Лудост ли е самозапалването и какви ще са последствията за ТИМ

Тук-там из Фейсбук започна един спор за самоубийствата и самозапалването на Пламен Горанов във Варна.
Има хора, които смятат всяко самоубийство за психично отклонение. Някои директно казват, че само луди се самоубиват, а други го мислят, но от уважение към смъртта не го казват. И слагат в графата „самоубийство“ и самозапалването – въобще, и в конкретния случай с Пламен.

А самоубийствата са различни. Особено самозапалването. Да, някой ще каже, че има хора със суициден комплекс, такива се самоубиват. И аз не одобрявам такова решение – да се самозапалиш. Но нека оценим адекватно този акт. По света очевидно го оценяват по-адекватно, отколкото у нас – статии за Пламен пуснаха големи западни вестници и агенции. Не го приемат като акт на човек с психични отклонения, а като важен симптом за кризата в страната. Правителството се усети и веднага обяви 6 март ден на траур, хем да тушира международната оценка, хем да се хареса на протестиращите. Не съзнава какво следва от това – общественото внимание и официалното признание от държавата ще провокира нови самоубийства, с различни мотиви.

Самозапалването не е обикновено самоубийство. Това е ритуално публично жертвоприношение. Да се обесиш, отровиш или скочиш от 10-я етаж е личен изход от някаква драма. Да се самозапалиш пред общината с плакат против кмета, ТИМ или нещо друго е протестен акт, не е обикновено самоубийство. За Пламен корумпираните власти на Варна, сраснали се с ТИМ и др., са непреодолима сила, нещо, което не може да се махне и неговият протест срещу това е самозапалване. Последен отчаян акт, с който той се надява да пропука непреодолима стена. Точно както Ян Палах се самозапалва протестно срещу непреодолимия режим и военната намеса срещу свободата. Сравненията се налагат сами.

Да се самозапалиш като Пламен пред общината не е равно на ритуално самоубийство от несподелена любов, примерно. Също и да се самозапалиш вътре в общината, като онзи човек в Раднево – колкото и двата случая да се различават.

Самозапалването на Пламен не е бягство, а форма на борба, демонстрация с определена цел. Той сам е определил цел на своето самозапалване – да предизвика определена реакция срещу общината и ТИМ. Никой не използва смъртта му с такава цел, няма злоупотреба. Това е неговото желание, неговият избор, неговият отчаян опит да победи нещо, върху което се е фиксирал. Малцина биха го направили. Може би и други биха постъпили така при някакви крайни обстоятелства, които ти оставят този единствен изход.

Актът на Пламен тепърва ще носи години наред последствия за онези, срещу които е насочен. Ако си мислят парвенютата от ТИМ, които заграбиха Варна и половин България, че смъртта на Пламен ще отшуми и ще им се размине, много се лъжат. Такъв акт оставя трайни поражения и те никога няма да измият публичния си образ. А смъртта ще тегне върху тях като прокоба. Може да се каже, че това е началото на края на групировката ТИМ. И тя ще свърши, както другите могъщи групировки в България.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.