Лимасолград – новият дом на руските пари
в. Сайпръс мейл
Дом на над 30 000 руснаци, които започнаха да се тълпят на острова след срива на СССР и приемащ много повече туристи годишно, градът, пълен с руски табели и училища, на шега е наричан от местните „Лимасолград“.
„Кипър е страхотно място, където да правиш бизнес – хората са много дружелюбни, а за руснаците е много удобно, тъй като в Лимасол всички говорят руски в някаква степен“, казва Вадим Романов. Той е 28-годишен руснак, работещ с недвижимите имоти, който казва, че има бизнес интереси и в ресторанти в града. „Сякаш никога не си напускал Русия“, отбелязва бизнесменът.
Лимасол, което на гръцки означава кипърския юг, е израз на любовната връзка между две православни нации, която може да бъде проследена назад във времето до епохата на Византия, а сега е подплатена и от дълбоки финансови връзки.
Тези връзки обаче са подложени на безпрецедентни проверки от европейските политици, които се чудят дали Кипър не е център за пране на руски пари. В същото време те притискат Москва да увеличи кредита си от 2,5 милиарда евро, за да помогне на островната страна да избегне фалит.
Между двете страни годишно се прехвърлят главозамайващи суми, няколко пъти над националния доход на Кипър от 18 милиарда евро, тъй като руснаците се възползват от договор, позволяващ им да плащат ниски данъци на острова. Някои страни членки на ЕС обаче подозират, че големите трансфери се използват, за да се перат пари, спечелени незаконно, или по които би трябвало да се плащат по-големи данъци.
Кипър все още чака спасителна програма от ЕС, осем месеца след като поиска помощ. Спасителният пакет се блокира отчасти заради германските опасения, че еврозоната, без да иска, ще спасява богати руснаци, които са струпали парите си в кипърските финансови институции.
Министрите на финансите от еврозоната през февруари поръчаха да се изготви частен доклад за гаранциите срещу прането на пари на острова, но намеци за незаконни парични потоци през Кипър предизвикват в Лимасол различни реакции – от недоумение до гняв. В града някои хора мислят, че ЕС просто търси извинения, за да не предостави помощ.
„Те извършват голяма несправедливост спрямо Кипър“, посочва Андреас Неоклеус, водещ кипърски адвокат, участващ в сделки с Русия, откакто през 1991 година открива офис в Москва. „В този много малък район и в това много малко общество, дори трансферът на половин милион долара е известен на всички. Така че, къде е прането на пари?“, отбелязва той.
Кипър отхвърли идеята, ширеща се в национални медии, че като условие за получаване на спасителна помощ от ЕС на банките могат да бъдат наложени загуби.
Според Неоклеус обаче някои руснаци възприемат това като предупредителен сигнал и започват да изнасят парите си, въпреки че други не виждат сигнали за бягство.
Подобно на много други хора на острова, Неоклеус обвинява европейските партньори в лицемерие, отбелязвайки, че на Европа и САЩ се пада много по-голям дял от руския бизнес, отколкото на Кипър.
„Руският бизнес е много голяма торта. Кипър не взема нищо от нея. Ние дори не сме на масата, получаваме някои трохи, които падат на земята“, твърди адвокатът.
Европейските съмнения са насочени към въпроса защо малкият Кипър е толкова силен магнит за руските пари. Към края на 2011 година руските банки държат в Кипър 9 милиарда долара от депозитите си в чужбина. През последните пет години кипърски компании са допринесли за 60 милиарда долара или 23 % от преките чуждестранни инвестиции в Русия, а 30 % от руските инвестиции в чужбина са насочени към Кипър, според данни на руската централна банка.
Това означава, че Кипър изненадващо инвестира в Русия пет пъти повече пари, отколкото е обемът на икономиката му. Това сочат данни на централната банка, цитирани през февруари в доклад на американската банка Morgan Stanley.
Всъщност връзките са по-скоро виртуални, отколкото реални и крайните собственици на повечето ПЧИ от Кипър в Русия са руснаци – много руски собственици просто създават структури, при които кипърска компания майка има руско дъщерно дружество, посочва Morgan Stanley.
Казано по друг начин – малко руснаци инвестират във физически активи в Кипър (освен някои вили и яхти) и малко кипърци инвестират силно в Русия. Данните просто отразяват паричните потоци от Русия до Кипър и обратно.
Двете страни посочват, че в това няма нищо съмнително.
Използването на подобни схеми се поощрява от фактори като руско-кипърския данъчен договор от 1998 година, който позволява на руснаците да плащат ниски данъци от 5 % върху дивидентите Освен това бившата британска колония прилага английско законодателство и има репутацията на страна с либерална регулация, а в Русия има политически рискове.
Трупайки активи на острова, руснаците все пак са предпазливи спрямо държавата след 70 години комунизъм, и се надяват да защитят активите си срещу опасността от бъдещи национализации, според анализатори.
Сложните трансфери обаче замъгляват произхода и собствеността на средствата по начин, познат на разследващите прането на пари по света, и подхранват подозренията на по-богатите страни членки на ЕС, че притегателната сила на Кипър за руснаците не е „чиста“.
В офиса си със стъклени стени, покрит с големи плоски екрани, руският бизнесмен Романов посочва, че привлекателността на Кипър е по-скоро лесна за обяснение, отколкото зловеща.
Ефективността на данъчната система, слънчевото време, краткият четиричасов полет от Москва, облекченията при получаването на виза или разрешение за постоянно пребиваване (ако желаещият купи собственост на стойност над 300 000 евро) и изградената общност, включваща четири руски училища и две радиостанции – всичко това прави Кипър предпочитан пред други центрове, отбелязва той.
„От излизането от апартамента ми в Москва до влизането ми в тукашния офис минават общо шест часа. Шофирането от апартамента в Москва до къщата в провинцията ми отнема повече време“, допълва Романов.
Бизнесменът посочва, че руските му клиенти продължават да показват силен интерес, очаквайки еврозоната да държи Кипър на повърхността, и изразява недоумение от опасенията за пране на пари.
Ако някои руснаци заобикалят данъчните закони, прехвърляйки парите си тук, то това е проблем повече на Русия, отколкото на Кипър или на Германия, чиито данъкоплатци ще трябва да платят голяма част от евентуален спасителен план на еврозоната.
При всички положения повечето руснаци, купуващи недвижими имоти в Кипър, са от средната класа с бюджет между 250 000 и 500 000 евро, а не богати олигарси. „Така че за какво пране на пари говорим? На 300 000 евро?“, смее се предприемачът. „Ако искат да преследват богатите руснаци, да отидат в Лондон или Германия“, допълва той.
Най-вече Лондон е предпочитана дестинация за свръхбогаташите на Русия, които търсят жилища за десетки милиони долари.
Влиянието на руските пари все пак е болезнено видимо в Лимасол, където големи билбордове на руски рекламират апартаменти с гледки към морето и вили с огромни басейни. В магазина си за кожи край морския бряг Андреас Хараламбус гордо описва клиентелата си. „100 % руснаци“, казва той.
По-надолу по улицата агенция за автомобили под наем преди две години е започнала да предлага автомобили Ferrari и Porsche за 1500 евро на ден, най-вече на руски туристи. Техният брой е скочил над два пъти спрямо нивото преди три години до над 474 000 през миналата година благодарение на процедурата за получаване на виза онлайн.
„Има огромен туристически поток от Русия и тези туристи искат супер автомобили. Много от тях имат такива коли у дома в Русия, но не са имали възможност да ги карат“, казва маркетинговият мениджър Савас Сава. „Комбинираме слънце, хубави пътища и, разбира се, отворен покрив – те винаги искат такъв, защото не могат да карат така у дома“, казва той.
Много от елегантните яхти, закотвени в пристанището на Лимасол, са собственост на руснаци, които са си купили и луксозни жилища с изглед към морето във високите части на острова, където цените започват от над 1 милион евро.
Затворените селища – ново явление в страна с ниско ниво на престъпност – също са започнали да никнат около града, много от тях са с частни басейни и централно отопление, което е необичайно за кипърците.
„На цената на апартамент в Москва можете да купите вила край брега тук“, казва Христос Панагис, кипърски предприемач на скъпи имоти, който показва прясно боядисани къщи с подредени гаражи. Като много други кипърски мъже той е женен за рускиня и наема на работа рускоговорещи.
„Руската общност тук се чувства част от Кипър. Няма да намерите кипърец, който да не знае поне една дума на руски“, отбелязва Наталия Кардаш, редактор на седмичника „Кипърски вестник“ – един от двата руски вестника на острова.
Много от руските семейства в Лимасол са като семейството на Светлана Василева – 42-годишна бивша счетоводителка от Москва. Съпругът й има бизнес в Русия, но е преместил семейството си на острова, така че трите им деца да могат да се наслаждават на английско образование в бившата британска колония, където английският език все още е силно говорен.
„Кипър има най-хубавият климат, морето е много близо, а кипърците са православни християни като руснаците“, казва Василева. „Животът в Кипър е като на село – много бавен. Планирам да остана тук до края на живота си“, казва тя с усмивка.
БТА