Импийчмънтът на чешкия президент – отмъщение заради ЕС?
Правда.ру
Чешкият президент Вацлав Клаус е подложен на импийчмънт заради обвинения в държавна измяна. Решението бе взето в атмосфера на народно възмущение. Хората са недоволни от амнистията, обявена от Клаус и облагодетелствала високопоставени корупционери. Но може би зад атаката стоят недоволни от политиката му спрямо ЕС – Клаус спъваше европейската интеграция.
***
Президентът на Чехия Вацлав Клаус – ветеран от европейската политика, бе подложен на импийчмънт. Сенатът го обвини в държавна измяна и препрати въпроса в Конституционния съд. Така продължилата над 20-години политическа кариера на Клаус май ще приключи донейде прибързано.
След 10 години на президентския пост, петгодишно премиерстване и четири години като председател на долната камара в парламента политикът явно бе разчитал да се оттегли с гордо вдигната глава. Защото има предостатъчно постижения – практически образцови реформи в прехода от социализъм към капитализъм, мирен и цивилизован развод със Словакия. А и на международната арена гласът на Клаус се чуваше далеч по-силно, отколкото е обичайно за лидер на малка страна с десетмилионно население.
Противниците му обаче пренебрегнаха тези минали заслуги. На 4 март горната камара на чешкия парламент произнесе тежка присъда срещу държавния глава. Според повечето сенатори Клаус е извършил държавна измяна. Сред греховете му се посочва и частичната амнистия на лица, замесени в шумни корупционни афери. Обвинен е също, че съзнателно е бавел назначаването на съдии в Конституционния съд и е отказал да ратифицира ред жизненоважни документи на Евросъюза.
Случаят със 71-годишния Клаус ще бъде разгледан от Конституционния съд, чието решение се очаква към края на месеца. Интересно е, че дотогава президентският му мандат вече ще е приключил – на 8 март висшият пост ще бъде поет от Милош Земан. Всъщност Клаус е заплашен от символично наказание – да изгуби президентската пенсия и правото отново да се кандидатира за държавен глава. Стигна се обаче до твърде шумна история.
Скандалът тръгна от новогодишната амнистия, която Клаус обяви на 2 януари. Една от точките в указа гласеше, че в ред случаи правоохранителните органи трябва да спрат разследването, ако то продължава над осем години, а съответният член предвижда под 10 години затвор. Още в края на февруари президентът отправи сигнал, че не се кани да даде заден ход; обществото бездруго вече кипваше от негодувание . . .
Защото амнистията обхвана лица, разследвани по повод множество шумни криминални дела. Сред тях е бившият президент на чешката футболна федерация Франтишек Хваловски, заподозрян, че е спечелил с измама над 15 милиона евро. И само за месец доверието към отиващия си държавен лидер падна двойно – от 53 на 26 процента. Президентското обкръжение отказа да обясни подробно мотивите за подобен указ, с което само разгневи Сената и ускори процеса.
Недоволството се засили още повече заради корупционните скандали, разтърсващи Чехия напоследък – замесени бяха министрите на отбраната и на транспорта, също и бивш кмет на Прага. Междувременно срещу бившия премиер Станислав Грос валят упреци, че не може да обясни с какви пари е купил скъпия си апартамент в столицата. А друг бивш министър-председател – Мирек Тополанек, бе засечен на повече от „странна“ раздумка с бизнесмени на някаква вила в Италия.
Да бяха избухнали в благополучни времена, тези скандали едва ли щяха да отекнат тъй силно. Днес обаче всичко се развива под знака на кризата. Преди година правителството реши да уволни 24 хиляди държавни служители; социалните разходи постоянно бяха орязвани.
Миналата есен президентът Клаус подкопа позициите на чешкото кино (добило солидна репутация в цял свят), като му отказа държавна подкрепа. И за капак дойде решението разни аферисти да се отърват безнаказано… Народът бе възмутен, сенаторите се възползваха и нанесоха „прощален“ удар на самия Клаус.
Едно от обвиненията срещу него обаче надхвърля рамките на вътрешните разправии в Чехия. Става дума за отказа на оттеглящия се президент да подпише анекс към основополагащия документ на ЕС (Лисабонския договор), свързан с фонда за финансова помощ на страните от еврозоната. Обявил се отдавна срещу засилването на общоевропейските наднационални органи, Клаус категорично отказа да подпише споразумението за създаване на такъв фонд. Идеята сега е да не му се размине.
Длъжен ли е Клаус да подпише такъв документ? Не е сигурно. Защото Чехия не влиза в еврозоната и няма намерение в близко бъдеще да се откаже от кроната, за да въведе еврото. Пък и откъде накъде Чехия ще отпуска пари за Испания и за Гърция, чието население получава доходи поне колкото чехите? Чешкият президент имаше солидни аргументи за своя отказ, но голяма част от политическия елит в страната бе склонна да приеме условията на ЕС. Нов повод за ритник в гърба на президента – „за изпроводяк“.
Дали обаче е случайно обвинението в измяна, щом става дума за човек, вървял от години без притеснение срещу „генералната линия“ в Евросъюза? Стига да припомним, че през 2009 г. Клаус единствен сред европейските президенти и премиери упорито не скланяше да подпише основополагащия документ на ЕС – Лисабонския договор. Твърдеше, че засилените пълномощия на органите на ЕС ще са заплаха за суверенитета на Чехия. В крайна сметка подписа документа, но принуди Евросъюза да направи отстъпки.
Нищо чудно, ако ЕС е подтиквал проевропейски настроените чешки сенатори да намерят възможност за сериозен политически удар срещу Клаус. Какво толкова, че са открили такава чак в самия край на президентския му мандат. Не маршируваш ли в крак, ще гледат да те накажат – това важи за всички епохи, за всеки регион. И Евросъюзът не прави изключение.
А „Клаусгейтът“ със сигурност ще продължи и след като президентът напусне поста. Европейската практика сочи, че срещу бившите лидери заваляват дори повече обвинения, отколкото срещу действащите. Хелмут Кол, Жак Ширак, Силвио Берлускони… Все „подследствени величия в оставка“, сред които може да видим и Вацлав Клаус.
БТА