Съветничката Цветелина: Да живееш така е кошмарно. Само оставка на кмета не стига

Цветелина Тънмазова. Снимка: лична страница във Фейсбук

Общинската съветничка от Варна Цветелина Тънмазова обяви гладна стачка с искане за проверка на общината, в отворено писмо до Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата на Република България, Националната агенция за приходите, Прокуратурата, с копие до президента Росен Плевнелиев.
Цветелина е описала мотивите си в своята страница във Фейсбук:

От един варненски общински съветник, който по съвместителство е и човек

Бях загубила сили и вяра. Опитвах се, блъсках главата си в стената, но загубих сили и вяра. Позволих им макар и временно да постигнат целта си – да ми внушат, че опитите ми са напразни, че от мен нищо не зависи, че нищо не мога да променя, че съпротивата е излишна. Дълбоко в себе си не им повярвах, но бях загубила сили и вяра. Вяра, че нещо ще се промени. Вяра, че изобщо някои иска нещо да се промени.
Да живееш по този начин е кошмарно, вървиш и не можеш да видиш радост дори в красивото, от един момент нататък зад всяко нещо стои лепкавата мисъл- колко и кой ли е усвоил от поредната лампа, рехава алея с цветя, палма в саксия. Търсиш успокоение в мисълта, че нямаш участие в това, но се оказва, че не си такъв непукист. Даже изобщо.
Постепенно загубваш и сили и желание да продължиш – както с работата си, така и с живота си. Минаваш през дните си с агонията на бавно умиращ човек, с безнадеждността на птиче сред невестулки. Осъзнаваш, че ентусиазмът ти, идеализмът ти, надеждата ти са попаднали не на място. И най-страшното е, че всъщност ти си точно там, където би трябвало да е мястото им. Оказва се, обаче, че не е. Защото ти си там, където те гледат с ехидността и наглостта на безнаказаността. Ти си там, където отекват думите на Данте: „Надежда всяка тука оставете.”

Стореното от Пламен… Дълго мислих дали по един или друг начин да не последвам примера му. Оказа се, че не съм толкова смела. Дадох си сметка за няколко неща. Подобно действие от моя страна няма да постигне желания резултат и ще нарани много хора. Въпреки, че се възхищавам на волята му и се моля за него всеки ден, защото съм убедена, че не е смъртта това, което е целял – реших, че не искам с поведението си да стимулирам бъдещи подобни опити за решаване на проблеми. Постъпката на Пламен е продиктувана от две неща – от безнадеждността и от непримиримостта. Това, което е споделил с приятелите си по време на протестите, в деня, преди да се запали е, че „от това нищо няма да излезе, по-добре да се запаля”, казал е, че трябва да се изгори в борбата. И го е направил. Аз няма да мога, нямам тези сили. Това което мога, обаче, е да продължа борбата. Поне да опитам да направя така, че саможертвата му да не е напразна.

Затова от днес, 3 март 2013г., обявявам гладна стачка с искане за назначаване на ефективна, обстойна и независима проверка на дейността на община Варна, в това число действията на кмета, заместник кметовете, всички директори на дирекции и общинския съвет за период, включващ минимум настоящия и предходния мандат. Проверка за същия период на всички обществени поръчки- условия, участници в комисиите, сключени договори. Проверка на разходваните средства от общинския бюджет. Проверка на общинските търговски дружества и общинските предприятия. Изнасяне на общественото внимание на констатациите от проверката и в случай на установени нарушения, подвеждане под отговорност на съответните лица.
С това писмо моля всички да не се залъгват- само оставката на кмета на Варна, търсена от протестиращите, няма да донесе желания ефект. Нужно е цялостно изчистване на системата от корупционни практики в града ни. А системата обхваща няколко основополагащи елемента – кмет, назначената от него общинска администрация, общинския съвет.

Машината, срещу която трябва да се изправя, функционира от времена, в които съм била още дете. Изграждана е на принципа на създаване на зависимости и за нейното функциониране се грижат системно и старателно много хора. В нея са вплетени интереси, за които можем само да гадаем. Движещите фактори през всичките тези години са навярно няколко човека, подредили под себе си себеподобни, надарени със способността да се подчиняват и да не задават въпроси. Навярно срещу нещо в замяна.
Както се убедихме в последните дни недоволството на варненци от управлението на града срещна както опити да се възползват от него, така и яростен отпор в лицето на тези общински фактори. Ще продължат да ви разясняват, че именно варненци демократично са ги избрали и поставили там. Мисъл, която ме е тормозила толкова дълго време – че трябва да се съобразяваш с всичко, защото това са именно избраниците на Варна, при това от много години.
Сред тях има изключително добри оратори, които са в състояние да ви убедят, че бялото е черно и обратното, в зависимост от случая. В конкретния случай – че черното не е черно, може би има нюанси на сиво, но по-скоро е мръсно-бяло и при всички положения са предприети мерки да се доведе до абсолютна чистота.
Не се лъжете.

Убедена съм, че думите и действията ми ще разгневят доста хора. Убедена съм, че ще се постараят да хвърлят кал по името ми, защото имат механизма, средствата и медийната подсигуреност да го направят. И най-вече мотивацията.
Убедена съм, че с типично назидателен тон ще ме информират, че стимулирам нестабилността в града ни или преследвам някакви политически цели, макар и да са наясно, че съм на диаметрално противоположната страна на думата „политик”.
Убедена съм, че ще започнат първо с инсинуации и измислици за замисъл на Веселин Марешки в действията ми, за предизборни битки. Може дори да имат наглостта да кажат, че съм имала механизма да променя ситуацията.
Нормално – те така живеят, в този измислен паралелен свят, в който едните ги е страх, че някой ще им вземе поста, а другите над тях ги е страх, защото имат какво да губят.

Аз нямам какво да губя. И действията ми са чисто човешки. Не виждам нищо анархично и деструктивно в тях – просто ако някои е вършил нередни неща да си понесе последствията. Продиктувани са от всички тези варненци, излезли в търсене на справедливост по улиците на града, в който съм израснала. И от едно момче, което дори не познавам. Много се надявам да успеем да опровергаем с действията си черните мисли на един съвременен поет: ”Левски и Ботев останаха само на камък”…

P.S. Като споменах Левски…Имам само една единствена молба – моля да бъде свален портретът на Васил Левски, закачен пред кметския кабинет на община Варна. Сигурна съм, че може да се намери място, където ще служи не за незабелязвана от никой част от интериора, а за вдъхновение.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.