10 600 колела на самообслужване в Париж
В неделя десетина запотени мъже и жени въртяха педалите по Шан-з-Елизе в посока Триумфалната арка под аплодисментите на случайни зрители. Други двама туристи си взеха колела под наем пред кметството. Това обаче не са най-добрите състезатели от Тур дьо Франс, а американски туристи, които изпробват новата програма на града за комунални велосипеди Велиб. “Никога вече няма да се кача на метрото,” казва сияещият Джъстин Хил, брокер на недвижима собственост от Санта Барбара, Калифорния.
От неделя повече от 10 600 масивни сиви велосипеда могат да бъдат наети срещу скромна сума на 750 пункта на самообслужване в цял Париж. Инструкциите са преведени на осем езика, а до края на годината колелата ще бъдат 20 600.
Програмата “Велиб” – от velo, велосипед, и liberte, свобода – е най-горещата новина в усилията на Европа да намали броя на автомобилите в центровете на градовете и да даде поощри хората да изберат транспорт, който не вреди на природата.
“Велиб е революция в градската култура,” казва Пиер Айденбаум, кмет на парижкия трети район, който откри в неделя 15 пункта за наем на велосипеди. “Дълго време колите бяха свързвани със свободата на придвижване и мобилност. Искаме да покажем, че в много отношения колелата изпълняват тази роля по-добре.”
Хората могат да наемат велосипеди онлайн или на всеки един от пунктовете с кредитни и дебитни карти. След това велосипедът се оставя на който и да е друг пункт. Еднодневен билет струва едно евро, седмичният е 5 евро, а годишният абонамент е 29 евро. Ако колелото се кара по-малко от 30 минути, няма допълнителни такси. Когато се кара по-дълго за всеки половин час се доплаща между 1 и 4 евро. Идеята е да бъде сигурно, че в движение са колкото се може повече колела.
За велосипедите, станциите и поддръжката им плаща компанията за реклама на открито J. C. Decaux. В замяна тя получава правото да използва 1628 билборда в града. Градските власти събират приходите от наема и се надяват в хазната да влязат милиони евро.
Велиб е измислен от кмета Бертран Деланое, виден социалист и участник в кампаниите за екосъобразен живот. Целта му е до 2020 година да намали трафика с 40 процента. Откакто стъпи в длъжност през 2001 година, администрацията на Деланое изгради повече от 200 км велосипедни алеи за сметка на автомобилните платна, с което си навлече обвиненията на шофьорите, че е увеличил задръстванията в града.
Въпреки това дори и най-заклетите велосипедисти все още избягват определени части на Париж. Шан-з-Елизе например не е за нерешителни колоездачи. Засега полицията отказва да даде разрешение да се изгради велосипедна алея успоредно на улицата защото се страхува, че задръстванията в тази основна градска артерия ще станат безнадеждни.
Жан-Люк Думеснил, съветник в кметството по политиката на велосипедния транспорт, казва, че през последните шест години броят на велосипедите по улиците се е увеличил с 50 на сто, но броят на катастрофите с велосипедисти остава постоянен.
“Това зависи както от велосипедните алеи, така и от критичната маса,” твърди Думеснил. “Колкото повече колела има по улиците, толкова повече шофьорите ще свикват с тях и ще ги пазят.”
Въпреки това едва 40 000 от общо 2,5 млн. парижани използват велосипедите си редовно. До края на годината Деланоа иска да увеличи броя им на 250 000.
Парижкото кметство се надява да черпи от опита на по-малки програми за наем на колела, поведени в градове като Берлин и Стокхолм. Така трябва да се справи с проблемите с кражбите и рентабилността, които прекратиха подобен експеримент през 60-те години в Амстердам.
Според Айденбаум това ще стане, ако нещата са лесни. “Това, което програмата прави, е да премахне някои от трудностите от това, да имаш собствен велосипед в Париж,” казва той. “А това са липсата на достатъчно място за съхраняване на колела в сградите, кражбите и трудностите по поддръжката.”
Засега резултатите от програмата са положителни. Още преди пунктовете на самообслужване да заработят 13 000 души си купиха по Интернет годишни абонаменти. В неделя интересът към някои от пунктовете беше толкова голям, че за кратко велосипедите свършиха.
На 37-годишния Денис Боке, архитект, който прекарва времето си в Париж и Берлин, му се наложи да почака преди да си наеме колело. “Отсега,” каза той,” като съм в Париж, ще ходя на работа с Велиб. Допреди време тук беше страшно и опасно да караш колело, но градът се промени. Може би Велиб ще го промени още повече.”
Някои от парижани са скептично настроени за това, колко дълго ще оцелеят чисто новите колела под наем. “Тук има много безпричинен вандализъм, който може да навреди на инициативата,” казва началната учителка Мерилиз Дюто. Но и тя обещава, че ще се опита да ходи на работа с колело всеки ден, защото така 20-минутното й пътуване с метро ще се смали до 10 минути.
Точно в 2,30 часа г-н Хил, съпругата му Меган и двамата им тийнейджъри взимат за трети път за деня колела от Триумфалната арка. “Като приключим тук, ще трябва да вземем още веднъж велосипеди, за да се върнем в хотела и пътьом да минем край Айфеловата кула,” обяснява г-н Хил, докато синът му Томи се усмихва: “Никога не съм мислил, че Париж е толкова малък.”