Кардиналите „бързат бавно“ за избора на папа
Кардинали от цял свят все още прииждат в Рим, за да участват в започващите днес „конгрегации“ – събрания с цел подготовка за избирането на 266-я папа. Дата за конклава обаче още не е посочена, не се откроява никакво име, а оставката на Бенедикт Шестнайсети създава „бели петна“ – зони на неизвестност в римокатолическакта църква.
Двеста и деветимата кардинали са свикани от Анджело Содано, доайен на Светата колегия. На заседанията при закрити врати участниците ще направят равносметка на основните проблеми, пред които е изправена църквата, и ще нахвърлят идеалния профил на следващия върховен понтифик. Изборът ще е по-труден отвсякога поради твърде строгите изисквания кандидатът да е същевременно пастир Божи, реформатор, човек със силна ръка и гарант на традициите.
В Рим са пристигнали вече поне 66 кардинали, а други 75 живеят постоянно в италианската столица. Някои обаче не ще могат да участват в предварителните срещи поради заболяване, инвалидност или преклонна възраст.
Конклавът ще може да започне работа, едва след като се съберат кардиналите избиратели (те са на възраст до 80 години), 115 в момента. Те ще заседават в Сикстинската капела, която ще бъде затворена за туристи.
Междувременно Ватикана се намира в режим „sede vacante“ – вакантен престол. Периодът е онагледен на марките, пускани от ватиканската поща, с изящен червен чадър, изрисуван над кръстосаните ключове на Св. Петър.
По време на „конгрегациите“ и други неформални срещи се очаква известно официализиране на кандидатурите и формиране на групи около всеки кандидат. Изборът изглежда ще е доста прозрачен.
„След смъртта на Йоан-Павел Втори през 2005 г. положението бе твърде различно, всеки бе обмислял с месеци въпроса за приемник и конклавът не трая дълго. Сега се случи нещо нечувано – папата слезе от престола и това помете всички предварителни сметки“, заяви за АФП оттеглил се кардинал.
Според него не е изключено „дръзко решение“ от рода на взетото през 1978 г. след ужасния шок от смъртта на Йоан-Павел Първи, чийто понтификат бе продължил едва 33 дни – наложилата се кандидатура на един поляк, изненадала всички.
Открояват се мнозина кандидати, но всеки има някакъв недостатък. Анджело Скола е приближен на Бенедикт Шестнайсети, но италианският произход може да му навреди.
Архиепископът на Виена, кардинал Кристоф Шьонборн, е реформатор и някогашен ученик на досегашния папа – добро съчетание, но протестите в неговата епархия не правят добро впечатление.
Реформи в курията може да очакваме, ако бъде избран някой от северноамериканците – енергични и модерни клирици като Шон О’Малей, борец срещу педофилията в Бостън, архиепископа на Ню Йорк Тимъти Долан, безукорен духовник и любимец на медиите, Марк Уйе от Квебек, фин богослов и консерватор, познавач на Латинска Америка и приятел на Рацингер.
Самата Латинска Америка остава по-назад. Най-очевидният кандидат измежду местните висши духовници е архиепископът на Сао Пауло, Одило Шерер – умерен, работил навремето в Рим, спечелил си добро име в своята енория.
Интересни имена има и от Африка – кардинал Питър Търксън от Гана, Робърт Сара от Гвинея, дискретен и високо ценен от Бенедикт Шестнайсети, Уилфрид Нейпиър от Южна Африка, архиепископ на Дурбан.
В Азия е силна кандидатурата на младия архиепископ на Манила, Луис Антонио Тагле. Петдесет и петгодишен теолог и проповедник, той е много уважаван, но може би ще се окаже прекомерно млад и далеч от центровете на властта.
И психологически, и от гледище на броя евентуални гласове е по-вероятно да бъде избран духовник от Запада, отколкото талантлив, но не особено познат кандидат от Юга.
Най-големите традиционалисти все още не могат да преглътнат оттеглянето на Бенедикт Шестнайсети – говорителят на Светия престол Федерико Ломбарди например отсече в събота, че това „изобщо не означава“ досегашният папа да изостави своята мисия, нито своето паство.
Неговият „кураж“, с който се изправя срещу „ограниченията на старостта“, не е по-малък от „будещата възторзи“ смелост на Карол Войтила, останал начело на римокатолическата църква въпреки продължителната си агония, подчерта йезуитският духовник.
Във Ватикана междувременно изплуват ред нерешени и неприятни въпроси. Според в. „Месаджеро“ например чиновниците в малката държава, макар обременени с по-тежка работа от обикновено, със сигурност няма да получат бонус от 1000 евро, какъвто им бе отпуснат след смъртта на Йоан-Павел Втори.
БТА