Техеран не отстъпва за ядрената си програма

Губещи няма, но има печеливши. Такъв е резултатът от приключилите в Алмати преговори за иранската ядрена програма, водени от шесторката международни посредници с представители на Техеран. Като печеливши се очертават Техеран и Астана. Иранците се изхитриха да демонстрират готовност за компромис, без да отстъпят дори на педя от своите позиции. Предоставил терен за преговорите, Казахстан също не остана с празни ръце – сдоби се с име на сериозен миротворец.

Все още не се знаят подробности за двудневните преговори между секретаря на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Саид Джалили и шесторката международни посредници – делегати от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, също и от Германия. Общата позиция на „шесторката“ в преговорите бе представена от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Огласен бе само резултатът: алматинският кръг от преговорите ще продължи на 5 и 6 април след среща между „шесторката“ и Иран на експертно равнище в Истанбул на 17 и 18 март. Това само по себе си кажи-речи е успех – от предишните кръгове в Багдад, Истанбул и Москва не видяхме и толкова. Всичко си е „в рамките“, твърди Техеран

При все това е смайващо, че иранците си заминават от Алмати, без изобщо да отвърнат с „да“ или „не“ на предложенията, чути от „шесторката“ – само дето ги нарекоха „по-реалистични от предходните“. Както обясни Джалили, западните страни били принудени „да разберат, че натискът (над Иран) не им е дал очаквания резултат и е сплотил политически още по-силно нашия народ, който осъществи още по-големи икономически постижения“.

Нещо повече, Саид Джалили категорично опроверга съобщенията в навечерието на срещата, че Западът настоявал да бъде затворен заводът за обогатяване на уран във Фордо. „Площадката във Фордо отговаря изцяло на изискванията на МААЕ и е под надзора на МААЕ, тъй че няма основания и никакви причини да затворим (завода.) и те (участниците в преговорите) нямаха такова искане“, заяви секретарят на иранския съвет за сигурност.

Той отново подчерта, че „ядрените действия на Иран като участник в договора за неразпространение и активен член на МААЕ се осъществяват в рамките на договора за неразпространение, както и преди“. А делегатите на „шесторката“ в Алмати не поставяха под съмнение този довод на иранците – най-малкото публично. Като изключим забележката, подхвърлена на брифинг от Майкъл Ман, прессекретаря на Катрин Аштън – „разширяването на иранските мощности за обогатяване на уран нарушава редица споразумения“.

Саид Джалили посрещна с доста твърд отговор и настояването на „шесторката“ да се прекъсне производството на 20-процентов обогатен уран в замяна на обещание да бъдат свалени част от икономическите санкции срещу Иран.

„Смятаме, че сме в правото си да обогатяваме и ще правим всичко, от което имаме нужда – (ще обогатяваме урана, б. а.) до 5-процентно или 20-процентно равнище. Това е наша потребност. Когато нямахме 20-процентно гориво, заявихме пред всички страни, че имаме потребност от такова гориво за медицински цели, но не го получихме. Щом имаме потребност, ще я реализираме“, каза Джалили на брифинг на 27 февруари, когато приключи вторият ден от преговорите с „шесторката“. Иран иска „да разоръжи“ Израел

Иранският представител в Алмати не се лиши от удоволствието пак да демонстрира характерния за Техеран нападателен стил в изказванията за Израел. Той настоя световната общност „сериозно да обмисли унищожаването на оръжията за масово поразяване, с които разполага ционисткият режим, да го разоръжи и да проучи коя страна им е доставила тези оръжия“.

Представените тъй категорично позиции на Техеран бяха посрещнати от външния министър на ЕС Катрин Аштън само с твърдения, че „шесторката“ е представила на иранците „балансирани предложения с оглед Иран да изпълни изцяло резолюцията на Съвета за сигурност на ООН“. „Разглеждаме единствено проблеми, свързани с мирното използване, вземайки под внимание и предложенията на Иран“, каза Аштън. Тя обаче не разкри същността на въпросните предложения.

Тъй несигурните изявления за напредък на преговорите между „шесторката“ и Иран всъщност бяха предвидими. Западът наред с Китай и Русия трябваше поне да се убеди, че Техеран продължава диалога. Както каза Майкъл Ман, трябва да предоставим на Иран „възможността да прояви гъвкавост“.

Би било необмислено да очакваме от иранците нещо повече месеци преди президентските избори в страната им. Бранейки ядрените си амбиции (нещо твърде високо ценено в Иран), Техеран показа на избирателите в страната, че е решителен и несломим. Кой би измислил по-добър предизборен пиар в една идеократическа държава? В Казахстан няма да има банка за ядрено гориво?

Алмати бе удобно място за преговори. Иранците не можаха да откажат на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев – той вече от години ги калесваше като миротворец. При това неведнъж бе наблягал върху правото на всяка държава членка на МААЕ да развива собствена ядрена програма.

Казахстан впрочем имаше и по-силен, изключителен аргумент в полза на правото си да стане „ядрен посредник“ – инициативата да разположи на своя територия международна банка за ядрено гориво, от която да се възползват страните, развиващи мирна атомна енергетика. В самото навечерие на преговорите в Алмати обаче се разбра, че казахстанска банка няма да има.

Правителството на Казахстан се отказа от идеята да разположи банка за ядрено гориво в Уст-Каменогорск, гласи съобщение до пресслужбата на областния център за екологична сигурност. „Международните стандарти забраняват създаването на подобни банки в сеизмично неустойчиви региони като Източен Казахстан“, обясни на 25 февруари директорът на центъра Генадий Корешков.

Друга причина там да не се строи хранилище за нискообогатен уран бе отказът на металургичния завод в близкия Улбинск да разшири складовите си помещения. Освен това местните хора посрещнаха проекта на нож, информира агенция КазТАГ.

Официална Астана впрочем още не е коментирала неочакваната новина, която може съществено да увреди реномето на Казахстан.

БТА