Стефан Хесел каза „Възмутете се!“ и вече ни гледа отгоре

Стефан Хесел. Снимка: преств

Централна новина по френските медии днес е смъртта на един от най-уважаваните французи – 95- годишния бивш дипломат, писател, изтъкнат общественик.

Неговото огнено есе “ Възмутете се!“ разлюля целия свят преди няколко години и този голям мъж стана родоначалник на движението за справедливост и хармония в тази наша планета.

Странно и толкова крехко нещо е този наш живот.

Запознах се с великия французин на миналогодишния Салон на книгата в Париж. Огромна опашка от млади, с блеснали погледи люде чакаха с часове за автограф…

Представих му се. Той ме погледна, каза – почакайте… После пред изумените ми очи, той, почти стогодишният мъж, стана, остави потока от хора – питайте… И аз записах кратко интервю, което ще остане като нещо безценно в моя архив. Но това не бе всичко.

Господин Хесел каза на пиарката му да ни снима… И стана прав, и ме прегърна…Толкова ми бе неудобно – на тези години да го притеснявам…Че и снимка…

Той много искаше да дойде в България.

Когато се уговаряхме да се видим на тазгодишния Салон на книгата през март, аз му обещах, че ще му разкажа повече за моята страна. Защото по време на кратката ни среща се случи един нагарчащ момент. Този човек имаше информация за България и ме попита дали е вярно,че пенсиите у нас са толкова ниски. Кимнах му, колкото и да ми бе неприятно. И той ме погледна – а защо тогава вашите хора не се възмущават?

Онзи ден тъкмо си мислех как ще му кажа за протестите в България, за това, че може би интуитивно българите са отговорили на оня негов въпрос. И други неща исках да му кажа…

Но бях изпреварен. От онази, която винаги май ни изпреварва…

Сега гледам благото лице на този мъдрец по всички телевизионни канали, за кой ли вече път се сещам за думите му – винаги търсете и ще намерите нещото, за което да се възмутите! Иначе приживе сте мъртъвци…

Вечна му памет!

Смъртта е тъжно нещо. Но аз съм сигурен, че Стефан Хесел си е тръгнал спокоен…Да, и заради онова,което става днес у нас. Духът на този велик мъж вече е достигнал до улиците и на България.

И той, човекът с голямото сърце, бащински ни гледа и поздравява отгоре – добре дошли в европейското семейство!

Париж
27 февруари 2013 г.

От страницата на Димо Райков

Още по темата: Да обявим мира!

Силви Кросман, Жан-Пиер Бару

Тази нова книга* не е, както бързо ще разберете, поредното верую на автора на „Възмутете се!“. Издателство „Ендижен“ – професионалното му минало го потвърждава красноречиво – не възнамерява да трупа дивиденти, възползвайки се от една рецепта, която други успешно експлоатираха.

Чрез диалога между Стефан Хесел и Тензин Гяцо, четиринайсети духовен водач от поредицата на Далай Ламите, чието начало е поставено в сърцето на Азия през XVI век, се надяваме, обръщайки се към възможно най-широка публика, да допринесем за осъществяването на онова, което днес на нашата планета е заложено на карта – завръщането на духа. Дали думата „дух“ не е станала шокираща, неуместна, откакто парите са се превърнали в първа ценност на човечеството?

„Точно по тази причина – припомняше Самдонг Ринпоче, бившият президент на тибетското правителство в изгнание и специален пратеник на Далай Ламата на погребението на бившия чешки президент Вацлав Хавел, – стане ли дума за Китай, никой не смее да се обади, дори самоза да зададе въпрос. Страхът и алчността управляват света.“

Нека изтръгнем думата „напредък“ от ноктите на материалното и я предложим на духа. Да поговорим за напредъка на духа. На кой дух ли? На вписания в телата ни – тялото, общия знаменател на всички хора, все едно дали са вярващи, или не. Това вписване е и признание – духът не е по-висш от човешката участ, той трябва да стане част от живота, да се изгради според изживяното от всекиго.

Всичко това започна на един 15 август в Тулуза, където, по повод на лекция на Далай Ламата на тема „Изкуството на щастието“, небесното тяло на Стефан Хесел се срещна със земната енергия на Далай Ламата. „Сега ние сме два демона, а два са по-силни от един“ – през смях каза ръководителят на Тибет, за да припомни, че китайското правителство го нарича именно така – демон.

През дългия си живот Хесел вече бе играл ролята на демон по време на съпротивата си срещу нацистите някога и срещу диктатурата на парите днес, както става ясно във „Възмутете се!“.

Четири месеца по-късно в Прага, в рамките на форум за правата на човека в Югоизточна Азия, свикан от умиращия Вацлав Хавел в подкрепа на китайския дисидент Лю Сяобо, все още в затвора година след като му бе присъдена Нобеловата награда за мир, двамата мъже проведоха своя истински диалог.

Идеята беше да се види дали са се появили нови универсални ценности след 10 декември 1948 г., дата, на която в Пале дьо Шайо в Париж Обединените нации подписаха Всеобщата декларация за правата на човека. И дали терминът „напредък на духа“, по онова време отсъстващ, не заслужава да фигурира редом с „научния напредък“, записан в член 27 от Декларацията.

Тази среща между несломимия мирянин и жреца с множество прераждания в родословието си сама по себе си свидетелстваше за настъпването на едно ново време. Пламенно я желаехме и ние, които от 1993 г. насам, тоест три години преди създаването на „Ендижен“, работим за каузата на Тибет.

Далай Ламата бе дълбоко впечатлен от тялото „без бастун“, осемнайсет години по-възрастно от неговото и чието присъствие го караше да „се чувства много млад“; бе впечатлен и от този живот, изцяло отдаден на защитата на правата на човека.

Колкото до стария човек, срещнал своето „първо и единствено светейшество“, той смело се осведоми за навлизането на европейски те и американските невронауки в будистките работи: наблюдаемите ефекти на медитацията, на интроспекцията, на мечтата… върху нашето здраве, физическо и душевно. Емпатичната им дарба, сплетените им ръце, горещите им чела, опрени едно в друго, направиха останалото.

Стана ясно, че културният геноцид, извършван от китайското правителство над тибетския народ, е престъпление срещу най-универсалното и фундаментално човешко благо – духа.

Нечуваният напредък на ненасилието в света от деветдесетте години на миналия век насам, осъществен от лидери като Михаил Горбачов, Вацлав Хавел, Нелсън Мандела, Дезмънд Туту и по-рано от Мартин Лутър Кинг и от най-големия пророк от всички, Махатма Ганди – до един цитирани в диалога, – ясно свидетелства, че е започнало пробуждане и че то не може да се ограничи само до едно място на планетата, дори ако някои, от другата страна на хималайската бариера, го изживяват по-мъчително, като се жертват, за да запазят културата си – култура, изискваща този вътрешен напредък.

Липсваше само великодушната намеса на Стефан Хесел, привнесъл в битката на духа порива на възмутените от четирите краища на планетата. Тази намеса вече е факт!

* Предговор към  подготвеното от „Колибри“ издание на Далай Лама и Стефан Хесел в сътрудничество със Силви Кросман и Жан-Пиер Бару „Да обявим мира! За напредъка на духа”, превод Росица Ташева.

Виж още: „Възмутете се!“ или как 93-годишният Стефан Хесел разбуни света

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.