Ало, Европа, избирателите са възрастни хора

Брюксел никога няма да го проумее, но Европейският съюз се нуждае от повече, а не от по-малко демокрация

Изненадващо голям брой италианци гласуваха за комик. А и представянето на протестното движение на Джузепе „Бепе“ Грило съвсем не бе лошо. Не всички италианци се радват на глупавите шеги и резилите на Берлускони – макар че мнозина се разсмяха, когато той обяви в телевизионно интервю: „Казват, че всеки мъж е 10 процента хомосексуален. Може и да е вярно, но моите 10 процента са лесбийски“.

Истинската комедия обаче е подходът, който и неговата партия, и тази на лидера на лявата коалиция на Пиер Луиджи Берсани възприемат към публичните финанси. Двата големи блока имат претенции, че Италия може да отхвърли програмата за икономии и пак да остане в еврозоната. Парадоксално, но единственият политик, който е реалист по отношение на нуждата от девалвация, е Грило – професионалният комик.

Италианските избори потвърдиха гледището на мнозина с опит и образование, че демокрацията – или поне невъздържаната демокрация – не работи. Когато дойде време да взимат решение, избирателите винаги дават гласа си за ниски данъци и повече разходи. И тъкмо затова Европа е в такава бъркотия.

В огромната си част евродепутатите и еврочиновниците отстояват този довод в частен разговор. Често те не се церемонят да го правят и публично. Ето какво заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу през 2010 г.: „Правителствата невинаги са прави. Ако правителствата бяха винаги прави, нямаше да сме поставени в днешното положение. Решенията, които се вземат от най-демократичните институции в света, много често са грешни“.

Това, разбира се, е много удобно за един еврократ, който не е излъчен на избори. Но фактът, че Барозу има интерес да го каже, не го прави задължително невярно. Възможно ли е той да има предвид нещо конкретно? Все пак италианските избиратели не са единствените отказващи да приемат икономическата действителност.

Почти всички избори в Европа напоследък – в Гърция, Франция, Португалия, Румъния – преминаха по един и същ начин. При сегашните обстоятелства кандидатът, който каже „Банкерите ни вкараха в тази бъркотия – нека те да плащат!“, има предимство пред онзи, който отговори (вярно), че експроприирането на всички банкери по никакъв начин няма да намали дефицита.

Кандидатът, който казва „Орязваме прекалено бързо!“ има предимство пред онзи, който отговаря (вярно), че публичните разходи продължават да са доста над равнището отпреди шест години. Кандидатът, който предложи „Растеж вместо икономии!“ има предимство пред онзи, който отговори (вярно), че именно финансираният с дългове растеж доведе Европа до това състояние.

Мнозина европейски лидери, както в Брюксел, така и в националните столици, смятат, че на демокрацията трябва да се наложи умереност или да се „темперира“. Та нали ЕС е създаден, за да прави тъкмо това – поради което той облича във върховна власт 27 комисари, на които умишлено е предоставен имунитет срещу общественото мнение. Напоследък обаче ЕС започна да руши демокрацията вътре в държавите членки, като пренебрегва резултати от референдуми, а когато се налага, сваля избрани правителства.

Италия, която досега бе управлявана от кабинет с нито един избран от народа представител, не бе първата страна, пострадала от осъществен с подкрепата на Брюксел преврат. И в Гърция избран от народа лидер бе свален в полза на еврократ.

След което и в Атина, и в Рим „технократско“ правителство се зае да прилага наложени от ЕС политики, които иначе никога не биха били одобрени на общи избори. Истина е, че и в двете страни бяха запазени формите на конституционализъм в смисъл, че парламентите бяха принудени да приемат новите режими. Но това се е случвало в повечето диктатури от Бонапарт нататък.

И в двете страни цивилните хунти накараха избирателите да станат още по-агресивни. Не че това трябва да ни учудва. Когато на хората им се казва какво да правят, те започват да ритат срещу властта, вместо да се опитат да решат сами проблемите – всеки, минал през тийнейджърската възраст, знае за какво става дума.

Затова предлагаме една антициклична идея. Защо да не се доверим повече на избирателите? Покойният депутат от Консервативната партия Кийт Джонсън – кръстникът на тачъризма – казваше така: „Дайте на хората повече отговорност и те ще се държат по-отговорно“. Не може ли това да е вярно и за цели нации?

За да получим отговор, нека надзърнем отвъд северната граница на Италия. Швейцария е може би най-демократичната държава в света. От гражданите й редовно се иска да участват в референдуми за съвсем дребни промени в данъците и разходите. Вследствие на това те имат доста добър усет за това какво могат да си позволят правителствата.

Те знаят – защото много от кантоните изискват референдумите да са фискално неутрални, което значи, че предлагащите допълнителни разходи трябва да вмъкват във въпроса съответната икономия на разход или увеличение на данък – че държавните харчове идват от техния джоб. И какъв е резултатът от това? Разходите, данъците и лихвите по заемите са ниски, а Швейцария е едно от най-богатите места на Земята.

Когато се отнасяте към избирателите като към деца, те ще ви се начумерят и ще получите цупене и гневни изблици. Отнесете се към тях като към възрастни и ще получите – ами ще получите Швейцария. Както казва лауреатът на Нобелова награда за икономика Амартя Сен: „Не питай дали дадена нация е подходяща за демокрация; тя става подходяща чрез демокрация“. Амин.

БТА
*Даниъл Ханън е британски депутат консерватор от Югоизточна Англия – бел. на „Дейли телеграф“

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.