САЩ и кризата на 99-те процента

Доходите в САЩ са разпределени много по-неравномерно, отколкото преди кризата, сочат нови данни. Според много икономисти, за разлика от преди, сега това е проблем.

2008 година бе не само годината, в която избухна световната финансова криза. Това беше и лоша година за продавачите на яхти и производителите на луксозна мода. Клиентите им вече не разполагаха с достатъчно пари, борсовите курсове се сринаха. Банкери, които получаваха големи бонуси, загубиха работата си.

Това обаче се случи в миналото. Междувременно яхтите отново се продават добре. Никой не се възстанови от кризата толкова бързо, колкото богаташите. Според нови данни от три години доходите на най-богатия 1 % от жителите на САЩ отново нарастват – дори през 2009 година, когато американската икономика все още бе на дъното и останалите 99 % от населението с всяка следваща година имаха все по-малко пари по сметките си.

Данните не са предоставени от някой институт с леви възгледи, а са част от изследване на икономиста на от Berkeley Емануел Саез. От години експертът редовно проучва статистическите данни на американските данъчни власти и в крайна сметка заедно с французина Томас Пикети е изготвил поредица от данни, показваща разпределението на доходите в САЩ през последните осем десетилетия. Трудовете им не само са осигурили на двамата изследователи звезден статут в научната общност, но и разпалиха в САЩ дебат за справедливостта и равните възможности.

Тезата на двамата икономисти: САЩ са се превърнали от предполагаема страна на неограничените възможности в рай за получаващите високи доходи. Финансовата криза пък разцепи страната още по-силно на голяма група губещи и малък кръг печеливши. Най-новите данни от януари тази година сочат, че повечето граждани разполагат с 12 % по-малко пари, отколкото преди пет години. Същевременно хората с най-високи доходи са увеличили приходите си с 11 %. Казано с други думи – колебливият подем на американската икономика в крайна сметка е от полза за богатите.

Кризата, в която бяха унищожени милиарди долари само за кратко прекъсна тенденцията към по-силна диференциация на доходите. Докато през периода 1945-1970 година най-богатите 10 % сред американците са получавали средно 30 % от общия доход на нацията, то през следващите години този дял рязко се повишава. Още през 2007 година най-богатите 10 % си осигуряват почти 50 % от общия доход.

„Това е най-високата концентрация на доходи откакто през 1917 година започва да се води статистика“, пише Саез.

Борсите се възстановяват по-бързо от пазара на труда

Това се дължи и на факта, че по-богатите получават повече доходи от финансови инвестиции, отколкото средната класа или бедните. Като цяло фондовите борси се възстановяват по-бързо от пазара на труда. Индексът Дау Джоунс почти се е върнал на предкризисното си равнище, докато безработицата все още е много над предкризисното равнище от 8 %.

Освен това богатите и високо образованите могат по-бързо да се дистанцират от лошото състояние на пазара на труда. Те печелят от глобализацията, тъй като висококвалифицираните кадри в свят със свободни търговски потоци биват възнаграждавани с по-високо заплащане.

При това не само пазарните сили увеличават приходите на богатите. Политиката също много помага – банките могат на плащат огромни бонуси и заплати, тъй като чрез политически решения финансовият пазар беше дерегулиран.

И в други страни от години пропастта между бедни и богати се разширява. Според изследване на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2011 година в повечето развити страни доходите са разпределени много неравномерно. Германия от средата на 80-те години също става все по-нееднородна страна, сочат данните на ОИСР. Доходите на най-богатите 10 % от населението между 1985 и 2008-а са се повишавали с 1,6 % годишно или два пъти по-бързо от темпа на растеж за останалата част от населението.

Кризата промени ситуацията само частично. Наистина през 2009 година доходите на богатите и в Германия се понижиха, но след това бързо се възстановиха. През изминалите години голям дял от работещите в Германия загубиха част от покупателната си сила, тъй като заплатите се увеличаваха по-бавно от инфлацията, то хората на върха сега могат да си позволят повече, сочат пазарни данни. Въпреки това неотдавна се появиха сигнали, че неравенството в Германия леко се е свило. Една от причините е доброто състояние на трудовия пазар, благодарение на което повече хора имат работа и получават по-добри доходи.

Фактът, че обществата в много страни стават все по-неравнопоставени, дълго време не бе оценяван от повечето икономисти като проблем. Някои твърдят, че известно неравенство всъщност е за добро, тъй като в противен случай хората нямат стимули. Този възглед обаче вече се споделя от все по-малко експерти.

„Неравенството е не само въпрос на справедливост, но има и чисто икономически отрицателни последици“, казва германският представител в Европейската централна банка (ЕЦБ) Йорг Асмусен.

Той се позовава на двама икономисти от Международния валутен фонд (МВФ). През 2011 година те успяват да покажат в изследване, че в страните, в които доходите са разпределени особено неравномерно, икономиката нараства по-бавно спрямо съпоставими страни с по-равномерно разпределение на доходите. Мащабът на неравенството е по-важен за растежа дори от търговските отношения, обменните курсове, качеството на политическите институции или размера на чуждестранните инвестиции.

Експертите на МВФ могат само да спекулират за причините на този феномен. Самите данни не предоставят обяснение. Възможно заключение е, че развиващите се страни и страните с нововъзникваща пазарна икономика могат да застрашат политическата си стабилност заради неравномерното разпределение на доходите и може да се стигне до въстания или гражданска война, който да сложат край на икономическия растеж.

В силно развитите индустриални държави ефектите от неравенството са по-тънки, но не и по-малко разрушителни. Бумът в цените на недвижимите имоти в САЩ бе последица от разпоредените от държавата практики да се отпускат кредити на хора с ниски доходи. Бедните трябваше да бъдат залъгани с нови къщи и потребление на кредит, за да приемат все по-силно нарастващите доходи на богатите.

Финансовата криза разруши тази илюзия. Голяма част от населението може да усети собствения си упадък по извлеченията от банковата си сметка. Митът за американския успех за тях все още е само това: чиста легенда.

С гибелта на тази идея обаче, предупреждават икономисти като нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, на карта е поставено много повече от икономическата динамика: когато хората вече не вярват, че политиката и икономиката им помагат да постигнат по-добър живот, на риск е изложена легитимността на цялата система.

БТА