Германия и Балканите

В миналото Германия свиреше втора цигулка в балканската политика. Днес тя изглежда е диригент на целия оркестър. Според сръбския вицепремиер за европейска интеграция Сузана Грубиешич е ясно, че споразуменията се правят в Брюксел, но Берлин взима решенията.

Г-жа Грубиешич бе в Берлин миналата седмица с първия вицепремиер Александър Вучич и делегация на правителството, парламента и сръбското президентство. Г-н Вучич произнесе важна реч във фондация „Бош“ и обсъди политиката на своето правителство пред голяма публика.

Също в Берлин бяха хърватският вицепремиер Невен Мимица и Славен Радунович, който оглавява комисията за европейска интеграция на черногорския парламент. Външният министър на Черна гора Игор Лукшич бе в Берлин няколко дни по-рано. Той посети комисията за външни работи на долната камара на Бундестага, който сега държи ключа за бъдещето на Западните Балкани.

Причината за това е, че благодарение на промените в германското законодателство през 2009 г. Бундестагът трябва да бъде консултиран по въпроси, свързани с европейското разширяване. Това прави камарата уникална сред 27-те парламента на ЕС. Бундестагът е упражнявал това право два пъти, при гласуването на одобряване на преговори за присъединяване с Исландия и Черна гора.

През април Европейската комисия ще направи препоръка дали Сърбия трябва да започне преговори за присъединяване към ЕС. Най-вероятно тя ще препоръча Сърбия да получи дата за това, но при условие, че изпълни различни задачи. До времето, когато Бундестагът ще гласува по този въпрос, страната ще бъде посетена два пъти от членове на Бундестага, които ще им помогнат да вземат решение.

На практика обаче тези, които реално взимат решения, са правителството и комисията по външни работи на Бундестага, която ще препоръча по какъв начин да гласува парламентът.Според депутата от Бундестага Райнер Щинер има около 50 депутати, които знаят нещо за Балканите, от общо 620.

Когато дойде времето да се направи нещо за балканската политика, те трябва да убедят всички останали. Но първо те самите трябва да бъдат убедени, а в случая със Сърбия канцлерът Ангела Меркел вероятно ще трябва да се намеси, за да убеди Бундестага по какъв начин да гласува, казва правителствен източник.

Всичко това трябва да бъде свършено до 28 юни, когато заседанието на ръководителите на правителствата на ЕС ще трябва да вземе ршение по въпроса. През октомври миналата година, когато Норберт Ламерт, ръководител на Бундестага, заяви, че Хърватия не е готова да се присъедини към ЕС този юли, той предизвика паника в Хърватия и трескава дипломатическа активност между Загреб и Берлин.

Миналата седмица, след като се срещна с г-н Вучич, германският външен министър Гидо Вестервеле замина на назидателно посещение в Тирана и Скопие и вероятно ще посети Белград преди срещата през юни на Европейския съвет. В Тирана той отправи някои строги послания. Вестервеле настоя общите избори през юни да бъдат произведени както трябва, изборните резултати в Албания винаги се оспорват , а националистическата реторика да бъде намалена. Това бе ясно публично послание към премиера Сали Бериша, вместо всъщност да каже на глас „млъкни“.

Германските служители казват, че са поели водеща роля в балканската външна политика благодарение на обстоятелствата, а не по план. В края на краищата ние не се кандидатирахме доброволно да спасяваме еврото, казва германски служител.

Америка някога играеше важна роля, но отдавна се е обърнала към други пресиращи проблеми. Франция напълно е изгубила интерес към Балканите, казва служителят. Италия се интересува повече от бизнес в региона, а Великобритания и Холандия са съгласни за политиката с Германия, но тъй като техните парламенти на този етап не са ангажирани в балканската интеграция в ЕС, те нямат тежестта на Германия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.