Айде да не обобщаваме, че протестиращите са лумпени
Последните събития се оказаха лакмус за противоречивата природа на прозападното ни, но и обагрено с ориенталска екзотика общество. Не е лесно да имаш точна и „правилна” позиция в толкова динамични времена, когато традиционните лидери са абдикирали, а народът тепърва осъзнава силите си и се учи в движение как да ги канализира.
С присъщото си черногледство, сме склонни да приемаме всяко знаково събитие като поредна национална катастрофа, дори когато става дума за мирни протести, белег на едно нормално демократично общество. Но не е само класически нихилизъм това, което озадачава през последните седмици. Забелязва се една притеснителна тенденция в поведението на голяма част от така наречената българска „интелигенция“. Под това определение в следващите редове се визират изявени граждани, блогъри, журналисти, радетели по различни каузи, представители на граждански сдружения, НПО-та и просто средностатистически хора с акъл. И без това, сякаш по подразбиране, отдавна хората на изкуството не са припознавани като „интелигенция“, защото голяма част от тях никога не са били будители в истинския смисъл на думата и едва ли някой въобще очаква нещо подобно от тях точно сега.
Будната гражданска съвест открай време е традиционно запазена територия за малцина активисти. Нормално е тази шепа хора, изнесла на гърба си куп деяния в защита на общото благо, да недоволства от липсата на подкрепа и перманентния сън на останалите си сънародници. Парадоксът, обаче е, че немалка част от същите тези хора, които са възмутени от липсата на активни граждани през останалото време, сега изведнъж са силно засегнати, че изконната им територия – протестите, е напъплена с „кални крака и оръфани навуща” от масовка „профани“. В нашата скромна иначе родина, оказа се, че дори за да протестираш се изисква някакъв ценз. Не може току-така всеки, завършил-незавършил поне политология в Софийския, да тръгва да си изразява „недостойните“ искания за по-добър живот по улиците и площадите. В резултат на това нашествие на „простолюдието” или пък заради обидата, че не са признати за естествени лидери на промяната, голямата част от въпросните иначе интелигентни хора, се фръцна с ехидна физиономия и каза: „хак да ви е, оправяйте се сами с ниската си политическа култура, да ви видим сега“. Да видят кое? Провала и безизходицата на едно общество, от което те самите са част?
Да, ниската политическата култура е характерна за голяма част от българите, само че това едва ли е изненада за някого. Не е дори и разочароващо, защото кой ли е очаквал друго от повечето хора. Но е притеснително поведението на тези, които са уж зрели, интелигентни и знаещи, а в момент, когато повече от всякога са нужни градивни и разумни предложения, високомерно се оттеглят встрани и се съсредоточават много повече върху порицанието.
Кое е недостойното в това да искаш да живееш по-добре? Кое е неправилното в това да не разбираш всичко, което политиците правят, но да имаш изисквания към морала им, към спазването на законите, към това да си изпълняват задълженията съвестно?
Нима всеки работодател е длъжен да разбира изцяло работата на примерно главния си счетоводител, за да иска от него да си спазва работното време, да не лъже и краде и да си върши работата както трябва?
За другия „лагер”, този на протестиращите, всеки трезвомислещ ще признае, че тълпата е прекалено многолика за да подлежи на генерални обобщения. В този случай ще трябва да се откажем и от друго любимо национално хоби – категоризациите. Който е ходил поне на един протест във Варна например, може да потвърди, че има много нормални и одухотворени лица, които нямат никак общо с най-модерното определение тези дни „лумпен“, а маргиналността им се състои в това, че живеят в квартали, отдалечени от центъра. Друг е въпросът, че някои журналисти дават всичко от себе си да избират най-изтрещелите и неграмотни хора да изкажат мнението на „народа“, а в медии и социални мрежи с някакво мазохистично удоволствие се акцентира на всяка конкретна проява на неуравновесени личности, вандали, екстремисти и провокатори.
И е безотговорно, ненужно и опасно да се поставят всички под един знаменател, да бъдат обиждани и оплювани, сякаш най-големият грях се оказва да излезеш да си изкажеш мнението на улицата, както редовно правят в любимите ни западни държави, иначе все давани за пример.
А по същото време, Пламен Горанов от Варна и още двама човека пламнаха. И най-голямата драма на тази саможертва е в това, че този отчаян акт може да остане напразен. С поведението си от последните дни показваме, че подобна знакова саможертва може да остане абсолютно неразбрана и ненужна. Освен ако не изпълним със съдържание и не дадем нов смисъл на думи като „солидарност“, „подкрепа“, „единство“, „великодушие”, колкото и левичарско да звучат за изпълненото с предразсъдъци българско съзнание.
И не, наистина не са ни виновни само конкретни олигархични групировки, кметове или политици, избирани между другото от самите нас съвсем законно и демократично. Те са просто естественото следствие на балканския ни манталитет, претворен в настоящата гнила система и демонстриран усилено в момента и от представители и от противници на „протестиращите”. Добре, че и от двете страни има хора, които се опитват да прокарат гласа на разума, и в тях ни е надеждата. Както и в плахо прокрадващата се идея, че трябва да променяме и нас самите отвътре навън.