Ако „Газпром“ иска да оцелее, трябва да забрави старите навици

За разлика от много западни представители аз прекрасно разбирам,че „Газпром“ не е рожба на Владимир Путин, създадена от него някъде през 1999 година. Човек не трябва да бъде невероятно добър историк, за да си изясни следния факт – този газов гигант бе най-важният елемент в руската и съветската стратегия десетилетия наред.

В същото време обаче изненадващо много хора, включително и западни журналисти, искрено са убедени, че до началото на безчестните украинско-руски газови боричкания през миналото десетилетие, когато Путин с приятелчетата си започна да използва „енергийните ресурси като оръжие“, руският газ се е появявал на западните пазари по някакъв магически начин.

В началото на сегашното десетилетие „Газпром“ бе много стабилна компания, бързо и умело увеличаваше печалбата си по време на продължителния период на поскъпването на петрола.Компанията успешно наложи проекта „Северен поток“ въпреки критиките, изказвани на висок гласи, и възмутената съпротива срещу него в бившите страни членки на Варшавския договор. (сп.“Икономист“ стигна до там да нарече газопровода съвременен аналог на пакта Молотов-Рибентроп**.)

Сравнението между бързото и напълно успешното изграждане на „Северен поток“ и провалилия се проект Nabucco, който разработи Евросъюзът, е твърде поучително. Това е показателно за развитието на събитията на енергийните пазари през миналото десетилетие (руснаците не успяваха да си натъпчат парите по джобовете, а европейците изгубиха и последната си риза и при това се изхитриха да се въплътят в образа на несведущи и некомпетентни смотаняци).

Само че всичко хубаво все някога свършва и изглежда късметът на „Газпром“, който се дължеше на твърдия преговорен търг и щастливото стечение на обстоятелствата, е към края си. Вместо да вдига цените на газа, този гигант за първи път от дълго време е принуден да прави съществени отстъпки. Неотдавна „Газпром“ бе принуден да намали съществено цените си за България, която почти на сто процента зависи от руския износ. Ако „Газпром“ днес не е в състояние да вземе страха дори на българите, то можем да си представим какви отстъпки ще направи за италианците и германците.

Отдавна знам, че газпромските решения по ценообразуването са били твърде непредсказуеми (меко казано). Не съм се възмущавал кой знае колко по този повод, тъй като е напълно ясно, че би било глупаво да не се възползваш от монопола си върху природните ресурси, за да получиш политически и стратегически предимства. Мога да гарантирам, че ако САЩ се окажат някога в аналогично икономическо положение, то те ще се държат също толкова егоистично и користно, както и Русия, която си извоюваше преимущества при продажбата на газ. Затова просто нямаше смисъл да се палим и да се изпълваме със справедлив гняв.

Само че през последните две години много внимателно следя методиката на ценообразуване на „Газпром“. И макар да ми беше ясно, че тя като цяло е лишена от система, нямах и представа колко странна и идиотска е тя. Гледайки на цените, по които „Газпром“ продава синьо гориво на европейските си „партньори“, и до ден днешен не мога да разбера логиката на тези действия,която би могла да стои зад тези цифри.

Отначало мислех, че цените на „Газпром“ зависят от политическото дружелюбие на купувача към Русия: страните, които се държат добре с Кремъл,получават най-добрите условия и най-добрите цени. Но тъй като Великобритания и Холандия купуват газ на най-ниските цени,въпреки отвратителните си политически и дипломатически отношения с Русия, това обяснение очевидно не е удовлетворително.

След това си помислих, че цялата работа е в обемите – страните, които купуват от „Газпром“ много газ, получават най-добрите сделки. Само че и това не е така. Ако съпоставим обема на доставяния газ с цената му, пак не се очертава никаква закономерност. После,по съвет на свой стар приятел, с когото правих аспирантура, се замислих, че ключът към разбирането на процеса на ценообразуване се крие в степента на контрол на пазара на „Газпром“.

Страните, където той има пълен или почти пълен монопол, трябва да плащат много по-скъпо за газа, отколкото страните, в които „Газпром“играе ролята на среден доставчик. Но и това предположение се оказа невярно. Цените, определяни от „Газпром“, са много различни и те почти никак не зависят от пазарния му дял.

Този див хаос в цените на „Газпром“ говори, че компания просто ги измисля в движение без каквито и да било разчети. Това е твърде тревожно обстоятелство за всяка голяма компания. А за една огромна промишлена империя, която осигурява над 5% от руския брутен вътрешен продукт (БВП), това е истински ужас. Дори треторазряден универсален магазин от типа Sears, и той в отговор на въпроса „Каква е стратегията ви на ценообразуване?“никога няма да отговори „И представа си нямам“. В действителност фактът, че „Газпром“ се отнася с такова равнодушие към цените на своята продукция, е силно показателен.

„Газпром“ просто прекалено много се е успокоил, действайки според старите правила на играта, когато можеше да диктува условията, които щукнат в главите на ръководството му. При тези правила другите източници на доставки (газ от Норвегия, втечнен природен газ от Персийския залив или шистов газ от САЩ) бяха идея на втори план. Разбира се, стратегията на принципа „вземай от тях толкова, колкото искаш“ е твърде приятна, докато действа. Само че всяка стратегия има предел.

Действайки толкова властно, грубо и безкомпромисно, „Газпром“ принуди европейските си клиенти енергично да търсят всеки други източник на доставки (и с ускорени темпове да повишават енергийната си ефективност). За да се ръководи ефективно един монопол, трябва да се използват и тоягата, и морковът. Поглеждайки назад, разбираш, че „Газпром“ е прекалил с тоягата и в крайна сметка е убил кокошката, която само преди няколко години изглежда щеше да му снася до безкрай парични яйца.

Означава ли това, както си мислят някои американци, че“Газпром“ е обречен на фатална криза и че ще повтори в умален вид краха на Съветския съюз? Мисля, не. Струва ми се, че Западът постоянно недооценява гъвкавостта на руските икономически и политически институти и съм убеден, че във видоизменената си форма „Газпром“ ще съществува още много години, след като напусна тази грешна земя. Та нали европейците няма да спрат да купуват природен газ, те просто ще купуват по-малко.

Само че тази компания, която само преди няколко години се очертаваше като несъкрушим монолит и стабилна сила, ще трябва да направи дълбоки промени, ако иска да запази положението си и да бъде актуална.Като начало тя трябва да стане много по-предсказуема и прозрачна по въпросите на ценообразуването, защото в противен случай ще понесе търговски загуби.

В свят, в който природният газ поевтинява, „Газпром“ ще трябва да се откаже от своите скъпоструващи навици, придобити през годините на бурното му развитие в началото на века. За Русия това няма да бъде катастрофа,но „Газпром“ ще трябва да строи по-малко причудливи сгради за своите централи, да купува по-малко футболни отбори и да намали показните си инвестиции.

БТА

*Марк Адоманис е получил образованието си в Харвардския и в Оксфордския университет. Написал е дисертация, посветена наруската реформа в здравеопазването през 1985-2008 година. Пише за ИноСМИ, и поддържа блога The Russia Hand на сайта на американското списание „Форбс“.

**Пакт за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен също като Пакта Молотов – Рибентроп, по името на съветския външен министър Вячеслав Молотов и германския му колега Йоахим фон Рибентроп, подписали междуправителствено споразумение на 23август 1939 година. На 1 септември същата година Германия нахлува в Полша.