Може ли Исландия да забрани порното в интернет?

Асошиейтед прес

В епохата на глобалната мрежа, мигновено достъпната информация и клипчета, обикалящи света за секунди като вирусна епидемия, дали е възможно една напълно компютризирана страна да стане зона, свободна от порно? Властите в Исландия искат да проверят.

Правителството на малката северноатлантическа страна крои планове да забрани порнографията – печатна и онлайн, в опит да предпази децата от вълната на брутални сексуални сцени.

Предложението на вътрешния министър Йогмюндюр Йонансон предизвика бурна реакция. Противниците твърдят, че мярката ще цензурира мрежата, насърчавайки авторитарните режими, и ще подрони репутацията на Исландия като скандинавски бастион на свободното слово. Привържениците обаче смятат, че тя е разумна мярка, която ще защити децата от сериозни вреди.

„Когато 12-годишно момче или момиче изпише „порно“ в Гугъл, няма да открие снимки на голи жени на излет в полето, а много жестоки хард сцени на насилие“, казва Халла Гунарсдотир, политически съветник на вътрешния министър.

„Има закони в нашето общество. Защо те да не важат за интернет?“, пита тя.

Според нея предложенията, които в момента се изготвят от експертна комисия, няма да въвеждат нови ограничения, а просто ще потвърдят вече същестествуващ, макар и неясно формулиран закон.

Порнографията вече е забранена в Исландия, при това от десетилетия – но терминът не е дефиниран, така че законът не се прилага. Списания като „Плейбой“ и „Пентхаус“ се продават по книжарниците, а по-хард продукция лесно може да се купи от шепа сексшопове. „Каналите за възрастни“ са част от дигиталните телевизионни пакети.

Исландското ляво правителство настоява, че не се кани да измете пикантните списания или да цензурира секса. Забраната щяла да дефинира порнографията като материал с насилие или унизително съдържание.

Гюнарсдотир заяви, че комисията все още проучва детайлите по прилагането на забраната. Една от възможностите би било да се обяви за незаконно плащането за порно с исландски кредитни карти. Друг, по-спорен начин, би било скъздаването на национален интернет филтър или списък на сайтове, които да бъдат блокирани.

Тази идея разтревожи застъпниците на интернет свободата.

„Подобни неща не вършат работа. Технически е невъзможно да се направи така, че да осигури желания ефект“, каза Смари Маккарти от организацията за свобода на словото Международен институт за съвременни медии. „А има и най-различни отрицателни странични ефекти – от забавяне на интернет до блокиране на съдържание, което не е било предвидено да бъде блокирано, най-общо казано – отваря цяла кутия на Пандора от проблеми за човешките права, достъпа до информация и свободата на изразяване“.

Въпреки честата си привидна хаотичност, интернет не е напълно беззаконно място. Той е регулиран, в различна степен, по целия свят. Полицията следи мрежата за детска порнография и други незаконни материали, а доставчиците в много страни блокират противозаконните сайтове.

Някои правителства също цензурират мрежата на национално ниво – макар че авторитарни режими Иран, Северна Корея и Китай не са примери, на които Исландия иска да подражава.

Европейски страни, сред които Великобритания, Швеция и Дания, изискват от интернет доставчиците да блокират сайтове с детска порнография – мярка, която среща само ограничени възражения. По-широкото филтриране обаче в повечето случаи се натъква на съпротива.

Преди няколко години Австралия обяви, че ще въведе система за филтриране на интернет, за да блокира сайтове, съдържащи материали като детска порнография, секс с животни, сексуално насилие и терористично съдържание. След остра реакция, миналата година правителството се отказа от плана.

Критиците твърдят, че подобни филтри са дефектни и често хващат в мрежата си невинни сайтове – например, когато филтърът на Дания за детска порнография миналата година за кратко блокира достъпа до Гугъл и Фейсбук заради технически проблем.

По улиците на исландската столица Рейкявик чухме някои гласове на подкрепа за забраната, но и на скептицизъм как ще работи.

„Мисля, че това е добра идея, но според мен може би ще е проблематично прилагането й. Трудно е да се бориш с технологиите“, каза продавачката в магазин Рагнейдур Арнарсдотир.

Стъпките на Исландия се следят внимателно. Тя може да е малка страна с едва 320 000 жители, но нейните икономически и социални експерименти (също като активните й вулкани) често имат международен ефект.

След като векове наред е била икономически зависима от риболова, Исландия се преобразява в началото на 21 век в пионер на агресивното кредитно банкиране. После, през 2008 г., всички исландски банки рухнаха под тежестта на дълговете, превръщайки Исландия в първата и най-драматична жертва на глобалната финансова криза, и оставяйки след себе си верига от фалирали бизнеси по целия свят.

Икономиката сега започва отново да бележи растеж, подпомогната от статуса на Исландия като една от страните с най-добри комуникации в света, с едно от най-високите нива на интернет потребление. Неотдавнашни инициативи за стимулиране на растежа включват планове за превръщането на Исландия в глобален център на медийната и технологична свобода – статус, който застъпници като Маккарти се опасяват, че може да бъде застрашен от забраната на онлайн порното.

Антипорно активисти обаче приветстват Исландия като пионер. Тя със сигурност не се страхува да следва свой собствен път. Макар че изповядва предимно либерални скандинавски ценности, тя се отцепи от по-голямата част от Европа през 2010 г., като забрани стриптийз клубовете.

„Тази страна има кураж“, каза Гейл Дайнс, преподавателка по социология и науки за жените в бостънския колеж Уийлок и автор на книгата „Порнленд“.

„Исландия ще бъде първата държава, дръзнала да се изправи срещу онези хищници от Ел Ей (от порно индустрията)“, каза тя. „Само една държава ще бъде достатъчна, за да покаже, че това е възможно“.

Но според опоненти проектът е едновременно погрешен и обречен.

„Мога да заявя с абсолютна сигурност, че това няма да се случи – този държавен филтър“, каза исландската депутатка Биргита Йонсдотир, видна защитничка на интернет свободата.

Тя е убедена, че авторите на антипорно мерките ще видят погрешността на методите си. Може и да се окаже, че нямат достатъчно време – през април предстоят парламентарни избори и непопулярното коалиционно правителство може да бъде отстранено.

Йонсдотир смята, че ключът към защитата на децата е гражданите по-добре да се информират за интернет и как работи той.

„Хората просто трябва да знаят по-добре какво правят децата им и да приемат реалността“, каза тя.

Гунарсдотир, политическият консултант, подкрепящ забраната, просто се надява, че емоционалните дебати по темата ще се охладят.

„Мисля, че би трябвало да можем да обсъждаме интернет с по-голяма задълбоченост, без само да си крещим „цензура“ от едната страна и „свобода“ от другата. Нима е свобода на словото да е възможно до децата ни стигат всякакви хард порноматериали? Това ли е свободата на словото, която искаме да защитим?“

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.