неговите покупки.

Тартарини, облечен в доста износени работнически дрехи и тежки черни обувки, наскоро прекара сутрин, подготвяйки се да се премести заедно със съпругата и 25-годишния си син от жилището под наем, което той не може вече да си позволи, в безплатен вакантен апартамент на енорийската църква на Нове, град на север от Виченца, известен с керамиката си. От „Каритас“ се свързват с енории с празни жилищни имоти, за да приютят хора, които са загубили домовете си в кризата.

„За мен това е нещо изключително“, каза Тартарини. „Преживях няколко дена, в които просто не знаех къде да отида.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.