Северна Корея се надлъгва до последно за ядрения си реактор
„Доверявай, но проверявай” – такъв беше подходът на Роналд Рейгън към ядрените преговори със Съветския съюз. Опитът на Америка със Северна Корея е толкова влудяващ, че настоящето отношение може да бъде обобщено като „Не се доверявай, но проверявай отново и отново”.
В понеделник обаче Мохамед ел Барадей, президентът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че инспекторите му в Северна Корея наистина са видели, че реакторът в Йонбьон не работи. Това е важно събитие в преговорите със Северна Корея и може би ще ускори премахването на ядрените оръжия от тази изолирана държава. Но Северна Корея все още има доста възможности да направи това трудно.
Водещите новини са добри: в събота севернокорейците казаха, че са спрели основната си произвеждаща плутоний ядрена инсталация в Йонбьон. Това съвпадна с доставката на 6200 тона гориво от Южна Корея и с връщането на инспекторите на МААЕ. То е първият плод от сделката, постигната през февруари между шестте страни, включително Китай, Русия, Южна Корея и Япония.
Но договорката има и своите критици, особено в Америка. Тя трябва да протече на етапи, а спирането на Йонбьон е само първата крачка, която севернокорейците трябва да направят. Спирането на реактора връща Северна Корея в точката, достигната при договореностите от 1994 година. Оттогава някои хора считат, че страната е започнала да обогатява уран, който е вторият, алтернативен начин за разработване на ядрено оръжие. (Освен друго оборудване, тя купи инсталации за обогатяване на уран от ядрената клика, направлявана от най-добрите пакистански ядрени учени). След като през 2002 година Америка се конфронтира със Северна Корея за това, корейците излязоха от Договора за неразпространение на ядреното оръжие и отново пуснаха реактора в Йонбьон. През октомври те тестваха и малък ядрен механизъм, вероятно снаряд, произведен в Йонбьон.
Така че има достатъчно основания да се предполага, че Северна Корея ще продължи да изпълнява следващите етапи безпроблемно: да обяви изцяло всичките си ядрени дейности, и евентуално ядрено разоръжаване на целия Корейски полуостров. Много ще зависи от другите страни, които държат моркова пред Северна Корея – сделката за отчаяно нужните на страната 50 000 тона гориво, които трябва да бъдат доставени срещу спирането на Йонбьон, и които ще се увеличат на един милион тона когато Корея приключи с обявяването на миналите си дейности и когато извади от строя и демонтира ядрените си оръжия. Ако Северна Корея покаже прогрес при премахването на ядрените си въоръжения, е възможно да й се осигури повече икономическа помощ, дискусии за сигурността й и може би дори преговори за формално приключване на Корейската война.
Но севернокорейците не са безсилни. Въпреки че е жаден за гориво и други ресурси, Пхенян реагира бавно на икономическите санкции. Що се отнася до ядрената програма, лидерът на страната може да намери начин за залъгване още много години. Според мозъчен тръст към Института за науки и международна сигурност във Вашингтон, страната вече може и да има достатъчно плутоний, с който да изработи дузина оръжия и две (поне частично) функциониращи бомби. Като член на ядрения военен клуб Северна Корея ще иска висока цена, за да излезе от него, включително и довършването на цивилния ядрен реактор, работещ с лека вода, обещан й през 1994 година.
Безспорно Пхенян не показва много ентусиазъм. Когато изключиха Йонбьон, севернокорейските лидери казаха, че няма да има повече развитие, ако не спре „враждебната политика” на американците и на японците. Япония продължава да е разгневена за отвличането на гражданите й през 70-те и 80-те, и в миналото, на шестранните преговори, изискваше информация за тях в замяна на сътрудничеството си.
Любопитно е, че севернокорейските военни лидери настояха за разговори за сигурността с колегите си в Америка. Може би това ще е форумът, на който Северна Корея ще предложи формалния край на Корейската война, най-вероятно в замяна на гаранции за сигурността й. Администрацията на Джордж Буш, унизена от Ирак и чиито основни фигури са отслабени, може и да се съгласи. Дипломацията може и да е отнела много време, но накрая може и да даде плодове.
(Б. р. заглавието е на e-vestnik)