Пуснаха ги по пързалката

Калина Андролова. Снимка: архив e-vestnik

През седмицата се изговори и изписа много за протестите, управленската криза и морала на наличните партии. Ето едно мнение на Красимир Иванов, който според инфото му във фейсбук е собственик и управител на свой собствен бизнес, той е написал на моята лична страница във фейсбук следното:

„Най-виновен е народа! Защото не бие, не пали, не организира съпротивителни, наказателни, овъзмездителни отряди, търпи кметове-мерзавци, тарикати-арендатори на бащините си земи, от които не получава нищо, търпи кварталния наркопласьор, вместо да му свие два яки шамара, когато го види да продава дрога до училището на сина си, търпи една дузина нечистоплътни телевизионери да му промиват мозъка с кретенските си шоута и брадъри, търпи да му продават скапан, мизерен, с нищо некомпенсиран живот на консуматор на сурогати и т. н. Но най-виновен – пише Красимир – съм аз самия, защото живях страхливо и ситуационно, вместо да послушам сърцето си и да „препаша тънка сабя”.

Последната фраза за тънката сабя е написана от Красимир в кавички, тъй като е цитат от Добри Чинтулов. След като хората стигнаха до направо революционни настроения, до апели за съпротива и наказателни отряди, наистина трябва да се замислим притежава ли нашата държава истински късно модерни демократични институции?! Или демокрацията в България е фалш, една фасада, зад която съществува друга паралелна власт, едно скрито диригентство, клика от хора, които държат в ръцете си контрола върху различните обществени и бизнес сфери и не дават възможност да се разгърне нито истинска пазарна свобода, нито истинско обновяване на политическата класа.

Протестиращите трябва да знаят, че няма колективна вина, а има персонални, лични действия на овластени лица, които са нанесли щети на държавата в особено големи размери и на тези хора трябва да се търси отговорност и да се поиска оттеглянето им от политиката. Налице е една безнаказаност, която няма да приключи с каквито и да е промени в избирателната система. Протестиращите обаче продължават да се лутат в сложни схоластични изречения, които няма да доведат до нищо. Скандират лозунги, достойни за третокласници, например „Българи-юнаци!” или „Много сме – силни сме”. За да бъдат ефективни тези протести гражданите трябва да поискат само две-три, но добре формулирани, конкретни, най-неотложни неща. Трябва да ги построят интелигентно и ясно, за да бъдат припознати от партиите като възможни, да не бъдат екстремистки искания, а добре аргументирани постановки.

За съжаление протестиращите са емоционални, крайно неопитни и прекалено убедени в своята улична сила. Те подценяват представителите на партийното статукво и дори не допускат че много умело ще бъдат ерозирани. Протестиращите се изправят срещу добре смазана система, която се самовъзпроизвежда, която е финансово защитена, и която, ако се наложи, безотказно ще погълне няколко лидери-наивници, превръщайки ги в част от себе си. Така че това не е борба на идеали, чест и достойнство. Това е борба на всяка цена.

Улицата не може да замени инструментите на демокрацията. Улицата може само да притиска институциите. Още повече, че гражданските улични протести носят класическите характерни черти на тълпите, формулирани още преди повече от век от бащата на психологията на тълпите – Гюстав льо Бон. Тълпите са подвижни и изменчиви. Днес анатемосват това, което са възхвалявали вчера, тезите им зависят от случайността и внушенията, техните схващания са прекалено неустойчиви. Започнаха с „долу монополите” и със странната фраза  „долу партиите”, а завършиха с искания за лустрация. Вчера един младеж разясняваше, как лустрацията е необходима, за да се прекрати задкулисието, което било показвано в сериалите на БНТ, явно имаше предвид филма „Под прикритие”. Само че лустрацията има друг смисъл, тя представлява осветляване, но не на задкулисието, а на публичните сфери, целта е властта и държавната администрация да бъде очистена от хора, сътрудници на ДС, и трябваше да се случи преди 20 години, сега закъснението почти обезсмисля подобен ход.

Така е не само с лустрацията, но и с много други искания на протестиращите. Драги протестиращи, някой ви пързаля по пързалката, не усещате ли?! Ако не поставите няколко ясни проблема на масата  на преговори, аргументирани и много добре обмислени, сте загинали, разберете това! Никой никога няма да изпълни 38 ваши искания, разпилени във всички посоки, изискващи дългосрочен хоризонт, защото това е реалния политически живот, а не вълшебния дух магьосник. Нещата по време на демокрация се случват бавно и с много търпение. Това не е абсолютна монархия от средните векове, където съдбите се решават със сутрешната заповед на Краля. Така че свалете ролковите кънки, които са ви сложили и помислете какво неотложно искате. Иначе сте загубили битката.

От предаването “Деконструкция” на БНР

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.