Кого го е грижа за България?

Хъфингтън пост

Ив Боне. Снимка: от тв екрана

Мимолетното внимание на френските медии се насочва към Либия, освободена от диктатора, чиито ограничения познавахме, за да се потопи по-добре в анархията, към Сирия, опустошена от гражданската война, в която нашето правителство припка да се включи на страната на ислямистите, към Мали, освободена с нашата силова и за щастие решаваща намеса, но докато тичат след тези пожари, те забравят красивите и високи пламъци, които озаряват небето над Европа, там, на изток, в България.

София, какво красиво име за столица, се възмущава, както ни окуражаваше Стефан Хесел, София се надига, София въстава, защото хората, множеството, изнемогват от глад и студ, защото тази била винаги бедна страна, сега вече е първа по бедност в Европа, но Брюксел поздравява София за нейната политика на строги икономии, нейният министър-председател в оставка Бойко Борисов, кой знае името му, предлага да се намалят всички пенсии в Европа до 120 евро месечно, а шефът на европейската десница Жозеф Дол поздравява за работата му отиващото си правителство, което докара тази държава от Европа до равнището на африканските страни.

От 4 февруари нещастните българите са окупирали улиците, но благодарение на студа и опасността от измръзване френските журналисти не поемат риска да отидат там. За самозапалванията се говори охотно ако са в Сиди Бузид, по-малко, ако са в Нант, и никак, ако са в София.

Каква е тази Европа, затваряща очи за изпитанията на една страна, която е приела в лоното си, предпочитаща да доставя оръжие на либийските или сирийските бунтовници, вместо да се притече на помощ на хората, повярвали в нея? Каква е тази Европа, където огромните богатства избягват данъчното облагане, отменено от съда?

Каква е тази Европа, която забравя, че солидарността е първият й закон? Каква е тази Европа, чиито бащи искаха да бъде братска, отворена и щедра, а сега предлага само студенината на банков салон?

Един въпрос пари на устните ми: България наистина ли е в Европа?

Превод: e-vestnik

* Ив Боне е директор на френското контраразузнаване 1982-1985 г. Под негово ръководство френските тайни служби откриват и вербуват източника Фаруел, къртица в КГБ, от когото получават почти 3000 секретни документа. Учредител и президент е на международната организация за жертвите от тероризма. Световно признат консултант по въпросите на междудържавната сигурност, автор на няколко книги за Ал Кайда, иранския фундаментализъм и терористичните заплахи. Най-новите му проучвания са съсредоточени върху Либия и Алжир и следващият му труд ще включва специален раздел за процеса срещу българските медицински сестри, обвинени от режима на Кадафи.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.