САЩ-Венецуела – размразяване не се очаква

Франс прес

Президентът на Венецуела Уго Чавес с Дмитрий Медведев. Снимка: официален сайт

САЩ се надяват да отворят нова глава в „конструктивните отношения“ с Венецуела след смъртта на президента Уго Чавес – желание, което според експертите изглежда трудно постижимо в краткосрочен план.

Лошо предзнаменование: няколко секунди след официалното съобщение за смъртта на венецуелския лидер във вторник, вицепрезидентът Николас Мадуро обвини „историческите врагове“ на Венецуела, че са предизвикали рака на Чавес и обяви, че експулсира военния аташе в посолството на САЩ в Каракас, заподозрян в заговор. Вашингтон определи тези обвинения като „абсурдни“.

До последните минути на 14-годишното управление на венецуелския лидер, чиято личност пораждаше спорове и който почина на 58 години след месеци на битка с болестта, напрежението между Вашингтон и Каракас остава много високо.

Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че се надява да „развие конструктивни отношения“ със следващото венецуелско правителство. Но според Карл Мичъм от Центъра за стратегически и международни изследвания „най-трудните дни в американско-венецуелските отношения не са зад гърба ни, а предстоят“.

„Желание на Америка за подобряване на отношения има, но мисля, че не е в интерес на групите поддръжници на Чавес да се показват благосклонни към САЩ“, посочва експертът.

На власт от 1999 г. покойният лидер, съюзник на кубинския комунистически режим, пораждаше спорове в САЩ, които засипваше с непрестанни критики.

Отношенията между Вашингтон и Каракас силно се влошиха при опита за държавен преврат във Венецуела, осуетен през 2002 г. Чавес обвини тогавашния американски президент Джордж Буш-младши, че е подкрепил метежа.

Венецуелският лидер след това си навлече гнева на Вашингтон, като сравни президента Буш с „дявол“ в реч от трибуната на ООН през 2006 г.

Нов етап в отношенията сякаш се очерта с идването на власт на демократа Барак Обама през януари 2009 г. Чавес и Обама се видяха на 17 април същата година на срещата на върха на Америките в Тринидад и Тобаго. Те се ръкуваха и снимката от това ръкостискане се появи на първите страници на световните медии.

Не последва обаче никакво затопляне, въпреки че на 30 септември миналата година, в разгара на предизборната кампания в САЩ, Чавес увери, че ако беше американец, щеше да гласува за Обама и го нарече „човек на място“.

Политическата криза в Хондурас, сближаването между Каракас и Техеран или връзките на Венецуела с бунтовниците от ФАРК в Колумбия продължиха да „размътват“ отношенията между Венецуела и САЩ.

Все пак през последните години „политиката на САЩ беше да проявяват сдържаност, за да не дават на Чавес поводи за нападки“, както беше след 2002 г., подчертава Тед Пиконе от института Брукингс.

Въпреки тези сложни отношения Чавес никога не е преставал да продава венецуелски петрол на САЩ – основния му пазар. Но зависимостта от венецуелското черно злато подтикна Обама да подаде ръка на други производители, като Бразилия.

Когато ракът на Чавес, открит през 2011 г. се влоши, Вашингтон побърза да потърси контакти с онези, които ще поемат властта след Чавес. Американската представителка за Латинска Америка Робърта Джейкъбсън през ноември направи опит за сближаване с вицепрезидента Николас Мадуро. Но обвиненията за американски заговор, отправени от Мадуро, който може да наследи Чавес, провалиха това сближаване.

„Мадуро е близък идеологически до режима на Кастро“, припомня Шанън О’Нийл от Съвета за външни отношения. Тази ориентация може да се отрази зле на отношенията с Вашингтон.

Още по темата: Заплаха за позициите на Москва в Латинска Америка

Смъртта на венецуелския президент Уго Чавес поставя под заплаха позициите на Москва в Латинска Америка, пише „Комерсант“. След месец ще бъде избран нов лидер, „но дори ако спечели приемникът (на Чавес) – вицепрезидентът Николас Мадуро, нито Венецуела, нито позициите на Русия там вече няма да са същите“, смятат експерти на вестника.

Според него Каракас „ще бъде принуден да започне сближаване със САЩ и да се откаже от привилегированите отношения с Русия – до голяма степен плод на личните връзки на Уго Чавес с руското ръководство. А това може да застраши и грандиозните руски проекти във Венецуела, и милиардните инвестиции“.

Руските проекти във Венецуела възлизат поне на 30 милиарда долара и Москва ще изгуби позиции там, дори ако властта бъде поета от Мадуро, защото при всяко положение предстоят сериозни промени в политическия курс. „Никоя нова власт няма да се придържа към върлия антиамериканизъм на Чавес“ – ако пък на власт дойде опозицията, Венецуела „стремително ще се преориентира към САЩ“, прогнозира руският политолог Фьодор Лукянов.

Кремъл изрази надежда, че „позитивният, конструктивен дневен ред на руско-венецуелските отношения“ ще се запази, но според Лукянов „много споразумения между Москва и Каракас ще останат на хартия, други ще бъдат преразгледани“.

„Нямахме никакво реално сътрудничество, само опити да бъдат убедени хората в Русия, че Москва влиза по имперски в страните от Латинска Америка, както влизаше в Африка по съветско време“, заявява Владимир Семаго от руско-венецуелския бизнес съвет.

Той нарича „голям мит“ един от най-амбициозните общи проекти – руско-венецуелския петролен консорциум, който „и досега не произвежда и не добива нищо“. Още повече въпроси има около двустранното сътрудничество в отбраната – то се опираше лично на Чавес от самото начало, допълва „Комерсант“, цитиран от Би Би Си.

„Ведомости“ твърди, че опозиционерът Енрике Каприлес, изгубил срещу Чавес миналогодишните президентски избори, пак ще се бори за поста и вече е обещал външнополитически промени. В кампанията Каприлес информира, че е предупредил руския посланик за евентуално спиране на оръжейните покупки от Москва, напомня „Комерсант“.

Според негови експерти Венецуела ще се опитва да намали напрежението в противопоставянето със САЩ, но победа на дясната опозиция ще ускори процеса, а на наследниците на Чавес – ще го забави.

„Чавизмът ще трае още години, но някои негови носители ще положат усилия да станат по-прагматични“, заявява Алберто Рамос, икономист от инвестиционната банка „Голдман Закс“.

Според последните анкети Мадуро е по-популярен във Венецуела от Каприлес и води в рейтингите с 14 на сто преднина, пише „Независимая газета“ и обръща внимание върху разногласията в средите на местната опозиция – възможна пречка за нея в предстоящата надпревара.

Смъртта на Чавес заплашва не само политическата стабилност на Венецуела, но и многомилиардните договори с Русия и Китай. Москва изпрати на погребението шефа на „Роснефт“ Игор Сечин, който да гарантира на Русия, че петролните проекти ще останат в сила, пише „РБК дейли“.

Експерти на вестника коментират предстоящите венецуелски избори. „Идеално за Москва е да бъде избран Мадуро, обещал да следва курса на Чавес. Ако на власт дойде Каприлес, програма минимум ще е да бъдат запазени постигнатите договорености. При всяко положение сделките не може да се анулират лесно, тъй като освен че са подписани от Чавес, са одобрени и от парламента“, смята наблюдателят Дмитрий Абзалов.

„Освен това Каракас ще се сблъска тази година с бюджетен дефицит, тъй че властите едва ли ще дръзнат да отменят сключените договори и спешно да търсят нови партньори за тях“, допълва анализаторът.

Руската компартия предлага няколко нови булеварда в редица градове, включително в Москва, да получат името на Уго Чавес. Инициаторите – комунисти от цялата страна, наричат покойния венецуелски лидер „приятел на руския народ“, пише „Известия“.

Московските градски власти демонстрирали благосклонно отношение към предложението, но депутати от опозиционната партия „Справедлива Русия“ приканили своите колеги да не бързат. „Имаме достатъчно изтъкнати личности и у нас“, заявил Валерий Гартунг. Мнението им споделят и руски правозащитници, цитирани в „Известия“ – без да смятат Чавес за „кървав тиранин“, те заявяват, че е бил „нееднозначен политик“.

Край на ретроградна и начало на несигурна епоха

В продължение на 14 години антикапиталистическите тиради на Уго Чавес дадоха глас на потиснатите, превърнаха го в Робин Худ за бедните и даваха на онеправданите чувство за идентичност. Това му създаде образ на неунищожим, въпреки че ракът, с който се бори две години, в крайна сметка сложи край на амбицията му да управлява почти вечно Венецуела, отбелязва британският в. „Файненшъл тайм“.

Смъртта на 58-годишният Чавес оставя вакуум в страната му и в района. Дълго ли обаче ще скърбят за него? Той вероятно ще липсва само на руските търговци на оръжие и на китайските държавни банки, вложили 40 милиарда долара в бъдещото венецуелско петролно производство.

Навсякъде другаде политиката на Чавес не проработи, отбелязва вестникът. Венецуела е изправена пред несигурен преход с три потенциални точки на напрежение. Запазването на единството в разпокъсания на фракции режим е първото предизвикателство пред вицепрезидента Николас Мадуро, избран за приемник на Чавес.

Вторият източник на напрежение е сблъсъкът на режима с опозицията на президентските избори, които трябва да се състоят до 30 дни.

И тук идва третото и най-голямо предизвикателство. Какво ще види Венецуела, когато се събуди от траура? Ще види, че Единната социалистическа партия на Чавес остава най-силната политическа институция, но също лошо управление, корупция, инфлация, недоимък и ескалиращо насилие, превърнало Каракас един от най-опасните градове в света.

Политическият гений на Чавес се състои точно в това, че докато беше жив, му се възхищаваха за неговата революция, без да го обвиняват за всички негативи. Новото управление няма да се радва на същото отношение, предупреждава „Файненшъл таймс“.

Сега населението на Венецуела се опитва да си я представи без човека, определял всички аспекти на живота в нея. Мнозина скърбят, други ликуват, но и едните, и другите съзнават, че Чавес е оставил след себе си политически вакуум и никой не знае как ще се развива наполовина завършеният му проект за изграждане на социализма, посочва друг британски вестник – „Таймс“.

Статия във в. „Гардиън“ припомня едно от най-популярните изказвания за покойния венецуелски държавен глава – на колумбийския писател и нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес, след като пътувал с Чавес със самолет от Хавана за Каракас през 1999 г., точно преди Чавес да встъпи в първия президентски мандат.

Имах непреодолимото чувство, че пътувам и бъбря любезно с двама души. Един, на когото капризите на съдбата са предоставили случай да спаси страната си, и друг – фантазьор, който може да остане в учебниците по история като поредния деспот, казва Маркес, цитиран от всекидневника.

Обичан или мразен, осъждан като фалшив социалистически демагог и интригант или възхваляван като велик латиноамерикански патриот, взел присърце интересите на народа – едно е сигурно: влиянието на Чавес върху Америките е безспорно. Доколко обаче ще се запази то и след смъртта му?, пише в. „Индипендънт“ в редакционна статия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.