„Зелена Германия“ – кой плаща сметката?

Ангела Меркел оглежда първия крайбрежен вятърен парк в Германия. Снимка: официален сайт

Германия открива, че хубавите неща си имат цена. Страната, която е една от най-индустриализираните на планетата, прави зелена революция.

В съответствие с т. нар. Енергиен преход (Energiewende) икономиката е преустройвана, за да се справи със затварянето на всички ядрени електроцентрали и рязкото увеличаване на вятърните и слънчевите централи с цел да се запълни отворилата се празнина.

Към този момент възобновяемите източници осигуряват около една четвърт от електроенергията в Германия, но целта е техният дял да бъде повишен до 80 % до 2050 година – една истинска „зелена революция“.

Кой обаче плаща за тази смелост?

Избухна спор по въпроса, тъй като сметките за електроенергия на домакинствата скочиха. Има дебати дали големите промишлени предприятия трябва да поемат по-голяма част от цената за зелената трансформация. При това те ще стават все по-горещи през тази изборна година.

Има освен това дебат кои са майката и бащата на революцията. Решението за преминаване от атомната енергия към възобновяеми източници бе взето първоначално при съвместното управление на социалдемократите и Зелените, т. нар. червено-зелена коалиция.

То обаче бе отменено от канцлера Ангела Меркел и след това взето наново от нея преди две години. Меркел, която се е занимавала с наука, прецени, че ядрената катастрофа във Фукушима, Япония, е извадила на показ реалните опасности от атомната енергия, така че рискът трябва да бъде преизчислен.

Потребителите плащат

Навремето управляващите от всички цветове на политическия спектър се обединиха около мнение, че преминаването към зелена икономика ще бъде платено чрез повишаване на сметките за електроенергия на домакинствата. Възможен вариант бе парите да дойдат от данъците, но решението в крайна сметка бе да платят потребителите.
Сега те дават да се разбере, че това не им харесва, особено след като допълнителната сметка се увеличи рязко.
„Най-голям (дял от) сумата, която отива за инвестиции във възобновяемите енергийни източници, идва от частните домакинства“, обяснява един от водещите германски икономисти, професор Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания в Берлин. „Над 50% от инвестициите в соларни (панели) и вятърни турбини идват от тези домакинства“, уточнява тя.

Широкоразпространени изключения

Когато схемата бе въведена, тежката промишленост, която се конкурира в международен план, бе освободена от допълнителното облагане.

Аргументът, с който тя издейства да бъде изключена и който бе приет, бе, че големите стоманодобивни компании или алуминиевите пещи, например, имат чуждестранни конкуренти, така че ако техните разходи за електроенергия се повишат чувствително, това ще облагодетелства конкуренцията, както и че няма кой знае какъв смисъл от „озеленяването“ на икономиката, ако това означава отслабване на най-големите фирми.

Все повече и повече предприятия обаче започнаха да искат да бъдат освободени от плащането на цената за зелената трансформация. При това не само едрият бизнес.
Зелените активисти приведоха довода, че компаниите за обществен транспорт също трябва да бъдат освободени, тъй като осигуряват алтернатива на автомобилите. Техният аргумент също бе приет. „Почти всички могат да си издействат сега това освобождаване“, казва професор Кемферт.

„Частните домакинства трябва да платят остатъка, а той става все по-голям и това е несправедливо“, обяснява тя.

Щедри стимули

На всичко отгоре правителството реши да предостави щедри стимули на компаниите и хората, които инсталират вятърни турбини и соларни панели. Те получават гарантирана изкупна цена на произвежданата от тях електроенергия за период от 20 години. В резултат вятърните централи оформиха пейзажа в провинцията. Над половината соларните панели в света сега са в Германия.
Въпросът е в това, че колкото повече соларни панели и вятърни турбини биват инсталирани, толкова повече се повишават сметките.

Според едно изчисление допълнителната сума, които потребителите плащат за електроенергия, е скочила през последната година с 50%, така че средностатистическото германско домакинство плаща по 180 евро, за да субсидира възобновяемите източници на енергия.

По-равномерно разпределение на бремето

Най-големите фенове на „зелената революция“ казват, че разпространението на вятърните турбини и соларните панели е признак за успех. Онези, които са настроени по-скептично, заявяват, че успехът си има цена. Германският министър на енергетиката Петер Алтмайер предложи да бъде поставен таван на субсидиите.

Каквито и да са основанията за тази инициатива, тя е изящен политически ход в изборна година, през която неговата партия, Християндемократическият съюз (ХДС), може да загуби властта, ако Зелените се представят добре на парламентарните избори.

Ако екологичната партия и социалдемократите водят кампания срещу предложения таван, те рискуват да си навлекат гнева на избирателите, които на практика плащат субсидиите. „Зеленият“ депутат Херман От казва, че е необходимо бремето да бъде разпределено по-равномерно. Според него броят на изключенията е прекалено висок, като е нараснал стремително от само около 50 в началото.

„Сега имаме почти 2000 компании, които са освободени, и това няма нищо общо с международната конкуренция“, отбелязва д-р От. „Само няколко от освободените от това облагане компании са в пряка международна конкуренция.“

Предмет на политически спор

На всичко отгоре компаниите за производство на електроенергия извлякоха голяма полза, при условие че цената на производството на енергия от слънцето спадна.

Д-р От обобщава: „Сегашната система е несправедлива, тъй като поднася на тепсия около 30 милиарда евро печалби на големите енергийни компании за сметка на обикновения потребител, който трябва да плати за това.“

„Така че ние се сдобихме със система, която в момента преразпределя богатство от дъното към върха“, допълва той.

Всичко това е трудната политика на амбициозната промяна, тежки решения за прилагане. Говоренето и взимането на решения в парламента са лесната част, но с прилагането идват конфликтите и дилемите, които трябва да бъдат решавани от политиците – кавгите за местоположението на новите електрически стълбове и маршрута на новите кабели, споровете за това кой да плаща.

Никой не призовава да бъде сложен край на Зелената революция. Не се чува съжаление на висок глас за пътя, по който е поето. „Няма връщане назад“, уверен е Михаел Вунерлих, член на управителния съвет на BDEW, асоциацията на германските производители на електроенергия и водоснабдителни дружества. „Зелената революция“ ще бъде успех. Тя има огромна поддръжка в обществото. Над 70% я подкрепят.“

Това, което Германия осъзнава, е, че смелото решение за преустройване на икономиката, в крайна сметка за доброто на всички, си има цена. И сега се водят много политически дебати кой да плаща.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.