Кога ядат конско французите

Асошиейтед прес

Във Франция храненето се смята за изкуство. Чревоугодници от цял свят се събират в световния център на кулинарията, за да открият истинското значение на изтънчените гозби – споделени с приятели ястия, приготвени с обич, които пленяват въображението и вкусовите рецептори и улавят истинския дух на страната.

Но нека видим каква е реалността.

Разразилият се из цяла Европа скандал с конското месо, продавано като говеждо, извади на показ сложна мрежа от компании и страни, които участват в търговията с месото, използвано в полуготовите храни. И се оказва, че дори французите прибягват след края на работния ден до микровълновата печка, за да затоплят замразени ястия, приготвени в далечни фабрики.

До 41 процента от разходите за храна на французите отиват за полуфабрикати и замразени продукти, твърди Френската национална статистическа агенция в доклад от 2008 г.

„Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв си“, е написал преди 165 години в трактат за храненето гастрономът Жан Антелм Брия-Саварен. В днешно време французите живеят в противоречие: насладата от добрата храна е част от тяхната същност, но натовареното всекидневие все повече им налага какво да ядат.

Франция отдавна определи стандартите и днес продължава да ги поддържа със силно желаните звезди „Мишлен“ за топ главни готвачи и годишни „седмици за дегустация“, през които децата да се научат на изтънчен вкус. През 2010 г. френската кухня бе обявена за „нематериално културно наследство на човечеството“ от културната агенция на ООН ЮНЕСКО.

Дълбоките джобове все още могат да осигурят качествени ястия в ресторанти дори без звезди, но у дома или на работа положението е друго. Двучасовите обедни почивки са вече в историята. Традиционните пекарни станаха заведения за сандвичи, а супермаркетите снабдяват с полуфабрикатни гозби.

„Французите купуват полуготови храни, защото жените работят. Нямаме време да готвим. Това наистина е промяна в начина на живот“, която започна през 70-те години на миналия век, каза Паскал Ебел, директор на отдела за потребителски въпроси към изследователския център CREDOC.

Според Ебел Франция е с най-голям дял в Европа на домакинства с работещи родители и тези пазари се развиват. „Когато имаш юноша вкъщи, трябва да му оставиш нещо за хранене, затова оставяш готово ястие“, каза тя.

И наистина според експерти френската младеж е двигателят на тази тенденция – подрастващите все по-рядко се хранят вкъщи, наблягат на лекото хапване и разчитат повече на бързото хранене. И все пак френското похапване между основните хранения е над два пъти по-малко разпространено в сравнение със САЩ, според доклад на Селин Лене, която следи тенденциите за френското министерство на земеделието.

Супермаркетите – където се правят до 70 процента от разходите за храна – предлагат и традиционни открити пазари, поради което специализираните хранителни магазинчета са на изчезване.

„Щом имате големи супермарктети, вече имате напълно различна, нова връзка между храненето и храната“, казва водещият социолог по проблемите на храната Клод Фишле.

„Има известно подозрение към продуктите, преработени от индустрията. Но в същото време ядем все повече и повече такива храни“, каза той. „Те са навсякъде. Купуваме ги непрекъснато. Използваме времето, отредено за кухнята, за други неща.“

Конското месо, заблуждаващо етикетирано като говеждо, се оказа в готовите храни из Европа, а френската компания „Спангеро“ попадна в центъра на скандала. Компанията отрича да е поставяла умишлено неверни етикети на месото, купено от холандски търговец и преопаковано в Люксембург. Румънска компания твърди, че е първоизточникът на конското месо, но тя го е изписвала на етикетите.

Скандалът с конското месо ще се отрази върху продажбите на готови храни, но вероятно не задълго, заявиха експерти за Асошиейтед прес. За разлика от кризата със заразата от луда крава през 90-те години на миналия век и кризата с птичия грип в средата на първото десетилетие на новия век – които доведоха до продължителни спадове в продажбите на говеждо и пилешко – конското месо, открито в лазаня и в други готови ястия не представлява риск за здравето.

„Проблемът беше, че това породи отвращение. Оказва се, че не си знаел какво си изял“, каза Фишле.

При все това конското месо, което е доста по-евтино от говеждото, от десетилетия насам с удоволствие се похапва от някои французи, които ценят едновременно по-ниската цена и вкуса му.

Клод Вероа от Париж с наслада си спомня как е яла конско месо. „Когато бях малка, всяка неделя баба ми правеше конско печено“, каза 64-годишната Вероа на опашката за конската месарница на пазара на Десния бряг (на Сена). „Дъщеря ми язди коне и казва, че това не е редно. Аз също съм яздила коне, но това не ме спира. Не съм се чувствала виновна.“

Женевиев Казе-Валет, преподавател по маркетинг в университета в Тулуза и антрополог по културата на хранене, казва, че французите се нуждаят от бързо приготвяни храни в работните дни, но през уикендите продължават да спазват старите кулинарни традиции.

„В действителност харесваме два типа ястия“, обясни тя. „През седмицата хората ядат каквото и да е. Но наред с това отново търсим удоволствието от храната, и на пазара, и в подготовката, и в дегустацията“ през уикенда.

Насладата от храненето и споделянето на ястията не са запазени само за френския елит, а са ценени от всички. Тази универсалност може да помогне за поддържане на френската кулинарна традиция въпреки натиска на модерния живот.

В доклада от 2012 г. „Еволюция на храненето във Франция“ Лене прогнозира, че ще възникнат нови профили на хранене. Според нея няма да е необичайно човек лесно да сменя фабрична храна с изтънчени ястия в зависимост от деня от седмицата, периода от годината и професионалните и семейните обстоятелства.

Така че въпреки скандала с конското месо, французите продължават да се гордеят с кухнята си. „Французите са убедени, че тяхната кухня е надеждна и че е по-добра от мнозина други“, каза Казе-Валет. „Аз също смятам, че е така.“

БТА