Копа Америка: Гол в чест на социализма на 21-и век
Трябват доста усилия, за да държите устата на Уго Чавес затворена. Президентът на Венецуела винаги има какво да каже, не само по своето радио и телевизионно шоу „Ало, президенте” през уикенда, но и през останалото време. В неделя преди финала на Копа Америка шоуто отсъстваше от програмата. „Благодарим на президента, че ни даде от своето време в тази магична нощ”, изпищя превъзбуден тв говорител по държавния канал TVes. След като турнирът навлезе във фазата на елиминациите, по венецуелската телевизия се говореше изключително и само за Копа Америка. Футболът засенчи дори Чавес, политиците останаха извън светлината на прожекторите. Почти.
Тазгодишната Копа, спечелена от Бразилия след 3:0 над Аржентина на финала, бе провъзгласена за успех във Венецуела. Това без съмнение е така за „ла винотино” – местният национален тим е наричан така заради цвета на фланелките си, който за пръв път в историята си премина груповата фаза на турнир. Дори разгромното 1:4 от Уругвай на четвъртфиналите не намали еуфорията. „Ние получихме ценен урок как да се състезаваме на такова ниво – призна селекционерът Ричард Паес. – Сега се целим в класиране за следващото световно първенство”. Това никога не се е случвало досега.
Организаторите на състезанието също бяха залети с хвалби и овации. Според шефа на Южноамериканската футболна конфедерация Николаос Леос „стадионите изглеждат сравними с тези в Германия по време на Мондиала”. Босът на Оргкомитета Оскар Нарваес естествено е съгласен. „Венецуела сега може да се конкурира с Бразилия за домакинството на световното през 2014-а”, изхвърли се той. Не е изненада, че спортният министър на страната Едуардо Алварес отиде още по-далеч: „Венецуела вече има третата най-добра спортна инфраструктура в света. И това е така заради инвестициите на правителството”.
Кабинетът на Чавес направи всичко по силите си да спечели домакинството на турнира през 2005 г., а подкрепата от политиците през последните три седмици не може да се отрече. Харизматичният Чавес е колкото обичан, толкова и мразен. Неговата визия за Венецуела и Латинска Америка, основана на неизчерпаемите запаси от петрол, поляризира мненията относно прокламирания от него „революционен социализъм от 21-и век”. Ситуацията на няколко пъти аха да излезе извън контрол по време на турнира, но това така и не стана.
Най-скорошните улични протести бяха заради отнемането на лиценза на „Радио и телевизия Каракас” (RCTV). Критиците на решението посочиха липсата на свобода на словото, откакто Чавес взе властта, а поддръжниците посочиха активната роля на RCTV при изборната му победа през 2002 г. Спортният журналист Хулио Урданета подкрепи крайната мярка, като даде пример с футбола. „RCTV притежаваше изключителните права да показва мачовете на „ла винотино”. Преди няколко месеца ние падахме с по 0:3 след половин час игра. Те прекратяваха излъчването и пускаха сапунен сериал. Така просто не може да се действа, как ще прекъснеш мач по средата!”, обяснява Урданета.
Скандалите ще продължат, още повече, че тази седмица RCTV ще се върне в ефира на кабелните оператори, но поне засега политическото напрежение отслабна. „Напоследък няма много демонстрации. Може би това е заради Копа-та”, хили се Рубен, таксиметров шофьор от Каракас. Той може да не е напълно сигурен, но само преди седмица правителството сравни Копа Америка с Боливарската революция. „Нека да вкараме гол в чест на социализма от 21-и век!”, пишеше на един от плакатите. Лозунгът, който правителството издигна „Венецуела принадлежи на всички”, бе перифразиран на „Копа Америка принадлежи на всички”, а телевизионната реклама за надпреварата гласеше: „Една революция от емоции”.
Въпреки всички опити на правителството опозицията продължи да работи срещу дискредитирането на Чавес. Лидерите й твърдят, че билетите за мачовете са откраднати от привърженици на президента още преди няколко месеца, за да вкарат свои хора по стадионите. Съдейки по факта, че огромната част от публиката на чисто новия 38 000-ия „Мунисипио” в Баркуисмето скандираха в хор „va a caer, va a caer, este gobierno va a caer“ („пада, пада, правителството пада” – от исп.) преди последния мач на Аржентина в групата, говори другояче. „Дясното винаги ще съществува – ми прошепна един венецуелец, напускайки стадиона. – Но не се тревожи, всички тук сме за Чавес. Дори петгодишната ми дъщеря може да пише само със социалистически червена химикалка”.
Копа Америка със сигурност привлече вниманието на венецуелците, без значение от политическата им ориентация. В страна, където дерби-срещите са наблюдават от около 5000 души, това си е успех. Но никой не е уверен, че този ентусиазъм ще продължи още дълго.
Без съмнение венецуелците са двойнствено настроени към съдбата на своя национален тим и нерядко подкрепят чужденците толкова усърдно, колкото и сънародниците си. След победата на Аржентина над Перу (6:0) на четвъртфинала, един репортер спря боядисан в синьо-бяло фен, за да го пита за мнението му. „Аз подкрепям „винотино” – бе отговорът с отчетлив карибски акцент. – И Аржентина!”.
Преди няколко дни перуанският треньор Хулио Сезар Урибе бе помолен да обобщи впечатленията си от турнира. „Разликата в класите между повечето латиноамерикански отбори се скъсява, но в това число не влизат Бразилия и Аржентина”. След като наблюдавах всички срещи на живо или по телевизията, това мнение ми изглежда резонно.
А в понеделника след финала животът във Венецуела си започна както обикновено. Копа Америка си остава тема за разговор по барове и кафенета, но е само една от всички. „Ало, президенте” се завръща в ефир този уикенд.