И папуасите искат независимост

Правда.ру

Изригване на вулкан в Индонезия. Снимка: ЕПА/БТА

Изостря се борбата за независимост на провинциите Папуа и Западна Папуа от Индонезия. При две атаки на бунтовници бяха убити 12 правителствени войници. За това националноосвободително движение малко се говори и пише – причина е политиката на „желязната завеса“ от страна на властите в Индонезия. Реалната обстановка говори за твърдо потушаване на сепаратизма.

Едното нападение датира от 21 февруари, когато бе атакуван военен пост в планинския район Пунчак-джая. Второто бе извършено след час, от засада, в съседния район Синак. Хеликоптерът, изпратен да евакуира пострадалите, бе обстрелян – това принуди правителството да спре спасителната операция.

Индонезийският президент Сусило Бамбанг Юдхойоно свика заседание на кабинета за случая. „Вземаме мерки за икономическо и социално развитие на Папуа. Не можем обаче да се примирим с извършваните там нарушения – заради част от тях загиват наши войници“, заяви Юдхойоно, цитиран от местните медии. Министрите заявиха в комюнике, че ще продължат дейността по програмите за развитие на региона и ще вземат „верните и подходящи мерки“ с цел да обуздаят сепаратистите.

В колониалните времена остров Нова Гвинея е поделен между холандците, бритаците и германците. По-късно Австралия получава югоизточната и североизточната зона (британската и германската част). През 1975 г. Източна Папуа – днес държавата Папуа-Нова Гвинея, успява да издейства независимост от Австралия.

През 1962 г. западната част от острова минава под управление на индонезийското правителство и въпросът за включване на земите в състава на Индонезия се решава с референдум. Вотът, организиран през 1969 г., обаче е сметнат от папуасите за измама и фарс. Вместо да гласува свободно цялото население, индонезийците подбират 1025 подкупени от тях „представители на народа“ и те съответно се обявяват за индонезийски суверенитет над Западна Папуа (Ириан).

По данни от преброяването през 2010 г. в двете провинции днес живеят общо към 2,5 милиона души. Същинските папуаси сред тях – близо 400 племена, наброяват 1,4 милиона. 74 на сто от населението са пръснати по селата.

Районът е автономен, но според местните хора автономията е фикция. Той е сред най-богатите местности в страната от гледище на природните ресурси. Има находища на медни руди, големи запаси от петрол, природен газ, злато и уран, разработвани предимно от американски компании. Зоната обаче е и сред най-слабо развитите територии, покрита е с джунгли и реки. Междуградски пътища няма – придвижването става по море или по въздух.

През над половинвековното си управление Индонезия заселва в Папуа мюсюлмани, преселени от остров Ява, с което предизвиква протести сред коренното население – градските жители там са християни (католици или протестанти). Сблъсъците с полицията и армията избиват между 100 000 и 300 000 папуаси според различни данни (някои споменават за половин милион).

Директорът на индонезийското разузнаване BIN Марсиано Норман посочи като виновник за скорошните „атентати“ Движението за свободна Папуа (Operasi Papua Merdeka, OPM). Бойците от групировката обаче не се смятат за терористи. „Не сме терористи! Не искаме „модерен“ живот! Отхвърляме всякаква помощ от религиозни групи, благотворителни и неправителствени организации. Молим ви, просто ни оставете на мира!“, се казва в обръщение на ОРМ към света.

Местните хора не искат да бъдат граждани на Индонезия, предпочитат да се наричат меланезийци. Независимостта е мечта за всеки жител на Папуа – нищо че и втората, независима половина от острова, патронирана негласно от Австралия, не живее по-добре. Индонезийското правителство полага всички усилия исканията за независимост на меланезийците да не изплуват в печата и жестокото потискане на копненията им да не бъде осъдено от световната общност.

Джакарта плаши репортерите от осведомителните агенции с „канибализъм“ и други ужасии, каквито се вихрели в двиите папуаски села, и често препречва достъпа на журналисти до сепаратистките провинции, тъй че вярна информация за събитията идва само от блогърите.

Украинецът Артьом Шапиренко например пише, че основна задача на папуаските активисти е да информират цял свят за борбата си: „за тях е ценна всяка подкрепа, те не знаят кого да потърсят“. Местните хора наричат властите окупационни, а действията на войниците – произвол. Оплакват се, че разпръсвайки демонстрации, полицията стреля с гумени куршуми, които причиняват тежки рани.

Извън страната ОРМ получава подкрепа от ред обществени организации; най-известно е движението „Свободна Западна Папуа“ начело с Бени Уенда, вожд на местно племе. В началото на февруари той предприе обиколка из цял свят, за да обяснява причините и целите на националноосвободителното движение.

Уенда нарече действията на Индонезия в Папуа „геноцид“ и в отговор правителството сезира Интерпол с искане да бъде арестуван. Кабинетът обаче бе признат за виновен, че злоупотребява със системата на Интерпол за политически нужди. Интерпол разкри, че обвиненията на Индонезия срещу Уенда са бездоказателни и неоснователни, че целта е да бъдат потиснати мирни политически активисти.

Според Бригъм Голдън от Колумбийския университет Джакарта трябва като начало да поднесе на папуасите официални извинения, за да „започнат преговори от нулата“; да разреши официално използването на папуаското знаме „Утринна звезда“; да облекчи влизането на чуждестранни журналисти и експерти в страната; да предостави конкретни пълномощия на Народния консултативен конгрес (Majelis Permusyawaratan Rakyat или MPR) – парламента, чиято горна камара, Съвет на народните представители, взема решения за промени в конституцията.

Също и да разшири пълномощията на изпълнителната власт – сдруженията на традиционни лидери, доста по-авторитетни от губернаторите (които често не са кореняци) и местните „бупати“ (кметовете), пише руският блогър Михаил Циганов, присъствал на съвещание в Клуба на чуждестранните журналисти в Джакарта (JFCC).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.