Кметът на Царево: Влизам в съда и се оправям

Петко Арнаудов щял да ограничи височината на строителството до 10 метра до ръба на покрива

Кметът на Царево Петко Арнаудов (БСП), на фона на знамето на Европейския съюз. ЕС недоумява защо се бави Натура 2000, от която бяха извадени временно (?) земите на „Странджа“. Снимка: Булфото

Кметът на Царево Петко Арнаудов е роден през 1950 г. в с. Кости. Завършва средното си образование в Мичурин, сега Царево. Учи и завършва Висшия лесотехнически институт в София, специалност горско стопанство. След като завършва, работи като зам. директор на горското стопанство в с. Кости. През 1979 г. става кмет на тогавашната селищна система, която включвала Приморско, Китен и Писменово. По-късно завършва АОНСУ при ЦК на БКП. Работи като секретар и първи секретар на партията. През 1987 г. е освободен от поста, защото не провеждал решенията на юлския пленум на БКП. Твърди, че след 10 ноември 1989 година от СДС му предлагали да стане депутат, но той отказал. Върнал се на работа в Горско стопанство – Мичурин като главен инженер. През 1999 г. по време на реформата в горите е уволнен. Тогава решава да се кандидатира за кмет на Царево и от 2002 г. е на този пост.

– Община Царево има курортни селища, които все още не са добре развити и не попадат в природния парк „Странджа“, защо имате амбиции да развивате дейности точно в парка?

– Община Царево 75% е заета от гори. Над 60% от нейната територия попада в парка „Странджа“. Царево и Лозенец са извън. Крайбрежните селища Ахтопол, Варвара, Синеморец и Резово попадат в парка. Северният район се развива, а този изостава. Ние също имаме желание нашите територии да се развиват равномерно. Както е Лозенец, така да е и Ахтопол. Това е чисто икономически интерес и ние не може да не го отчитаме. Държавата е върнала тези земи и до 2006 година никъде не беше отбелязано в решенията на поземлената комисия, че тези зами попадат в парка „Странджа“. Някои хора са закупили, други искат да продадат. И те казват – в Лозенец ги продават по 100 евро, а ние не може да вземем по 10 евро (б. р. – на квадратен метър). Това е чисто икономическия интерес на отделните хора. Но това не означава, че, видите ли сега, ако падне заповедта, всичко ще се застрои. Нещата ще се случат по планов път, с утвърждаване и съобразяване със законите. Но ние настояваме за известна корекция на тези граници. Навсякъде слушам, че бетоните влизали в „Странджа“ и се хващам за главата. Това просто не е вярно.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/1f_L0kxmQzw“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

(трейлърът на интервюто е предоставен от германския журналист Дирк Пфефер, www.dirkpfeffer.com)

– А как ще се попречи на алчния инвеститор да изгради точно такива огромни хотели в Странджа, както вече се случи на други места?

– С актуализацията на устройствения план на община Царево в съответствие с новите изисквания на закона – какво се допуска в зона А, зона Б и т. н. А ние с главния архитект имаме идея да внесем становище, което да закове кота корниз не повече от 10 метра (б. р. – кота корниз е височина от земята до ръба на покрива на сградата. В Созопол общинският съвет е гласувал кота корниз 7 метра, но там се строят 4-5 етажни сгради с разни хватки с отстъп от ръба на покрива). Това е начинът. Защото ние също отчитаме, че това, което се е случило в Слънчев бряг, не искаме да се случи и тук. (б. р. – как „се случва“ в община Царево виж тук снимки за строителството на къмпинг „Нестинарка“)

– Говори се, че сте внесли искането си за отмяна на Природен парк „Странджа“ във Върховния административен съд под натиска на корпоративните интереси на фирма „Краш 2000“ и на други собственици на земи?

– „Краш 2000“ е един частен случай и аз много съжалявам, че нещата се бъркат и излиза, че едва ли не кметът на Царево защитава фирмата. Аз дори не исках те да се конституират като страна, но това е решение на съда, който определи „Краш 2000“ да бъде включена като засегната страна по случая. Връщам се малко по-назад по отношение на историята на този район, за да доразвия отговора.
Община Царево до 1913 година, 25 години след Освобождението на България от турско робство, е била в пределите на Турската империя и е била задният двор на Турция. След 1913 година част от българското население е било прокудено от собствените си земи, които се намират в днешна Турция и се е заселило в Царево с надеждата, че един ден може да се върне обратно. Това не се е случило и няма да се случи. От 1913 година до 9 септември 1944 година Царево е било периферията на България. Значи от задния двор на Турция сме станали задния двор на България.
След 9 септември 1944 година този район попадна в зоната на т. нар. Желязна завеса. Ние бяхме санитарна зона. През 60-те и 70-те и 80-те години след Ахтопол пускаха хората да се движат само с открит лист. Тогава държавата не отделяше пари за инфраструктура. При нас се изграждаше предимно лека материална база, която задоволяваше нуждите на граждани от България и от бившия соцлагер, които почиваха по къмпингите. Това беше нашият туризъм. След промените през 1989 година настъпи сериозен срив в икономиката на общината и тя беше достигнала своето дъно. Имаше голяма безработица, а туризмът замря.

През 1995 година по една инициатива и с цел запазване на водосборните райони на Резовска река и на река Велека идват хора при кмета и той възлага на един човек със средно образование да съдейства за обявяването на „Странджа“ за природен парк. Тогава е допусната основната грешка, че не е сезиран общинският съвет. По Закона за местната администрация този въпрос е трябвало да се обсъди от общинския съвет и той да даде мандат на кмета за подписване на подобни документи. Това е казусът. Друг е въпросът, че на населението е било обяснено, че в парка ще влезе само планината „Странджа“, горските масиви, а не земеделските земи.

– Какво ви накара да оспорвате границите на парк „Странджа“ в съда?

– Проблемът с границите на „Странджа“ възникна при нас за първи път през 2003 година. Оттогава многократно водихме разговори с Министерството на околната среда и водите и с представителите на природния парк.
След издаването на заповедта за Природен парк „Странджа“, в рамките на една година е трябвало да се наложат границите на терена, а в рамките на три години – да се приеме план за управление на парка, за да се знае какви човешки дейности ще са разрешени и какви рестрикции ще са наложени на тази територия.
Такъв план не е приет все още вече 13 години. При едно от обсъжданията в експертния съвет с колегата от Малко Търново поставихме въпроса да се избегнат забранителните текстове в този план. Всички текстове започваха със „Забранява се“. Не бяхме против да има „Забранява се“, но искахме да има и възможност тази територия да се развива. Тази територия е запазена от нашите деди, които са развивали стопанска дейност – земеделие, селско стопанство, растениевъдство, въглищарство. Затова ни се искаше режимът да бъде по-смекчен и да не се пречи на стопанското развитие на региона. Иначе аз не по-малко милея за природата от еколозите, но тази територия се населява от хора.
Ще ви дам два примера. Ива при мен представител на фирма, която искаше в село Българи да изгражда технологична линия за преработка на отпадъчна дървесина, която изгнива по сечищата и не се използва за нищо. Това е една ниша, от която и държавата, и отделният бизнес, и общината, може да печелят. Да, но попадаме в границите на Парк „Странджа“, той се води публична държавна собственост и не може да предоставим терен. Инвеститорите са решили да е там, на най-удобното място за трите лесничейства. Икономически така им е изгодно.
Друг случай – по един индийски проект ни поискаха разрешение за изграждане на слънчева електроцентрала в Ахтопол, защото там има най-много слънчеви дни. Пак същия проблем.
Много е трудно за общината да решава подобни казуси. Тези неща еколозите не ги разбират. Имам проблеми и от социално естество за устройване на граждани. Още през 2004 година ние искахме да седнем и спокойно да обсъдим този план за управление, за да се балансират интересите на общината, на местното население и на екологията. Водихме един път подобен разговор и оттам нататък просто общината не беше приета като равнопоставен партньор в диалога.

Решението за обжалване на заповедта бяхме принудени да вземем като крайна мярка. В която ние казвахме, че дори съдът за вземе решение в наша полза, сме готови да тръгнем към нова процедура за обявяването на Парк „Странджа“ за защитена територия и през това време поемаме ангажимента да не се допуска никакво строителство. Още повече, че не става въпрос за кой знае какви големи територии.

– Колко от земите смятате, че е целесъобразно да отпаднат от защитената територия на парк „Странджа“?

– В диалог можехме да преговаряме примерно за 20-ина хиляди декара, които са 1-2% от територията на парка. Още повече, че всяко нещо, което се строи, вече се съгласува със Закона за Черноморското крайбрежие. Някои си мислят, че аз държа само за брега. Напротив. Аз исках да се развива и туризъм в селища от вътрешността на „Странджа“. От една страна, това ще създаде работни места, от друга, ще покаже на местните хора, че туризмът е печеливш бизнес. Това не означава, че природата ще изчезне. Точно обратното, ние искаме тази природа да стане достояние за хората, да бъде по-близка. И нашето виждане за развитието на туризма е не само по брега, но развитие и в тил, за да може да се покаже богатството. С това община Царево се отличава от другите територии по крайбрежието.
Така че говорим за известно охлабване на примката. Защото другите паркове в България са създадени в планински масиви, където няма селища. А тук има селища. Които са останали с по 300-350 човека, въпреки че някога са били от по 2 000 жители. Тенденцията е да замрат. Аз съм от село Кости, от сърцето на Странджа и съм имал възможност да живея в София, но съм се върнал тук. Приканвам еколозите – има възможност, да дойдат, да работят, да живеят тук и да пазят Странджа. А не от София да дават съвети как се решават тези неща. Защото мен хората ме избират да защитавам техните интереси, интересите на общината и на страната. Но мисля, че по пътя на диалога може да се намери разумният баланс, което е в интерес на всички.

– Еколозите твърдят, че по времето на създаването на Парк „Странджа“ вие сте бил отговорен за определянето на границите, които сега оспорвате, че не са определени. Така ли е?

– Това са приказките на г-н Тома Белев. Той е един от онези фундаменталисти, с които, ако бяхме седнали да говорим, можехме да се разберем. Да, по това време аз съм работил в общината, но като главен инженер. Главният инженер се занимава с производствената и стопанската дейност. Аз не съм бил директор. Не е влизало в моите служебни задължения да се занимавам с това. Да, щеше да ми влиза в задълженията, ако тогава така наречените демократи ме бяха направили директор, защото аз се бях кандидатирал, но те докараха един външен човек за този пост.

– Според местни жители, напоследък в община Царево се самонастаняват много ромски семейства, които за вас са избиратели и затова не ги гоните. Ако някой друг опъне палатка без разрешение, ще бъде глобен и изгонен, а ромите си живеят необезпокоявани, постепенно ги правят местни жители. Как ще го обясните?

– Това се говори, когато човек не е запознат с даден проблем. Ромите в общината ме уважават, защото аз правя за всички, а досега никой не е правил нищо нито за тях, нито за българите. Тези, които сега идват и се опитват да се самонастаняват, не ги приемаме изобщо, защото това е напаст от хора. Те не могат да ми бъдат избиратели, защото нямат право да гласуват, вие знаете за принципа на уседналост, трябва да са били тук 6 месеца преди това. Така че това са глупости на опозицията, която говори срещу мен. Опитват се да ме противопоставят като човек, който видите ли, оправя циганите. Да, взимам мерки и за тях, правим им в момента канализация, защото ще пламнат епидемии, опитваме се да им решаваме проблемите, но се стараем да го правим за всички хора в общината, не само за ромите. Те така ме обвиняваха и че съм регистрирал тук турци да ме подкрепят, но ето една справка, от която може да видите, че община Царево има най-малко хора, гласували за ДПС – 40 гласа. Няма такава община в България. И аз се гордея с това нещо. Но непрекъснато искат да ме очернят.

– Защо в разгара на туристическия сезон на много места по Южното Черноморие продължават да вървят бетоновози и да се строи усилено, въпреки забраните?

– Вчера ми се обадиха за един такъв случай. Трябва да ви кажа, че това е война. За да мога да се справя с този проблем, трябва полицията директно да се подчини на мен. И полиция съм изпращал. Слагали сме полицейски пост. Вечерта си тръгват, на сутринта пак отиват.

– Твърди се, че срещу вас се водят 155 дела. Вярно ли е това и за какво ви съдят?

– Срещу мен се водят 2 дела. Първото е за една процедура за безвъзмездно отстъпено право на строеж на един мой политически опонент. Има решение на общинския съвет за предоставяне на терени за развитието на местния бизнес. Те да участват със средства, общината да изгради канализация и ток да им прокара, а пък на тях да им дадат земя безвъзмездно. Тази процедура е започната от кмета преди мен. Той е подписал заповедта за отстъпеното право на строеж. Аз като станах кмет през 2002 година довърших процедурата, тъй като предишният документ е бил временен. Това е едното дело, по което от Бургаския окръжен съд ме оневиниха. Казаха, че нямам никаква вина.
Второто дело е за едно дублирано плащане на 15-ина хиляди лева с обвинение, че сме извършили безлихвено кредитиране на фирма. Монтирахме осветителни тела на една от улиците в града и тогава всъщност е останало малко за довършване. От фирмата са ни обещали да го довършат, а ние сме им изплатили авансово парите. Описали сме всичко това, има протокол, съхранили сме материалите. На следващата година обаче сме забравили. И ревизията като намери тези документи, разбрахме какво се е случило. Това е вина по-скоро на моите подчинени, че не са си свършили работата, но ето че аз съм осъден сега да плащам глоба от 750 лева. Това са въпросните „155 дела“.
А че са ми наложени актове за нарушения, имам такива. Това е, защото заварих общината в много тежко положение и бързо решавах проблемите. Обявявам примерно обществена поръчка и трябва да взема от фирмите депозит за участие, но не съм го направил. Ами как да им взема депозит, като това са фирми, които са работили за общината и аз им дължа пари. Общината дължеше 1 милион лева, когато дойдох. Телефоните дори не бяха плащани. Друг път примерно не съм изчакал да мине 15-дневен срок, след като някой е спечелил конкурс, а съм го пускал направо да работи. Такива неща мен ме дразнеха. Писали са писма срещу мен и еколозите. Те вместо да търсят диалог с мен, писали до главния прокурор и до всички инстанции, че съм бил престъпник. Но както се видя, влизам в съда и се оправям.

– Какво се промени в Царево, откакто сте кмет на общината?

– Много се промени инфраструктурата. Община Царево е първата община по Черноморието след промените, която успя да изгради пречиствателна станция за отпадни води. До 1-2 години напълно ще решим проблема с отпадните води както на град Царево, така и на прилежащите територии. Кандидатствали сме пред Министерството на околната среда и водите за финансиране на пречиствателна станция в Ахтопол. Имаме идея да модернизираме пречиствателната станция в Лозенец.
Модернизирахме пътните връзки. В момента се строи пътят Царево-Ахтопол, с което ще улесним достъпа до най-красивите територии на района и очакваме, че до 2 години този път ще бъде реконструиран напълно. Настоявали сме и за започване на път Ахтопол-Синеморец-Резово. Общината отделя много усилия и средства, така че от една от най-изостаналите общини по Черноморското крайбрежие и в България, ние в момента се нареждаме в челната шестица по капиталовложения, които прави общината. Освен това отделяме много средства за ремонт и реконструкция на пътните настилки и тротоарните площи.

– Твърди се, че новата пречиствателна станция в Царево, която беше открита миналата година, вече е недостатъчна?

– В Царево на този етап е достатъчна. Имаме проблеми със Синеморец, тъй като преди да дойда в общината, Синеморец е кандидатствал за отпадните води по един експериментален модул. Тогава никой не е отчел приходящите хора и това, което ще се случи във времето, а градчето много бързо се разви. И сега решението е да се изгради ново съоръжение. Но в Созопол например имат много по-голям проблем, отколкото ние. Мисля, че с темповете, с които решаваме проблемите, няма да се стигне до екологична катастрофа.

Виж тук снимки от строителството в общината на кмета Петко Арнаудов:

Комплексът на „Краш“ край Варвара, хотелите на къмпинг „Нестинарка“ и комплексът на „Главболгарстрой“ срещу Змийския остров
В Синеморец и Резово

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.