Венецуела без Уго Чавес: какво следва?

в. Файненшъл таймс

Уго Чавес се самоиздигна като водач на антиамериканизма в съвременния свят. Снимка: ЕПА/БТА

Подценяването на противника е често срещана грешка в политиката. Откакто Уго Чавес се разболя от рак преди две години, мнозина предполагаха, че неговото управление и захранваната му с приходите от петрола социалистическа революция също ще свършат със смъртта му, подкопани от неговата прахосническа неефективност и корупция. Но сега, когато венецуелският президент наистина е мъртъв, нещата вече не изглеждат по този начин.

Сега Чавес е на път да се превърне в мит. Във въображението на своите опечалени поддръжници той може да заеме място подобно на това на Че Гевара – още един мъченик на революционната левица, който обаче няма толкова дебела чекова книжка. Наистина, ранната смърт на Чавес вероятно ще удължи „чавизма“ с още няколко години, а няма да доведе до внезапния му край.

За да видите защо, просто погледнете назад към миналия октомври. Тогава Чавес убедително спечели президентските избори, въпреки че очевидно беше много болен, а страната му страдаше от висока инфлация, нарастващ недостиг и ужасяващо увеличаване на убийствата и насилието. Подобни условия почти навсякъде биха довели до голяма изборна загуба.

Това, че нещата не се развиха така, не може да се отдава само на нечестно провеждане на изборите, ощетило опозицията. Защото устойчивостта на чавизма не се дължи на неговата нереална идеология, нито на способността му да управлява, а на автентичния политически гений на Чавес и на извършеното от него преразпределение на огромното петролно богатство на Венецуела.

Чавес, както отбелязва бившият салвадорски партизанин Хоакин Вилялобос, включи в обществото бедните хора във Венецуела, създаде възможности за саморазвитие и самообогатяване на новите елити („болигарсите“ на неговата самозвана боливарска революция) и даде на тези две прослойки политически статут и власт. Те няма да се откажат лесно от тях.

Затова изглежда погрешно да се надценява борбата за власт във венецуелската социалистическа партия на Чавес, която може да последва сега, когато наистина започва преходът от неговото управление. Единството на опозицията е още по-крехко. Нито има вероятност армията да се присъедини към опозицията: голям брой високопоставени фигури извличат огромни облаги от чавизма. В най-добрия случай армията ще се люшка между безразличие и мълчалива подкрепа за режим, от който се облагодетелства. „Боливарската революция“ вече няма да я бъде. Но чавизмът ще остане още много години.

Според конституцията сега до 30 дни ще бъдат свикани избори. Правителственият кандидат Николас Мадуро, който е вицепрезидент и определен от Чавес за негов наследник, най-вероятно ще спечели със значителна преднина, подкрепен от гласуване по симпатия. Социологическите проучвания вече до голяма степен предполагат това. Някои венецуелци от средната класа даже може да гласуват от страх от това, което може да се случи, ако правителството загуби.

За опозицията това не бива да е повод за отчаяние. Венецуелската икономика все още има някакво място за маневриране, но не голямо след рязкото спадане на петролното производство през последните години, а проблемите, които Чавес завещава на своя наследник, са многобройни. За известно време като нов президент Мадуро ще може да се ползва от чувствата, които хората продължават да хранят към Чавес и неговата революция. Но с времето тези чувства ще отминат, дори най-ревностните му поддръжници ще спрат да тъгуват и тогава те ще се събудят.

Какво ще видят? Социалистическа партия, която остава водещата политическа сила в страната. Но също така неефективност, лошо управление и правителство, лишено както от излишъка от петродолари, така и от харизмата на своя родоначалник, които го поддържаха някога. Именно тогава може да настъпи окончателното преосмисляне на чавизма.

Още по темата: Уго Чавес и Фидел Кастро – взаимно необходим съюз

Франс прес

От появата си в политиката, водачът на кубинската революция Фидел Кастро се оформи като наставник на починалия на 5 март на 58-годишна възраст от рак Уго Чавес – подкрепа, възнаградена с неизменната помощ от страна на Венецуела за линеещата икономика на острова, главно благодарение на доставките на петрол.

В течение на двадесет години, двамата мъже бяха приятели, съюзници, довереници, подкрепящи се безусловно както във вътрешен план, така и на международната сцена до такава степен, че Уго Чавес предложи да обединят страните си във федерация – идея, отхвърлена от сънародниците му на референдум през 2007 г.

„Фидел за мен е баща, другар, учител по стратегия (. . .) И двамата трябва да сме благодарни на съдбата, че ни запозна“, заяви през 2005 г. венецуелският президент в интервю за кубинския официоз „Гранма“.

Фидел Кастро забелязва с 28 години по-младия подполковник от парашутните войски при опита му за държавен преврат през 1992 г. срещу старите партии и венецуелската олигархия. Помилван след две години затвор, Чавес е поканен в Хавана и посрещнат от Кастро като държавен ръководител.

От победата на Кубинската революция през 1959 г. насам Кастро винаги е проявявал особен интерес към богатата на петрол съседна Венецуела (според Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК – държавата с най-големи залежи от суров петрол в света).

За Куба „Венецуела винаги е била много важна от геополитическа гледна точка, защото има онова, което островът не притежава: петрол и енергийни източници“, обяснява за АФП историкът и писател Анхел Ломбарди, според когото Кастро не е пропуснал възможността за сближаване.

„Фидел винаги се е възползвал максимално от политическите ситуации в чужбина, за да засили влиянието си в района. Пучист (като Чавес) се вписваше съвършено в тази схема“, казва той.

С избирането на Чавес през 1998 г. двамата президенти започват да се срещат по-често, изковавайки съюз под зоркия поглед на Вашингтон.

„Би трябвало да мултиплицираме Чавес 5000, 10 000, 20 000 пъти“, заявява веднъж кубинският комунистически вожд, поверявайки на венецуелския си колега знамето на антиимпериализма и налагайки го на международната сцена като нов лидер на революционната левица.

Залогът на Кастро бързо се изплаща. През 2000 г. двамата държавници подписват действащо и сега споразумение, с което Венецуела се ангажира да доставя на Куба по 130 000 барела петрол на ден на преференциални цени.

За задушаващия се след разпадането на Съветския съюз остров, подкрепата на Каракас, превърнал се бързо в основен икономически партньор на страната, представлява спасителен пояс.

След неуспешния опит за преврат срещу Чавес през 2002 г., през 2003 г. неговият кубински наставник му предлага да въведе социални програми за най-онеправданата част от населението – инициатива, която ще му помогне да спечели през 2004 г. свикан от опозицията референдум за отстраняването му.

Жилища, достъп до медицински грижи, храни. . . Чавес влага милиарди долари от петролните приходи за осъществяване на тези програми, в които Куба участва дейно, като изпраща във Венецуела хиляди лекари и специалисти в различни области, както и военни експерти .

До края на живота си, когато прекарваше повече време в Куба, отколкото във Венецуела заради лечението на рака си, Чавес получаваше съвети от наставника си (самият той оттеглил се от властта по здравословни причини през 2006 г.), който го караше да се грижи повече за себе си.

Смъртта на Чавес и последиците й във вътрешнополитически и международен план

Венецуелците започнаха седем дни на траур след съобщението на правителството, че президентът Уго Чавес е починал след дълга битка с рака, пише британският в. „Гардиън“

Чавес е умрял във военна болница в Каракас. Веднага след обявяването на новината вълна от скръб заля улиците на Венецуела. Поддръжници на Чавес се събраха на главния столичен площад „Боливар“, скандирайки „Чавес живее, борбата продължава“.

Президентът ще бъде погребан в петък на държавно погребение в Каракас. На церемонията вероятно ще присъстват милиони негови привърженици и леви лидери от целия свят, вдъхновени от учението му за „боливарски социализъм през 21 век“, благодарни за енергийните субсидии, осигурявани от него, или просто впечатлени от харизмата му. След смъртта му до 30 дни трябва да бъдат произведени президентски избори, отбелязва „Гардиън“.

Чавес оставя след себе си една болезнено разделена страна, обхваната от политическа криза, която все повече се изостряше през последните седмици, докато той постепенно гаснеше в болници в Хавана и Каракас, посочва американският в. „Ню Йорк таймс“.

По улиците на Венецуела имаше забележимо полицейско и военно присъствие. В столицата бързо се образува огромно задръстване, а магазините и търговските центрове веднага затвориха след съобщението за смъртта на президента. В квартал на Каракас привърженици на Чавес запалиха палатки и дюшеци, използвани от студенти, които протестираха преди няколко дни с искане властите да предоставят повече информация за състоянието му. „Доволни ли сте сега? Чавес е мъртъв. Получихте това, което искахте“, крещяха президентските привърженици, докато тичаха по улиците с тояги в ръце.

Кончината на Чавес, който властваше в продължение на 14 години, поражда съмнения за бъдещето на неговата социалистическа революция. Смъртта му променя баланса не само във Венецуела, която е четвъртият по големина чуждестранен доставчик на петрол за САЩ, а и в Латинска Америка, където той предвождаше група държави, решени да намалят влиянието на Вашингтон в региона, изтъква „Ню Йорк таймс“.

Няколко часа след смъртта на Чавес венецуелският външен министър Елиас Хауа обяви, че вицепрезидентът Николас Мадуро ще ръководи страната до произвеждането на нови избори, пише британският в. „Дейли телеграф“.

Съобщението на Хауа предизвика объркване във Венецуела, тъй като изглежда поемането на ръководството от вицепрезидента противоречи на конституцията, според която при смърт на президента, постът му временно се заема от председателя на парламента.

Депутат от социалистическата партия на Чавес заяви по-рано, че председателят на парламента Диосдадо Кабельо трябва да поеме президентските пълномощия. Опозицията също каза, че конституцията предвижда председателят на парламента да поеме ръководството на държавата, ако президентът умре. Чавес обаче беше посочил Мадуро като свой наследник и висшите военни побързаха да заявят своята лоялност към него, отбелязва „Дейли телеграф“.

Чавес почина, след като водеше борба с рака от две години, но някои венецуелци, включително Мадуро, са убедени, че смъртта му е плод на заговор, посочва американският в. „Вашингтон пост“.

Мадуро обеща по държавната телевизия, че „научна комисия“ ще разследва смъртта на президента и възможността болестта му да е била предизвикана от неговите „исторически врагове“, под което обикновено се имат предвид САЩ.

Мадуро каза, че „в историята има твърде много случаи“ на такива тайни покушения, и посочи като пример конспиративните теории за смъртта на палестинския лидер Ясер Арафат.

През 2005 г. Чавес отправи подобни обвинения срещу САЩ. „Ако ме убият, името на отговорния за това човек е Джордж Буш“, заяви той тогава.

Американският Държавен департамент решително отхвърли обвиненията срещу САЩ като цяло и срещу двамата американски служители, които сега бяха изгонени от Венецуела заради обвинения в шпионаж, пише „Вашингтон пост“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.