Австрийският кардинал Кристоф Шьонборн – консерватор, склонен на реформи

Асошиейтед прес

Римокатолическата църква се готви да избере наследник на папа Бенедикт Шестнайсети и Асошиейтед прес предлага профили на водещи кардинали, смятани за „папабили“ – претенденти за престола. В потайния свят на Ватикана няма как да се разбере кои са кандидатите, а историята е поднасяла доста изненади. Има обаче имена, които най-често са спрягани. Днес представяме кардинал Кристоф Шьонборн – бел. на АП.

Австрийският кардинал Кристоф Шьонборн е любезен консерватор, готов да изслуша тези, които са прегърнали реформите. Този профил може да се хареса на другите кардинали, искащи да изберат понтиф, който да се ползва с възможно най-голяма привлекателност сред близо 1 милиард католици по света.

Неговата националност обаче може да се окаже най-големият му недостатък: кардиналите избиратели може и да не искат да изберат още един немскоговорящ за наследник на Бенедикт Шестнайсети.

Шьонборн, който показа нулева толерантност към скандалите с посегателства срещу деца, смущаващи Църквата, се издигна до висшите ешелони на католическата йерархия, след като предшественикът му се оттегли преди 18 години заради обвинения, че е педофил.

Владеещ чужди езици и уважаван от евреи, мюсюлмани и православни християни, приятелят и бивш ученик на Бенедикт Шестнайсети, Шьонборн бе един от кардинал-електорите на папския конклав през 2005 г., избрал германеца за глава на Римокатолическата църква. Той е образован човек, чувства се у дома сред духовенството и има добри връзки във Ватикана – и изглежда готов да го направи свой дом, дори и с неохота.

Запитан дали би искал да наследи Бенедикт след новината за намерението на понтифа да се оттегли, той каза: „Сърцето ми е във Виена, сърцето ми е в Австрия – но естествено с цялата Църква“.

Подобна сдържаност не е неестествена за един кардинал, известен с благия си управленски стил, съсредоточен върху това Австрийската църква да избегне скандалите.

Това невинаги е било възможно. Аскетично изглеждащият Шьонборн дължи своето израстване на скандала с неговия предшественик Ханс Грьор, който бе обвинен в посегателство срещу малки момчета.

Назначен за архиепископ на Виена през 1995 г., Шьонборн отначало запази мълчание. Но три години по-късно показа смелост, извинявайки се лично „за всичко, което моите предшественици и други заемали църковни длъжности са сторили на поверени им хора“.

Степента на неговата неприязън към конфронтацията си пролича много ясно, когато той уволни своя реформаторски настроен викарий Хелмут Шулер през 1998 г., като пъхна писмо за отстраняването му под неговата врата.

Но все пак докато се бореше с порнографския скандал, разтърсил Църквата през 2005 г., той разкритикува Ватикана.

„Тъжно е, че отне толкова много време да се предприемат действия“, каза той по отношение на неохотата на Рим да разследва злодеянието, заявявайки по-късно за скандала: „Църквата е по-голяма от човешките й слабости“.

Той стигна по-далеч, след като случаите на сексуални посегателства продължиха да тресат Църквата, призовавайки за преразглеждане на обета за безбрачие на свещениците (целибат) през 2010 г. – само за да отстъпи в типичния си стил малко след това, карайки своя говорител да разпространи опровержение, че е оспорвал правилото свещениците да не се женят.

Макар и да приема възможността за съществуване на еволюция, Шьонборн разкритикува някои „неодарвинистки“ теории като несъвместими с католическото учение, написвайки в редакционна статия за вестник „Ню Йорк таймс“ през 2005 г., че „всяка система на мислене, която отрича или се опитва да обяснява непреодолимите свидетелства за замисъл в биологията, е идеология, а не наука“.

Идеологически неговото служение беше белязано от отдръпване от вътрешноцърковната реформа. Вместо това той се съсредоточи върху отдаване на почит към католическите догми – същевременно отнасяйки се с разбиране към онези, които не могат да продължат да ги спазват.

„Не е лесно за Църквата да намери правилния път между защитата на брака и семейството от една страна и съчувствието към човешките слабости“, каза той през 2004 г., загатвайки за противопоставянето на Църквата на развода – въпрос, който той лично разбира. Сред присъстващите на погребална литургия, отслужена от него за покойния австрийски президент Томас Клестил, бяха както неговата вдовица, така и бившата му съпруга, с която държавният глава бе разведен.

Все пак обаче той даде ясно да се разбере, че подкрепя светостта на брака, заявявайки за австрийски седмичник малко след оттеглянето на Бенедикт, че неговата неделимост „може да се види още в указанията на Исус“ и за това тя не може да бъде променена.

Той се изказа за подчинение на църковните догми, след като бе поставен под натиск в същото интервю, заявявайки: „Ако Христос е донесъл учение, което смятаме за истина и което носи спасение на човечеството, то никой не печели, ако това учение се изопачи, дори той да спечели популярност с това“.

Роден на 22 януари 1945 г. в аристократично семейство от Бохемия, съдбата на Шьонборн изглежда повлияна от наследството на неговия род – 19 от неговите предци са били свещеници, епископи или архиепископи.

След като се присъединява към Доминиканския орден през 1963 г., той е ръкоположен за свещеник през 1970 г. от кардинал Франц Кьониг (архиепископ на Виена от 1956 до 1985 г.). Както повечето австрийци, Шьонборн издига в култ Кьониг заради неговата социална ангажираност и смелостта му да говори по спорни въпроси – но отначало е засенчен от поразителната личност на тогавашния архиепископ на Виена.

В края на 60-те години Кьониг играел тенис в родния град на Шьонборн, Шрунс. Шьонборн „винаги се бореше да бъде момчето, което подава топките на Кьониг“, каза добрият приятел на кардинала Хайнц Нусбаумер, показвайки ясно какви са били по-късните отношения между двамата духовници.

Заради силната личност на Кьониг, Шьонборн „започна трудно“, каза Нусбаумер, който е издател на католически седмичник. „По-късно обаче той успя да развие своя личност“.

Той придобива репутацията си на високообразован човек – и на строител на мостове с православните християни – когато пише дисертация за иконите, още преди да стане преподавател по теология в Католическия университет във швейцарския град Фрибург през 1975 г. Говорещ свободно френски и италиански, владеещ добре английски и испански, той има добри връзки във Ватикана, за което свидетелства ролята му на кардинал-електор на Бенедикт.

Той си изгради образ на икуменист, като посети патриарсите на Русия и Румъния, а преди 11 години се срещна с върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей – първото посещение на лидер от Римокатолическата църква в Ислямската република след революцията от 1979 г.

Като по правило, загърбвайки крамолите в международната политика, той се изказа остро през 2002 г. срещу включването на Иран от президента Джордж Буш-младши заедно с предвоенен Ирак и Северна Корея в „оста на злото“.

„В най-добрия случай това е наивно“, каза той, твърдейки, че подобни коментари могат „да отчуждят умерените крила в Иран“.

БТА